Държавата получи среден (3) за грижата за децата

България получава „среден (3,53)“ за грижата към децата, но зад оценката се крият тревожни спадове в ключови сфери като благосъстояние, образование и защита от насилие. Това показва юбилейното 15-о издание на доклада „Бележник“ на Националната мрежа за децата, който предупреждава, че липсата на стратегия и координация поставя под риск развитието на цяло поколение.

Специалното 15-о издание на независимия мониторингов доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ събра експерти, институции и млади хора, които представиха състоянието на детските политики в България. Анализът обхваща девет ключови области – от здраве и образование до правосъдие и участие на децата.

В изготвянето му са участвали 50 автори и 7 външни оценители. Данните показват, че най-сериозни проблеми има в благосъстоянието (2,96), образованието (3,17), детското здраве (3,21), участието на децата (3,13) и защитата от насилие (3,35). Единствено правосъдието за деца отчита слаб напредък с оценка 3,62.

Изпълнителният директор на Национална мрежа за децата Георги Богданов заяви, че докладът днес е „по-важен от всякога“, но посочи и сериозен системен проблем – шеста поредна година България няма Национална стратегия за детето.

"Държавата има напредък, но има и големи провали. Един от тях е, че шеста поредна година нямаме Стратегия за детето, която политиците оставиха да падне жертва на пропагандата", отбеляза той.
Експерти и участници очертаха ключови дефицити в политиките. Според Ирина Манушева образователната система е подчинена на оценяването, а не на знанието, което създава стрес и ограничава възможностите на децата.

"Подчинили сме образованието на оценяването, а не на знанието. С огромен стрес и ресурси за родителите, учителите, данъкоплатците. А най-високата цена за слабото образование плащат децата. Един непоправим изпит определя бъдещето им и ги кара на 13-годишина възраст да избират професии, които в бъдеще може и да не съществуват. Това не е право на образование", отбеляза тя като допълние, че наказанията, санкциите и забележките в училище доказано от науката не работят. И че децата имат нужда от подкрепа, която изкуственият интелект не може да даде.

По темата за насилието Диана Димова символично показа "червен картон" на институциите заради липсата на превенция.

"Всяко забавяне или забравяне на дете в риск може да го направи част от черната статистика", предупреди тя.
Сериозни предизвикателства остават и в здравеопазването. България продължава да е единствената страна в ЕС без национална детска болница, а недостигът на медицински специалисти и неравният достъп до услуги задълбочават проблемите.

Докладът подчертава, че всяко трето дете в България живее в риск от бедност, а възможностите му за развитие зависят в голяма степен от средата, в която е родено. Въпреки отделни реформи, политиките остават фрагментарни и често реактивни, без дългосрочна визия.

"Не ни трябват нови кампании. Време е за държавничество", заяви Мария Брестничка, като подчерта, че децата се нуждаят от последователни политики, а не от декларации.

Основният извод в "Бележник 2026" е, че въпреки заявените приоритети, държавата не успява да превърне ангажиментите към децата в устойчиви и ефективни политики, а цената на това се плаща от самите деца.