Даниел Лорер от "Продължаваме промяната": Няма да горим мостове нито вляво, нито вдясно

Коментар
12:43 - 02 Ноември 2021
9446
Даниел Лорер от "Продължаваме промяната": Няма да горим мостове нито вляво, нито вдясно

Даниел Лорер е една от най-популярните фигури в „Продължаваме промяната” – партията на Кирил Петков и Асен Василев (№25 в бюлетината на предстоящите парламентарни избори). Завършил е информатика и бизнес управление в университета Тел Авив. Съветник е на министъра за електронно управление в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г.

Работи като IT инжeнер в „Mercury Interactive”, израелска хай-тек компания в областа на софтуера за автоматизиран качествен контрол, сега част от портфолиото на „Хюлет Пакард”. През 2007 г. основава „Optiim”, хай-тек компания за софтуерни решения, базирана в Истанбул. През 2016-а продава фирмата си на австрийския холдинг „New Frontier”. През 2018 г. става един от основателите и управляващ партньор на голям фонд за рискови инвестиции в технологични компании. Член е на управителния съвет на „Шалом”. Женен е и има 3 деца.

Даниел Лорер беше съветник на Кирил Петков по време на министерския му мандат като служебен министър на икономиката. Заемаше длъжността председател на Комисията по прозрачност в Министерството на икономиката. В интервю пред "Уикенд", Лорер даде позицията си по актуални политически казуси, като сподели и чисто житейския си личен поглед върху случващото се у нас.    

- Г-н Лорер, водите листата на „Продължаваме промяната” във Варна. Вече сте в зоната на политиката. Като IT инженер и икономист, кажете коя се оказа по-трудната територия – икономиката или политиката?

- Бих споделил интересен анекдот от времето, когато учех компютърни науки в университета в Тел Авив. Тогава си мислех, че съм много добър и в програмирането, и във висшата математика, и във всякакви точни науки. Обаче, оказвайки се там, сред толкова студенти, които бяха по-добри от мен, установих, че изобщо не ми се удават толкова точните науки и се справям много повече в контактите и управлението на хора.

Така стигнах и до бизнес администрация. Работейки после като инженер, управленец и предприемач, разбрах, че контактите с хората винаги са ми били много по-голямата слабост, отколкото контакта с машини и с техническа материя. Така че преминаването към политиката за мен е по-скоро форма на израстване. Защото има големи групи, които представят виждания, интереси. Изкуството на политика е да намира решения, които работят за всички, за да се движи обществото напред и ще ми се да вярвам, че моята сила е именно в това – да намирам работещи решения за големи групи от хора.

- Но се оказахте в политиката в много сурово време – тежка криза, пандемия, атаките между политическите опоненти са много остри, а животът на българите става все по-труден. Няма нужда да се изброяват огромните сметки за ток и парно и хвърчащите нагоре цени...

- Абсолютно нормално е това да ни притеснява. Но то важи за целия континент и целия развит свят. Притеснени сме и като граждани на България, и като граждани на Европа. Наясно сме, че зимата ще е трудна. Нормално е всички да изпитваме тези трудности. Ако в България темата за цената на тока е била тема на медиите всяка година, за пръв път през 2021 г. цената на тока стана тема за цяла Европа.

- Но българите са особено чувствителни, защото нацията е бедна, постоянно сме последни в еврокласацията и новият удар е прекалено тежък за хората.

- Може да си го кажем – една от причините ние да тръгнем с движение „Продължаваме промяната” е фактът, че България е закотвена години наред на най-бедното място в Европа. Ние сме от толкова време член на ЕС и не отлепяме от дъното. За разлика от нашата съседка Румъния. Ако тя прави някакви неща правилно, а ние не, означава, че в последните 10 години сме можели да свършим нещата много по-добре и управлението на енергийните ни ресурси и тока е едно от тях.

Много пъти казахме, че цената на тока за българина можеше да е доста облекчена, ако имахме осигурен внос на азерски газ, достатъчни количества през конектора с Гърция и ако всичките ни турбини на ПАВЕЦ-и бяха в изправност, така че да могат да се използват като склад на енергия, така че в дългосрочен план назад във времето е можело да бъдат направени много неща, за да се спестят сметките на българина.

В допълнение, Европа не облекчава картината с амбициозния план за преход към зелена енергия, който е чудесен, но не взима предвид екстремни явления в икономиката като ситуации като тази есен, когато вятърът не духа в Северно море и нямаме генерирана енергия от вятърните паркове. Използваме повече газ от Русия, цената скача сериозно и зеленият преход няма ясен отговор за потребителя. Това, добавено към развитието на икономиката след ковид кризата и инфлацията се отразява и в цените на тока. Затова трябва да имаме разговори и на европейско ниво какво правим, за да облекчим консуматора на електроенергия. Например в много от държавите в Европа взимат част от големите печалби на енергийните дружества и ги прехвърлят към потребителите, като субсидиране на цената на тока.

