Бивша съпруга на Багдади: 7 години не знаех, че съм омъжена за най-опасния човек в света

През 2015 г. Саджа беше освободена от ливански затвор, в който беше държана от 2014 г.

Свят
13:35 - 30 Октомври 2019
2875
Бивша съпруга на Багдади: 7 години не знаех, че съм омъжена за най-опасния човек в света

Саджа ад Дулайми е бивша съпруга на убития лидер на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади. През 2016 г. тя даде интервю за шведския вестник "Експресен", а днес ви припомняме какво разказа тогава. Интервюто, което стана истинска сензация, беше направено на тайно място до границата между Ливан и Сирия.

През 2015 г. Саджа беше освободена от ливански затвор, в който беше държана от 2014 г. заедно с децата си. Тогава сирийският клон на "Ал Кайда" – "Ал Нусра" освободи 16 ливански войници и полицаи в сделка за размяна на затворници, Саджа и децата й са сред тях.

Тя израства в консервативно семейство от висша класа в Багдад. Преди да срещне лидера на ИДИЛ, е била омъжена веднъж. Името на първия й съпруг е Фалах Исмаил ал-Джасим - иракчанин, член на личната гвардия на Саддам Хюсеин. След падането на режима той и други военни генерали започват движението за съпротива, което се бори срещу американските войски в Ирак. Убит е една година след сватбата им.

Саджа остава вдовица и се налага сама да гледа момчета близнаци - Омар и Усама.

"Един ден съпругът на леля ми дойде при баща ми и му каза, че знае за мъж, който си търси вдовица. Не го познавах, но баща ми одобри този брак. Омъжих се за нормален човек, който беше университетски преподавател. По това време неговото име беше Хишам Мохамед", заявява тя.

"Не забелязах да е активен по някакъв начин. Преместих се в дома му и там живеехме – той, аз, децата ми, първата му съпруга и нейните деца."

Саджа се чувства самотна и слаба след загубата на първия си съпруг. Нейните майка, баща, братя и сестри се преместили в Сирия, а сестрите на нейния съпруг изчезнали. След време става ясно, че едната е убита от американските войски. В този момент Саджа има нужда от помощ и подкрепа: "Всички живеехме в едно малко пространство. Първоначално бях уплашена, че новият ми съпруг няма да бъде мил с децата ми."

В Ирак и мюсюлманските общности има традиция женени мъже да вземат за жени  вдовици, за да се грижат за децата им. Те вярват, че това е добро дело, което ще бъде възнаградено след смъртта.

"Той не ми каза много за произхода си, беше загадъчен, не беше много приказлив. Срещахме се вечер. Прекарваше дните си в университета, където преподаваше религия и шериат. Понякога изчезваше за няколко дни. Тогава ми казваше, че е при брат си", добавя Саджа.

Саджа обаче не е щастлива в новия си брак, но не защото Ал Багдади не е мил към нея или нейните деца – напротив, тя казва, че той се е държал по-добре с децата, отколкото с жените си: "Той обичаше децата. Той беше техният идол, държеше се отлично с тях, но връзката ми с него просто беше повърхностна. Почувствах се виновна, че се преместих в дома му. Той не беше казал на първата си жена, че ще има друга. Бих предпочела да забравя първата ми среща с нея. Тя го напусна само след 3 месеца брак."

"Още в първия месец, когато бях бременна, никой не знаеше. Напуснах го, да, може да се каже, че избягах от него. Но действията ми нямаха нищо общо с него като човек, просто не бях щастлива. Не беше справедливо спрямо първата му съпруга, тя беше много разстроена – заради това си тръгнах." Тогава Саджа се премества при семейството на първия си съпруг в Багдад.

"Не бях влюбена в Ал Багдади и не го обичах. Той беше загадъчна личност. Не можеше да проведеш нормален разговор с него. Той беше нормален семеен мъж. Как стана лидер на най-опасната терористична групировка в света е загадка", заявява Саджа.

Ал Багдади се свързал с нея след като напуснала дома му. Когато се родила дъщеря му Хагар, той разбрал и се опитал да убеди Саджа да се върне при него, но тя отказала: "Последният разговор, който проведохме, беше през 2009 г. Той ме попита дали искам да се върна, но вече бях взела своето решение. Той ми заяви, че мога да задържа Хагар при мен, докато се омъжа отново."

През лятото на 2013 г. Саджа решава да посети семейството си в Сирия: "Не знаех, че има война. Гледах сирийски тв канали и те твърдяха, че всичко е под контрол, затова отидох в Дамаск." Тя е на път да се срещне с брат си - Халед, когато двамата са арестувани от сирийските служби за сигурност: "Искаха да се доберат до баща ми" - (бизнесмен в Ирак по време на управлението на Саддам Хюсеин, но се премества в Дамаск след падането на режима).

Сирийските служби за сигурност твърдят, че бащата на Саджа е един от лидерите на терористичната група "Ал Нусра".

"Брат ми ме освободи от затвора. Той познава един от лидерите на "Ал Нусра". Не го бях виждала отдавна и когато излязох на свобода - пред мен застана един висок атлетичен мъж. Беше въоръжен, маскиран и мисля, че имаше колан с експлозиви, когато се опита да ме прегърне. Отблъснах го, а той ми каза "Аз съм брат ти Халед". Плаках, сринах се от страх и изтощение."

Другият брат на Саджа е осъден на доживотен затвор за терористични нападения в Басра, Южен Ирак. Тогава ИДИЛ поема отговорност за атаките.

Саджа бяга от Сирия и преминава нелегално в Ливан, където е арестувана: "Когато стигнах до Ливан, получих шокираща новина. Показаха ми снимка на бившия ми съпруг и ме попитаха дали го познавам. Оказа се, че съм омъжена за Абу Бакр ал Багдади. Беше шок да разбера, 7 години по-късно, че съм омъжена за най-опасния мъж в света. Счупих един прозорец от гняв."

Ливанските власти правят ДНК тестове на четирите деца на Саджа. Те потвърждават, че Хагар е дъщеря на лидера на "Ислямска държава": "Тя не е виновна че е дъщеря на най-търсения терорист в света."

В интервюто се включва и Хагар, която тогава е на 7 години: "Не ходя на училище, защото съм уплашена. В училище има зли деца."

"Къде е моята вина? Омъжих се Ал Багдади през 2008 г. Сега сме разведени. Аз бях тази, която го напусна. Аз съм жената, която преживя много и страдаше в затвора. Ако исках живея с него - щях да живея като принцеса. Не искам пари. Искам да живея на свобода. Мечтата на всяка арабска жена е да живее в Бейрут - дом на цивилизацията и свободата", завършва Саджа.