Букмейкърите сринаха „Бангаранга“ на 15-о място

Букмейкърите, които винаги са най-красноречивия показател за бъдещо класиране на „Евровизия“, сринаха България и песента „Бангаранга“ чак на 15-о място. Състоянието на класацията е динамично и търпи промени.

Медиите в България дни наред пишат, че българската песен е едва ли не фаворит за спечелване на „Евровизия“. Те базират прогнозите си на стрийминг платформи и гледания в ютюб. Това обаче никога не е било мерило за крайното класиране. Най-слушаната песен от миналогодишния фестивал, например, е „Еспресо макиато“ на естонеца Томи Кеш. Всички български музикални медии я въртят и до момента. Но на „Евровизия“ тя не победи. Класира се трета. 

От години единственият индикатор кой как ще се представи са ставките в пунктовете за залози и по интернет. Обяснението е просто: в този хазарт пари харчат основно фенове на фестивала, които после и гласуват с есемеси. Те имат най-добър усет на кого да заложат, защото вече са решили за кого ще пратят SMS.

Тази година картината е ясна: засега първа при букмейкърите е Финландия с песента на финландски език – „Liekinheitin“ („Огнемет“), изпълнена от Линда Лампениус и Пете Парконен. Шансовете ѝ възлизат на около 22 %, значително повече от всички останали.

Това говори, че ако сред малкото други страни, които все още не са избрали своя песен, не се появи нещо по-интересно, тя и ще победи. Второто място букмейкърите отреждат на Дания с песента на датски език „Før vi går hjem“ („Преди да си тръгнем“), изпълнена от Сьорен Торпегаард Лунд. Следват Австралия, Гърция и Израел. 

Гледането на клипове и слушането на песни в стрийм платформи отразяват социални реакции на най-различни хора, които в мнозинството си въобще не се вълнуват от „Евровизия“ и никога не гласуват там. Това не са реални точки в състезанието.

Случвало се е в миналото вирусни парчета да се провалят на фестивала. Феновете на даден изпълнител може да са много, но е грешка да се интерпретира тяхната активност като прогноза за финалното класиране. Освен всичко това, „Евровизия“ е и политически конкурс, който всяка година се влияе от световните идеологически тенденции. Нищо, че в правилника му пише, че политиката в него е забранена. От идването на администрацията на Доналд Тръмп на власт във Вашингтон най-новият писък на фестивала е да се пее на матерен език. Това липсваше в последните близо 30 години, когато либерал-глобалистите го бяха превърнали в изцяло англо-саксонски. 

През 2025 г., за първи път от 1998 г. насам, неанглоезичните песни сумарно бяха повече от тези на английски. Това е и първата година от дълъг период, когато страните от голямата петорка (Франция, Италия, Германия, Испания и Великобритания – вай-.големите донори на фестивала) изпратиха песни на своите си официални езици.