ЧЕСТИТО, БЪЛГАРИ! Но защо 3 март?
Днес България празнува националния си празник. Освен за зари и манифестации обаче, това е денят, в който по-важно от когато и да било е да не се самозалъгваме за значението на датата 3 март в нашата история. А тя, меко казано, е доста спорна.
На този ден през 1878 година не се е случило нищо, което да което да кореспондира с възрожденския ни идеал за национално обединение. При подписването на договора в Сан Стефано между Османската и Руската империя не е присъствал нито един етнически българин, а от самия договор не е произтекло признаването на българската държава.
Това е станало една година по-късно, на Берлинския конгрес - пак без участието на нашенци, когато Русия раздава български земи, за да компенсира своите териториални придобивки в Бесарабия. По този начин Северна Добруджа се озовава в Румъния, а Пирот и Враня стават част от Сърбия, за да може Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, което е била нейната награда за спазвания по време на войната неутралитет.
В началото на 1990 г., с решение на Народното събрание, 3 март е обявен за национален празник. Тази дата винаги ще предизвиква противоречиви размисли и оценки, но въпреки това можем да почетем и се поклоним пред идеализма на хората, които отдадоха живота си за освобождението на един народ, който все още трябва да ги заслужи.
ЧЕСТИТО!