- Допускате ли, че се задава наистина гладна зима – хората са стресирани и уплашени, повечето си спомнят преживяното през 90-те. Лошото е, че и сега, през XXI век, има немалко работещи, които едва се прехранват.

- Мисля, че ако ние имаме шанса да управляваме, смятам, че финансовото състояние на държавата е достатъчно стабилно в макроикономически план, така че дори в сравнително кратък период да бъдат поети част от тези разходи, така че да няма екстремни условия, зимата за никого да не е толкова страшна и това да са спомени от миналото.

- Вие сте човек, живял във високоразвити държави. Кое ви допадна повече – темпераментът и динамиката на Барселона или точността на Швейцария?

- Отговорът е лесен  – определено Барселона. Самите испанци наричат каталунците, чиято столица е Барселона, „германците на Испания”. Тя е великолепно съчетание на испанска топлота и гостоприемност и в същото време стегнати трудови навици като при северните народи.

Определено започвайки от първата минута в Барселона, когато вземеш първото такси и кажеш, че си от България, веднага те посреща един шофьор с огромна усмивка: „Аааа, Стоичков!”. С тази класика, човек просто се чувства у дома си веднага и това усещане не те напуска до края.

- Докога живяхте в чужбина и кога се върнахте в България?

- До 2007-а. Тогава се върнахме тук.

- И на фона на онези градове мечта как се чувствате в София?

- Като човек, роден в София, тя си има едно място в моето сърце, което никой друг град не може да измести, защото пъпът ми е хвърлен тук. Може би единствената конкуренция е Варна, където от много години живея с моята съпруга. Но София носи белезите на лошо управление от много дълго време. Всеки жител на града го усеща, вижда и мирише. Заедно с цялото управление на страната, надяваме се и цялата местна власт да бъде вкарана в работещ режим след 2 години, когато идеята за нулева корупция и читави хора, които работят за останалите, вече ще бъде реализирана и показана наяве.

- Нулевата корупция е задача №1 в програмата ви, плюс спиране на течовете. Но това е залагано като намерения и от други политици, но въпреки всичко, от десетилетия темата е как властта краде, корумпирана е и не я интересуват проблемите на обикновения човек....

- За съжаление, това не е описано, ние сме си твърдо на първо място по корупция, измерено с всевъзможни индекси, така че не става дума за нищо субективно.

Това е реалността у нас. Как сме стигнали дотук, е исторически въпрос, но знаем последните 10-ина години как сме били управлявани. Основната разлика в това, което ние твърдим – че ще има нулева корупция и нулева търпимост към нея, е, че ние показахме през последните 4 месеца как се прави това. Корупцията е навсякъде и ще отнеме време да бъде почистена старателно, но ние започнахме интензивно в министерствата, в които упражнявахме някаква власт, да идентифицираме и премахваме тези гнезда на корупция, които бяха най-очевидни и болезнени – начело с ББР, консолидационната компания, „Автомагистрали”, язовирите.

Това са организации, които трябва да работят за бъдещето на България, да подкрепят малкия и среден бизнес, да осигуряват безопасността на важни съоръжения, транспорта. Защото вместо това, там се виждаха кражби в гигантски размери. Другото, на което много държахме, когато създавахме движението – да подберем хора, които не са били активни в политиката с повече от една партия, т.е. не са професионални политици. Голяма част от тях имат собствени бизнеси и кариери и при всички положения биха се чувствали добре в живота и извън политиката, така че никой от нас да не е угнетен, че нещо губи, когато трябва да напусне политиката и да си търси друго поприще.

- Последно, социологията ви предрича ту 2-ро, ту 3-то място, след БСП... Но и така да е, вероятно на вас ще се падне да правите управление.

- Първо, ние си мислим, че е много вероятно да сме втори в момента и нещата да се виждат в полето на статистическа грешка на изследванията. Но сглобяването на коалиция е нещо, за което говорим от самото начало и си го казваме ясно – не държим мнозинството да е наше, но държим това да е мнозинство от хора, които споделят тези идеи, за които си говорихме – да не се краде от държавата, да се прави всичко за цялото общество и хората, които го правят, да са овластени да взимат решения по най-правилния начин. Много пъти сме споделяли, че „Демократична България” са естествен наш съмишленик.

