Дъщерята на Мутафова – Мария Грубешлиева ексклузивно пред Lupa.bg: Мама сякаш чука на вратата ми и ми вика „Муки, Муки!”

На 5 февруари Сатиричният театър почете Стоянка Мутафова като й посвети почетен стол в голямата зала, на който беше сложена специална табелка с името на легендарната актриса. Почти целият професионален път на Кралицата на комедията е свързан със Сатирата. Директорът на театъра Калин Сърменов бе поканил на събитието и единствената дъщеря на Госпожа Стихийно бедствие - Мария Грубешлиева-Муки. За нея този ден бе особено емоционален и тя не скри сълзите си.

Както Lupa.bg вече писа неслучайно е избран стол № 2, тъй като голямата актриса е родена на емблематичната дата 2.02.1922. След церемонията Муки бе любезна да се изповяда пред Lupa.bg и да сподели, че усеща майка си непрекъснато до себе си.

- Муки, как отбелязахте рождения ден на Вашата майка на 2 февруари?

- Много ми е тежко без нея. Много… На 2 февруари толкова тежко ми беше за нея. Тогава тя щеше да навърши 98 години. Запалих свещичка за нея вкъщи. Помолих се душата й да намери покой.

- Ако беше жива на 2 февруари 2020 със сигурност г-жа Мутафова щеше пак да играе и да посрещне рождения си ден на сцената.

- Много сте права. Стоянка поиска да си отиде, защото се разболя. В нея имаше още живот и щеше да играе, но се разболя много тежко. Една седмица преди да се разболее Стоянка игра „Госпожа Стихийно бедствие” и беше добре. И изведнъж се разболя и се срина. Тя ту влизаше в болницата, ту излизаше от болницата. Хич не обичаше болниците, но се налагаше, особено на нейната възраст.

Мама видя, че вече няма да може да бъде на сцена и не искаше да се превърне в една хленчеща баба и каза: „Аз съм дотук!” И то така се случи. Достойно си отиде.

- Вие най-малко искахте това да се случи. На Вас сега Ви е много трудно…

- Никой не иска, как ще искам, но… Отиде си…

- Говорите ли си сега с майка си?

- О, да, говоря си с нея, с думи на глас. Сутрин й викам: „Добро утро, майче!” Вечер викам: „Добър вечер, майко! Лека нощ, майко!” Често й казвам: „Обичам те, майко! Показвай ми по някакъв начин, че те има.”

- Получавате ли сега някакви знаци от нея?

- Да, няколко пъти в началото имаше едно странно почукване на вратата на стаята ми. Имаше и още нещо, което не знам дали ми се струваше или беше истина - откъм нейната стая някой ми викаше „Муки, Муки!” Но като се замисля - просто не може да ми се е сторило, това беше нейният глас. Това беше преди да се навършат 40 дни от смъртта й.

- До 40 дни се смята, че духът все още не е намерил покой.

- Да, така е. Просто я чувствам плътно до себе си.

- Какво си говорихте за последно с майка Ви?

- Последните й думи към мен, когато бе в болницата, бяха „Обичам те!” Но тя не искаше вече да живее и казваше: „Защо да съм на този свят? Искам да си отида! Искам Нейчо да ме прибере!” Стоянка почина точно на имения ден на Нейчо Попов – Никулден.

- Притесняваше ли се какво ще правите Вие след като тя си отиде?

- Да, много се притесняваше. През цялото време викаше: „Майче, на кого ще те оставя? Самичка оставаш в този живот!”

- Обвинявате ли я за нещо?

- Не мога да я обвиня. Напротив, трябва да й се извиня за много неща и тя да ми прости, защото и аз съм била много лоша. Въпреки че много я обичам, съм била лоша. И тя е била, но това е нормално… И двете много се обичахме. Това е истината.

- С какво смятате да се занимавате оттук нататък?

- Записахме интервюта с Лили Иванова, с Йорданка Христова, с Кичка Бодурова и ще обогатим книгата "Стоянка Мутафова. Добър вечер, столетие мое", която написах за мама. Искам да напиша книга за Нейчо Попов, който ми бе като баща, както и за други големи артисти от Сатиричния театър. Аз самата израснах в този театър.

- Звънят ли ви приятели и колеги на майка Ви?

- Не. До мен е мениджърът Евгени Боянов, който организираше турнетата на мама. Той ми помага много. Александра Сърчаджиева ми се обажда, но и тя си има проблеми, знаете. Калин Сърменов звънеше непрекъснато, докато Стоянка беше жива, интересуваше се как е.

Снимки: Агнес Методиева