Д-р Бостанджиев пред Lupa.bg: Еротичният потенциал на жената се отприщва от мъжа

Доц. д-р Румен Бостанджиев е български сексолог и психотерапевт. Завършва медицина през 1983 и до 1999г. работи като терапевт и изследовател в единствения у нас Сектор по сексология към Медицинска академия – София. След закриването на този Сектор, д-р Бостанджиев създава частен терапевтичен център „Интеракт”, в който работи и в момента с проблеми в сексуалните отношения и сексуалната изява.

Преминал е обучение по психодрама и по личностно центриран подход. Доц. Бостанджиев е специализирал сексология през 1993 г. в Холандия и Белгия, а през 2007г – 2008г. завършва първата Международна академия по Сексуална медицина, проведена в Оксфорд, Лисабон и Рим.  Пред Lupa.bg той говори за сексуалния живот на младежите и как мъжът и жената да си бъдат взаимно полезни в интимната сфера.

- Д-р Бостанджиев, вярно ли е, че сексуалният живот започва все по- рано при тийнейджърите и на какво се дължи това?

- Въпросът за началото на сексуалната активност при тийнейджърите бе актуален през осемдесетте и деветдесетте години. Тогава съществуваше хипотезата, че „ранното започване на полов живот“ неизбежно е свързано с негативни последици като нежелана бременност и разпространяване на полово предавани инфекции, включително и СПИН. Днес разполагаме с достатъчно надеждни научни изследвания, които показват корелация между първите прояви на сексуална активност при подрастващите и началото на сексуално им съзряване. В тази връзка трудно може да се установи някаква устойчива тенденция към по-ранно настъпване на пубертета през последните няколко десетилетия. Факт е, че съвременните млади поколения израстват в значително по-либерална среда и от ранна възраст имат достъп до информация със сексуално съдържание. Отпадането на фалшивите пуритански норми, присъщи на отминалата епоха създаде по-естествено и спокойно отношение към проявите на детската и младежката сексуалност, които днес по-рядко са обект на груби санкции и паника от страна на възрастните. Отдавна цел на сексуалното образование не е „възпирането от ранна сексуална активност“ чрез плашене на подрастващите с „пагубните последици от ранния полов живот“. Вместо това усилията днес са насочени към изграждане на ясни ценностни критерии и морални норми, които в съчетание с формираните уменията за отговорно сексуално поведение позволяват на младите хора сами да вземат оптимални решения в личния си живот.
Проблемът с ранните сексуални контакти обаче е актуален, когато говорим за младите момичета от ромската общност.

Много често те са омъжвани и раждат малолетни, без никой да се съобразява с личните им избори.

Този модел на сексуално поведение се оправдава с някакви специфични културни норми в тези общности. Подобна практика е недопустима, тъй като тя не само противоречи на законите в страната, но обрича на невежество, мизерия и подчинение жените в тази общност, като създава множество допълнителни социални и демографски проблеми. Време е правоохранителната система у нас да престане да си затварят очите пред това грубо нарушение на човешките права и законността.

- Според много възрастни хора днешните младежи са разюздани. Въпрос на поколение ли е това или някаква мода?

- „Сексуална разюзданост“ е доста разтегливо понятие, което се нуждае от изясняване. В представите на някой хора от по-старите поколения човешката сексуалност все още се възприема като застрашаваща стихия, която трябва да се „обуздава“ чрез репресивни мерки от най-ранна възраст. Открай време на полето на любовта и свободната изява на сексуалността са се водели битки между „младите“ и „старите“. Новите поколения обичайно отстояват правото си да бъдат различни и да експериментират с поведения, които в очите на родителите изглеждат „разюздани“ и провокират възмущение и тревога. Опитите да обясним младежката виталност единствено с „хормоните“ или „модата“ са наивни. В избора на сексуалното поведение, младият човек не само отразява ценностите и тенденциите, присъщи на неговото време, но и по своеобразен начин реагира на това, което е възприел като модел за интимни отношения в семейството на своите родители. Нерядко “скандалното държание” е своеобразна реакция или отправено послание спрямо това, което младежите са видели и преживели в родителското семейство. Възможно е подрастващият да търси в собствения си еротичен опит автентичността и спонтанността, които липсват в интимния живот на родителите.

- Поради фригидността, която се среща повече при жените, стана модерно твърдението, че няма фригидни жени, има калпави мъже. Има ли нещо вярно в това?

- Генерализации, които противопоставят мъжете на жените, няма как да са верни. Освен това във въпросното твърдение фигурират оценки, които са по-скоро оръжия за непримирима битка, а не инструмент за взаимно разбиране и добруване. Ако търсим истината, няма как да не отхвърлим понятието „фригидност“, което отдавна не се използва в съвременната сексология. Причините, които могат да потиснат сексуалните преживявания на жената най-често са свързани с твърде строго възпитание и травматични преживявания в родителското семейство. Решаващ фактор за това до каква степен една жена ще разкрие своя еротичен потенциал и евентуално ще преодолее консервативните бариери обаче, е качеството на междуличностните отношения с интимния партньор. Наличието на взаимно уважение, приемане, разбиране и зачитане са не по-малко важни от взаимното еротично привличане и способността на партньорите да постигат емоционален резонанс в своето общуване. Традиционните патриархално-собственически нагласи на една немалка част от българските мъже са сред най-честите причини за проблеми в интимния живот. До тях се нареждат и отсъствието на емоционална и социална компетентност, което прави много мъже нечувствителни към преживяванията и потребностите за автономен живот на партньорките им, пречи им да споделят своите преживявания и да намират конструктивни решения при неизбежните конфликтни ситуации в двойката. Когато търсим възможности за справяне с подобни проблеми, няма никакъв смисъл да спорим за това кой е виновният (както ни подканя тази максима).

Вместо това си струва да търсим възможности за взаимно подпомагане.

Така жената би отприщила пълния си еротичен потенциал с подкрепата на своя чувствителен и загрижен партньор и обратно – с любовните си ласки жената би облагородила „калпавата“ си половинка, за да я превърне в джентълмен. Тази задача никак не е лесна и често изисква специализирана сексологична и фамилно -терапевтична помощ.

- През последните години забелязваме, че голяма част от жените стават все по- активни и дори агресивни в стремежа си да бъдат с някой мъж, това накърнява ли мъжката същност?

- През последния век по целия свят жените разчупват характерния за изминалите векове модел на мъжко доминиране и все по-успешно изграждат равнопоставени отношения с мъжете в почти всички сфери на живота. На този фон за много патриархално възпитани мъже склонността на жените активно да поемат инициативата при установяването на партньорски връзки, включително и при осъществяването на сексуален контакт, би могла да изглежда „агресивна“ и плашеща. Подобно женско поведение кара тези мъже да се чувстват неуверени, защото е оспорено правото им едностранно да определят какво ще се случва в двойката.  Активната роля на жената и стремежът и към равноправие по никакъв начин не следва да се интерпретират като „накърняване на мъжката същност“. Каква е тази „същност“ и дали тя непременно е свързана с доминиране, би могло да се спори. Библията ни учи, че жената не е равнопоставена на мъжа, тъй като е създадена от неговото ребро с призванието да му служи. Но преди тази патриархална редакция, библейският мит е съдържал легендата за Лилит – първата жена на Адам, създадена от Бог от същата глина и напълно равностойна на него. През последните десетилетия съвременната жена все повече се доближава до архетипа на Лилит и е време ние, наследниците на Адам, вместо да жалим за изгубената Ева, да се замислим за предимства, които ни дава възможността да общуваме с автономните и активни потомки на Лилит.