Честваме Свети Силвестър : Ден за почистване на боклука

На 2-ри януари Православната църквата почита свети Силвестър, папа Римски, заемал папския престол от 314 до 335 година. 

Според легендата това е свещеникът, който кръщава официално император Константин І Велики.

Свети Силвестър е смятан за покровител на животните. Празникът се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.

Той е професионалният празник на биволовъдите. Обичаят на празника има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите и метене на боклука, който не е изхвърлян от Коледа.

В нощта срещу празника момците, които са коледували, организирани в дружини, обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни, носят фенери. Стопаните държат отключени портите, а в обора оставят пита, месо и вино за дружината. Специален подарък, трябва да е приготвен от мома, която очаква любимият ѝ да дойде.

Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.

Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. На трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

Имен ден празнуват хората с имена Силвестър, Силва, Силвия, Силвана, Серафим, Горан, Горица.

Животът и делото на Свети Силвестър

Свети Силвестър е роден в Рим и живял през III-IV век. Станал християнин от ранна възраст, докато още продължавали гоненията срещу християнството и сам той бил преследван, но оцелял, припомня БТА. 

На 30 години Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт го избрали за римски епископ и станал тридесет и пети папа. По негово време (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на император Константин Велики за прекратяване на гоненията и за спокойствието на Църквата.

Чрез свои пратеници свети Силвестър подписал решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" на "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят наставлявал своите духовни чеда. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, свети Силвестър починал в мир на 31 декември 335 г.

Свети Серафим е роден в град Курск, Русия, през 1759 г. На 10-годишна възраст започнал усърдно да изучава Свещеното писание, но заболял тежко. В критичен момент от болестта той видял в съня си света Богородица, която обещала да го излекува. Това наистина се случило чрез чудотворната Курска икона на Божията майка и здравето му се подобрило, постепенно се възстановило напълно.

Когато станал пълнолетен, се замонашил в манастира в Саров. Подвизавал се усърдно в молитва и пост както в обителта, така и в килия в гората, където прекарал много години. Завърнал се в манастира Саров, преподобният Серафим се посветил да служи на ближните си с молитви и съвети. Посрещал всички с обръщението "Радост моя!" и с поздрава "Христос воскресе!". С молитвите си изцелявал болни, а съветите му били спасителни за мнозина. Упокоил се в мир на 2 януари 1833 г.