Дисекция на БГ-мамата

Пролет е. Поочукана детска площадка в София. Майки пърхат около палавите си отрочета в несвяст - кое да свършат първо - да ги облекат, напоят или да ги нашляпат. Малчуганите крещят с цели гърла, бягат от родителките в различни посоки и категорично отказват да спрат с облизването на боклуците, оставени от предишния ден. "Дръпната" родителка с невръстния си син влиза през оградата. Площадката млъква. Майките, които с крайчеца на окото си непрекъснато следят кой влиза в свещеното за наследниците им място, притихват в ужас какви са тези пришълци. Секунда по-късно и децата спират с игрите си, зяпнали връстника им с черната коса и азиатските черти в израз на очеваден страх от различния.  

Не минават повече от 5 минути, когато орлиците с най-пискливи гласове до момента на "нашествието" са били център на внимание на площадката, решават демонстративно да я напуснат, докато с присвити очи гледат към "жълтурата", въпреки че не правят никаква разлика дали колежката им по детеотглеждане е от Корея, от Монголия или Япония. Важното е, че е "жълта". Останалите 2-3 потребителки на масовия форум "Бг Мама" старателно местят вещите на хлапетата си на диаметрално противоположната страна на "замърсената" пейка, върху която е седнала чужденката. Прилежността им, разбира се, вече се е отразила и върху децата. Когато непознатото хлапе тръгва към едно от тях, то го бута с 2-годишните си ръчички и казва на полубебешки: "махай се" - категоричен израз за поведението на болшинството нашенци към чужденците. Накрая остава едно българче да се опита да завърже игра. Успява.  

Тук следва кратка дисекция на манталитета на българската майка и нейното уплашено априори от света дете и опит за сравнение с китайците, каквито се оказват "нахалниците". Докато БГ-родителката излиза на площадката, нарамила не само сина или дъщерята, но и техните триколки, шишета, зрънчовци (един за преди играта, един за по време на гоненицата и един за след това), един чадър, едно по-дебело яко, едно по-тънко яке, 3 топки с различна плътност и шарки, едно одеяло, няколко пелени, чифт маратонки и задължително семки за люпене, другата носи със себе си цифром и словом 1 (една) бутилка с вода и чашка върху гърлото й. В случай, че детето ожаднее. Докато 2-годишното китайче се катери по пързалката и видимо е изпотено от усилието, тя не го гони да го преоблича, не му се кара, че се цапа, не му бърше ръцете през 5 минути и не подвиква след него при всеки опит да се затича. 

Сега за малките - докато писъците и ревовете в това така пламенно отбранявано място се дължат на караници между тях - кой на кого взел камиончето и кой кого сритал на слизане от люлката, китайчето се пребива около 10 пъти, бузата му е охлузена, ръцете - черни като на дюлгерин, и не лее сълзи, и не вдига вой до небесата. А трябва. Защото всеки опит да се опита да се докосне до някое от нашенчетата, преди да са си тръгнали от площадката, демонстративно и грубо повлечени от майчините длани, завърша с "не те искам", "къш от тука", "не искам да играя с теб". С последното останало българче то случва на партньор за топката и пада такъв смях и такова тичане след нея, че другите само можеха да им завидят.

Езикова бариера пред дребосъците няма, смехът е универсален, ритането - също. Радостта не познава расата, а дръпнатите очи светят също толкова силно, колкото и кавказките. Но нашенките предпочетоха да се изнижат към съседната мръсна градинка, любима за бездомните песове, където необезпокоявани от "жълтите" да си излюпят донесените семки и да продължат възпитанието на отрочетата си - как светът е лош и опасен, а чужденците са лепнали всички заразни болести по себе си и само да ги докоснат, ще им ги предадат. Когато 2-годишно се страхува от дете на същата възраст, само защото е различно, това е проблем на родителите му. Когато всички 2-годишни се страхуват от връстниците си с тъмна кожа, присвити от природата очи, с един хромозом в повече или с кривогледство, извърнато краче или със заешка устна, това е проблем на цялото общество.