Цъка ли бомба с имотите: 51 милиарда дължат българите на банките
Трезорите сипват гориво в поскъпването на недвижимите имоти, обяснява Лъчезар Богданов
Анализ на Института за пазарна икономика сочи, че темповете на поскъпване на жилищата в България са най-ускорени в целия Европейския съюз. През юни 2025 година държавата ни е сред водещите пет в Европейския съюз по ръст на продажбите. Пазарът се подхранва от исторически рекордно ниски стойности на лихвите по жилищните кредити. Към средата на 2025 г. те са от около два процента и половина, а новоотпуснатите заеми за жилища през юни достигат един млрд. лв.
През второто тримесечие, ръстът на годишна база на продажбите на жилища в България ни нарежда трети в Европейския съюз, като само през юни ръстът на сделките е с почти 7% в сравнение с година по-рано. И това, на фона на двуцифреното увеличение на цените на имотите.
Лихвите по жилищните кредити през май и юни падат до рекордно ниските нива от 2,43% и увеличават дълга на домакинствата към банките до повече от 51 млрд. лева, с 21% по-висок от юни 2024 година.
С анализа си, експертите икономисти алармират, по думите им, за „кредитна експензия“ от страна на банките, която може да постави в риск икономиката на страната.
Ускореното кредитиране на имотния пазар поставя икономическите дейности под зависимостта от вътрешното търсене и кредитната активност на банковия сектор, предупреждава авторът на изследването Лъчезар Богданов. И твърди, че охлаждането е неизбежно и тогава дори само спиране, а не свиване на растежа може да засегне много стопански сектори.
Икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов с отговор на краткия въпрос – Какво правят банките? Накратко – осигуряват горивото за поскъпване на недвижимите имоти и ръста на потреблението.
Кредитната експанзия вместо да се укротява се ускорява и банките се превръщат постепенно в един от основните фактори за натрупване на макроикономически дисбаланси. Вече два месеца – май и юни – лихвите по жилищните кредити са на исторически рекордно ниски нива от 2,43%, а през юни новоотпуснатите заеми за покупка на жилище, без да се отчитат предоговорените, достигат 1 млрд. лева, обяснява икономистът.