Те са изключително силни в областта на съдебната реформа – това си е тяхно поле от много години насам, както и електронното управление. ИБГНИ е другата формация, с която лесно работим и се разбираме много добре по социални теми, така че отново се надяваме сегашните изследвания да дават по-нисък резултат от това, което реално ще постигнат, защото ги искаме до нас отляво. Много ни се иска да имаме ляв фланг на новите партии в следващия парламент – колкото е по-голям той, толкова по-трудно ще бъде завръщането на предишния модел. Оттам нататък ИТН и БСП също са възможни партньори за диалог, тъй като по места и централно сред тях има много фигури, които разговарят с нас с удоволствие и намираме консенсус по много теми. Крум Зарков е чудесен пример за това.

- Има ли някаква ревност от страна на ДБ за това, че те са отдавна на политическия фронт, а „Продължаваме промяната” се появи и бързо ги измести? Сега, сякаш вие сте субектът, който е символ на реформи, промяна, демокрация.

- Много ми се иска да вярвам, че няма такова усещане сред тях, защото ние сегментираме политическия пейзаж, сравнително ясно, докато ДБ са вдясно. Ние държим на това да сме в центъра на политическото пространство именно заради това, защото искаме да сме център, който протяга ръце и наляво, и надясно и така успява да създаде възможност за една работеща коалиция, защото обществото е достатъчно разделено. Ние видяхме през годините, че такива мостове трудно се изграждат и без тях колелото не върви напред.

- Но всеки човърка да разбере – леви ли сте, десни ли сте... Всъщност не смятате ли, че тези политически полюси нямат значение за хората?

- Даже съм сигурен, че съвременният човек, съвременното общество, деленето на ляво и дясно е до голяма степен остатък от миналото. Никой не подлага на сериозен въпрос демократичната и пазарна ориентация на икономиката и никой в Европа не подлага на въпрос необходимостта от социални мерки, които да подпомагат слабите слоеве на населението. Така че нашата доктрина – десни мерки за леви резултати, е всъщност доста припозната от всички. Дори в Америка доктрината на Байдън отново е голяма инвестиция в инфраструктурни проекти, т.е. пълна инвестиция в икономиката, много подобно на предвиденото в нашата програма – магистрали, мостове, железопътни линии, транспортна инфраструктура, пристанища, и в същото време – точно в Америка, огромен социален пакет, който да подпомогне американците в този труден момент по възстановяване след КОВИД-19, подобно на пакетите, които ние предвиждаме в нашата социална програма в България. Защото идва трудна зима.

- Какво е мнението ви за зелените сертификати?

- Тук, в България, всеки е специалист по всичко, защото администрациите и институциите не функционират добре и това поражда у гражданите огромно съмнение в техните способности да разрешат проблема. Вярвам, че голяма част от недоверието на българина към ваксините, от една страна, е заради изключително бързия технологичен прогрес, на който бяхме свидетели в последната година. Тези ваксини се появиха на бял свят в рамките на месеци, докато при предишните технологични цикли това е отнемало често 10 години.

Не е учудващо, че за голяма част от обществото трудно се приема една чисто нова технология, която се появява в рамките на няколко месеца, трудна е за разбиране и приемане и трудна за прилагане върху себе си. Разбираемо, това не е само при нас, а е феномен навсякъде. Но в България се подсилва от институциите. Поради лошото ни управление десетилетия наред хората не вярват на болници, на лекари, на министерства и затова, източниците на информация стават различни хора, на които се оказва, че българите се доверяват повече, отколкото на научните информации. Така картината показва ниско доверие към ваксините и заедно с Румъния сме на дъното на класациите по ваксиниране.

- Трябваше ли зелените сертификати да се въведат по-рано? Виждате каква вълна от негодувание се надигна, искат се оставки на кабинета и здравния министър...

- Зелените сертификати са неотменима част от мерките за борба с вируса. Но начина, по който се въведоха, е симптоматичен за проблемите в българското управление. Трябваше да се започне активна комуникация с обществото, още месеци преди това под формата на ясен план, който се комуникира ежеседмично и ежедневно, институциите, които отговарят за ковид кризата и МЗ, които трябва да повтарят плана си ден след ден – когато достигнем заболеваемост от Х болни на ден, ще направим така и така... И обществото да се подготвя ден след ден какво очаква да се случи. Така вече самото общество може да вземе активна позиция.

Ако този план беше комуникиран по този начин, съпротивата срещу зелените сертификати щеше да бъде значително по-малка, защото в голямата си част тя е, защото хората са неподготвени, не могат да отидат на работа, затруднява се ежедневието им.

- А вариантът, за който и Кирил Петков говори – хората с достатъчно много антитела, да получават зелен сертификат?

