Да, имаше половин век съветска окупация!

Ако Червената армия армия се бе прибрала у дома, днес България щеше да е благодарна

Коментар
00:02 - 07 Септември 2019
13467
Да, имаше половин век съветска окупация!

Руският журналист Антон Орех, публикува коментар в сайта „Ехото на Москва”, посветен на влошилите се напоследък отношения между България и Русия.  Публикуваме преводен текст на коментара, който може да намерите в оригиналния му вид на руски на адрес https://echo.msk.ru/blog/oreh/2495287-echo/

Паметникът на Съветската армия в центъра на София често осъмва разкрасен - показателно отношение, което българите изпитват към "братушките".

Току-що се върнах от България. И изобщо не забелязах коварството на братушките, които сега отричат ролята на Съветския съюз в освобождението на народите на Европа. Същата България, която е „не заграница”, защото „курица – не птица”.

България, която нашите родители с присмех наричаха 16-а република и в която следите от онова време още се усещат.

Впрочем, а на вас щеше ли да ви е приятно, ако някой с иронична усмивчица наричаше нашата страна 16-а република, 51-и щат, или някаква Девета провинция? Ей така, дори на шега? Никак нямаше да ви е приятно. И на мен ми е неприятно. А на българите трябвало да им бъде приятно.

Българите подменят историята - така им говорим. И поляците я изкривяват, и чехите, и унгарците - да, всичките гадове я подменят! Всички са против нас!

Никога ли не сте се замисляли защо изведнъж се случи така? Може пък да има някаква причина?

Причина, разбира се, е имало и има. И в позицията на българското Министерство на външните работи тази причина очевидно звучи: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.”

И кое в тези думи не е вярно?

Приносът на СССР в разгрома на нацизма не се отрича. Но освобождение на народите от Източна Европа в пълния смисъл на тази дума не е имало. Защото едната окупация е била сменена с друга - що за свобода е това?

Формално независими, тези държави 45 години бяха в пълно подчинение на Съветския съюз. Никаква самостоятелна външна политика нямаха, независимо от периодични прояви на противопоставяне от отделни лидери. А когато се опитваха да променят нещо вътре в страните си, СССР просто им изпращаше танкове, както постъпи в Будапеща и Прага. Щеше да ги изпрати и във Варшава, но ген. Войчех Ярузелски се оказа по-хитър и вместо съветско военно положение Полша получи собствено, полско.

Българските банкноти се печатаха във фабриката на „Гознак”, а военната униформа на българската армия се отличаваше от съветската само по пагоните и кокардите - каква е тази независимост?

Хитлеристката окупация е нещо страшно. Но тя продължава само 6 години и не остават много живи свидетели. А половин век съветска окупация помнят твърде много хора. И само ние не искаме сами да го признаем.

От деца разказваме само за военните победи и многочислените жертви на съветските воини в боевете за освобождението на Източна Европа. И ако тогава, в 1945 г., прогонвайки Хитлер, Червената армия се беше върнала у дома, а освободените народи бяха оставени сами да решат как да живеят, историята щеше да поеме по съвсем различен път и тези народи до днес щяха да ни благодарят.

Но ние се отнасяхме с тях с презрение и ги смятахме за наши васали.

Затова сега всички ни плюят.