Д-р Ненков: Младите лекари бягат не само за пари, а за отношение
Хора, които от години крадат от системата на здравеопазването, не позволяват да се въведат допълнителни бонуси при всяко преминато обучение, заяви бившият здравен министър

"Младите лекари не протестират само за пари, а и заради отношението към тях! Те бягат от страната не за пари, а за отношение", заяви д-р Мирослав Ненков - бивш министър на здравеопазването.
"В целия цивилизован свят специализантите вземат малко пари, те не вземат лекарски заплати като за специалисти, но има отношение към тях - те са обучавани и са уважавани. Тук това го няма и може да бъде коригирано. Това, което чухме от устата на Тошко Йорданов, е отношение, не е емоция - емоциите у дома, когато е в парламента, няма място за емоции! Това е премерено изказване и то показва отношение. Даже не само към младите лекари, а към гилдията. Това е най-тъжното от цялата история", посочи той.
Във връзка с думите на председателя на ПГ на ИТН, че могат да бъдат "внесени от чужбина" лекари, които да работят за по-малко пари, д-р Ненков обясни, че лекарската професия е регулирана и не може да бъде практикувана в страна от ЕС от лекари, получили образованието си в в трети страни, без да бъде изпълнена процедурата по приравняване на дипломата му, което е дълъг и сложен процес.
Според д-р Ненков при близо 9 млрд. лева за здравеопазване пари има за всички, "не е вярно, че то е недофинансирано, просто много се краде":
"Хора, които от години крадат от системата на здравеопазването, не позволяват да се въведат допълнителни бонуси при всяко преминато обучение, т.е. да се насърчава постоянното обучение и постоянната квалификация, за каквито настояват младите лекари. Министърът нищо не може да направи по въпроса".
Той обясни пред БНР, че когато един студен по медицина "завърши и стане магистър по Медицина, той получава диплома за лекар. След това има няколкогодишна специализация и когато съответният лекар защити специалността си, става специалист по ушни болести, по анестезиология и т.н.".
По думите му специализантите са използвани като работна ръка, а не са пускани да карат разписаните курсове, които са задължителна част от специализацията им.
"Ако някой иска да се занимава, много лесно може да разбере дали те ходят на курсове и дали напредват в обучението. Да ви дам пример от САЩ, където са много прагматични - как се специализира анестезиология там.
Изпитът е един тест от 800 въпрос за 8 часа, на който изпитваният отговаря. Специализантът започва работа и още първата година полага този изпит - в пълния му размер. Никой от него не очаква резултат.
Той, примерно, прави 25% верни отговори. На втората година отново полага този изпит и от него се очаква да е покачил процента, постигнат предходния път. На третата година отново полага този изпит и отново се очаква да покачи процента си. И ако той не покачи този процент, въпроси се задават на хората, които го обучават, не на него. Това е много важно! В цивилизованият свят специализантите не вземат много пари, но ги ръчкат здраво да работят много и ги обучават", обясни той.
"Има един затворен кръг и ако някой се опита да го промени, среща зверска съпротива.
Моята надежда е тези колеги, които сега протестират и виждат нещата по друг начин, когато станат на моята възраст и заемат ръководни позиции, те да променят нещата. Иначе няма шанс. Никакъв!
Другият вариант е с огън и меч, ама няма да стане. Много е лесно да бъдат фиксирани курсовете в системата на специализации с наказания за ръководствата на болниците, където има пропуснати курсове. Но от друга страна е трудно, защото директорът на болницата, като е предвидил 1000 лева заплата за медицинската сестра и 1500 лева за доктора, откъде ще вземе другите, нали трябва да намали ремонта, а ако намали ремонта, лошо, отчисленията от ремонта ще му ги търсят. Това става проблем".