- Има много положителен заряд в тази идея, въпросът е, че никой не е установил научно колко антитела трябва да имаме, за да можем да кажем, че някой има активен имунитет. Затова говорим с няколко от нашите научни консултанти и мислим да предложим – да се измерват не количеството антитела, а посоката на движение на броя антитела. Т.е. ако някой стига количеството, организмът му се справя добре и може да има зелен сертификат по-дълго време. Ако при някой спадът е много активен, това означава, че губи имунитет и трябва да се види дали човекът не е станал опасен за себе си и за околните.

- Живели сте в Тел Авив и вероятно следите нещата там. Постоянно се коментира как след най-бързата и масова ваксинация резултатът пак е много заразени и починали...

- По смъртни случаи никой не може да се мери с България. За мен, още преди да избухне есенно-зимната криза, броят на хората, които си отиват в България от КОВИД-19, е фрапиращ и потресаващ. Ние сме изгубили повече от 23 000 души в битката с вируса като допълнителна смъртност през миналата година, което е равносилно на жертвите на България през Втората световна война. Тоест българското общество е преминало през една Световна война миналата година, но ние нямаме никакво съчувствие и емпатия един към друг. Този факт се подминава и ежедневието ни продължава по същия начин, а всъщност сме преминали през страшна трагедия. Ние като общество не я осъзнаваме добре, не ни е грижа достатъчно един за друг.

Сега, когато има числа от 200-240 умрели на ден, започваме да се питаме какво става, въвеждаме зелени сертификати, но наистина има ниска чувствителност към смъртта и болката към ближния в България. Австралия например извади армията на улицата при 10-ина починали на ден, т.е. те са противоположност на това каква е чувствителността на обществото към смъртта при природно бедствие, каквато е епидемията. Много ми се иска в нашето общество да започнем да развиваме тази чувствителност. Всички живеем тук заедно и една такава епидемия ни показва, че трябва да се грижим един за друг, защото и заразата, и лечението, и помощта един към друг вървят ръка за ръка.

- Как си обяснявате това бездушие, слаба чувствителност, егоизъм и незачитане към човешкия живот? Това дългият преход, бедността и невежеството ли го предизвикаха?

- Трудно ми е да обобщавам, защото това е вече полето на антропологични догадки. Но е истина, че България има изключително труден живот през първите 10 години от демокрацията, после един много труден преход към пазарна икономика и сега труден преход към едно истинско европейско общество.

„Продължаваме промяната” искаме да ускорим тази стъпка, да стигнем до тези ценности много по-бързо и си мислим, че отборът, който сме събрали, е напълно способен да го постигне в рамките на 4 години. Иска ми се да започнем да оздравяваме като общество, да усещаме какво му е на другия до нас, да си го казваме, да работим за нашата общност – било входа, в който живеем, градинката, която поддържаме, града и в крайна сметка и държавата.

-Да завършим с малко лична информация за вас. Имате интересен и колоритен род, споделете малко за предците си.

- Интересно е, защото всъщност моят род може би прескача от двете страни на разделителните линии в България. Имам двама прадядовци дребни капиталисти и баби и дядовци комунисти от другата страна. Донякъде това ми дава поглед и от двете страни на нещата. Едната ми баба е от Дупница – тя е машинен инженер и дълги години е работила в Куба да изгражда електрически централи. Единият ми дядо от Михайловград пък беше военен – полковник, шеф на лекарите в авиацията до 70-те години. Още пазя колана от неговата униформа и си го нося като скъп спомен от времето, когато е служил.

- Това мобилизира ли ви да вземете нещо от него, да продължите?

- В наши дни се замислям за него все повече и повече, защото той е най-заслужилият за България. Имам баба, която е професор по молекулярна биология в БАН. Майка ми, освен че е компютърен инженер, е неколкократен европейски шампион по бридж и бронзов медалист.

Даниел Лорер с майка му Матилда, която е инженер и бронзов медалист по бридж

- Значи сте наследили майка си с едното от образованията си – компютърните науки?

- Да, не съм паднал много далеко от родовото дърво (смее се – б.а.).

- Имате 3 деца. На колко години са и накъде се насочват интересите им?

- Децата са на 13, 14 и на 9 – съответно банкер, шеф сладкарка и лекар. Те са готови с професиите.

- И двамата със съпругата ви сте хора с високи кариери. На какво наблягате във възпитанието им и как успявате да се справите с тази най-сложна задача?

- Съпругата ми беше много високопоставен кадър в една от най-големите белгийски компании за минно дело. С нея пътувахме, като нейната кариера ни отведе на няколко места. Когато се родиха децата, стана трудно. Тогава аз самият много пътувах и дойде моментът, в който си казахме – това ще е трудно семейство и решихме да се върнем във Варна, за да можем да си отгледаме децата като българчета и да чувстваме контакта с България. А и ние да споделяме еднакви ценности с тях.