Честито Рождество Христово!

На 25 декември целият християнски свят чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа. Този свят ден в християнската религия и култура се свързва рождението на Исус Христос.

Според религиозните вярвания, именно идването на Христос на земята дава началото на една нова ера в историята на човечеството.

В нощта на Рождество почитта си към младенеца показали и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.

Според Евангелието, Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на Рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе").Именно тези събития дават началото на празника, който днес наричаме Коледа.

В България той започва още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците тръгват коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „Бог се роди, Коледо“.

Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България.

Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). Празникът се свързва с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха.

Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. На трапезата се слага пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.