Доц. д-р Спас Ташев пред Lupa.bg: Скопие използва психичноболни хора за провокации

Северна Македония е готова да признае албанския за официален, но не и българския, заяви историкът

Актуално интервю
15:30 - 28 Октомври 2022
7873
Доц. д-р Спас Ташев пред Lupa.bg: Скопие използва психичноболни хора за провокации

Албанските политици искат техният език да стане официален в Северна Македония и да не се позволи на други езици да имат такъв статут. В някои общини в Северна Македония особено крайграничните, категорично над 20% от населението са български граждани, т.е. българи. Точно на реализирането на техните права Скопие се опитва да попречи през албанските партии. Това заяви в интервю за Lupa.bg историкът от БАН и ЮЗУ "Неофит Рилски" доц. д-р Спас Ташев. 

- Северномакедонският президент Стево Пендаровски поиска да не се бърза с промяната на Конституция и с признаването на българите в нея. Как трябва да се реагира на това?

- Притеснявам се, че всичко това се прави, за да се сведе проблема до формалното признаване на българите в Конституцията. Това обаче е едно задължително, но не и единствено условие. Имаме един много по-широкомащабен пакет от искания по отношение на българите в Северна Македония. В Сърбия от почти 80-те хиляди българи в края на 40-те години, сега ще бъдат под 10 000. Това означава, че системният натиск върху тях продължава, въпреки че са вписани в Конституцията. Абсолютно същата политика ще се опита да направи и Скопие – политиката от югославско време си остава непроменена. Затова нашето искане не трябва да се свежда до някакво формално признаване на малка българска общност, а тази общност да се ползва реално с всичките си права, срещу нея да не се провежда скрита дискриминация. Две от албанските партии вече са дали съгласие за промяна на Конституцията. Нека обърнем внимание на условието, което те поставят – да отпадне възможността в районите, където дадена общност е над 20%, говоримият от нея език да бъде със статут на официален. Някои от албанските политици искат техният език да стане официален в Северна Македония, но да не се позволи на други езици да имат същия статут.

В някои общини в Северна Македония, особено крайграничните, категорично над 20% от населението са декларирани българи пред нашето законодателство. Точно ограничаването на техните права Скопие се опитва да прокара през албанските партии. Поради тази причина миналата година беше фалшифицирано преброяването. От деклариращите се като българи се изискваше да представят доказателства, че са такива. В тези случаи нашите сънародници представяха своята българска лична карта. Тогава преброителите ги вписваха като двойни граждани, а не като лица от българската общност. На тази манипулация България продължава да не реагира. Ние продължаваме да не забелязваме проблемите, които възникват, а все още тичаме след събитията.

- Доста шум се вдигна около откриването на северномакедонски клуб в Благоевград. Каква е целта?

- С откриването на северномакедонски клуб на името на Никола Вапцаров се цели провокация. Клубът е частна инициатива, аналогична и на всички български клубове в нашата съседка. Чудя се защо в медиите се пише, че българската държава стои зад тях. Клубовете в двете страни се създават от местни граждани. На практика обаче македонските културни домове се създават като отговор на българското настъпление в Северна Македония. Хората, които откриват клуба в Благоевград, бяха поканени преди няколко месеца на среща при президента Стево Пендаровски. Това показва, че Скопие няма намерение да спазва своите ангажименти по Договора за добросъседство и приятелство с България. А именно - да не повдига въпроса за присъствие на македонско малцинство у нас.

Със създаването на този клуб в Благоевград се внушава от неговите инициатори, че се борят за правата на македонското малцинство. А официално Скопие стои зад тях! Оттук нататък каквото и да обещае властта край Вардар, то няма да има никакво политическо съдържание и достоверност. Но не е оправдано вниманието, което отделят нашите медии по отношение създаването на културния дом. Всъщност Скопие точно на това разчита, целта му е да се раздуха в публичното пространство, сякаш е голям проблем. Да провокира напрежение, разчита и на протести, за да измие собствения си поизцапан образ, след като допусна физическа агресия срещу българските клубове на своя територия. Сега иска да намали своята вина като покаже, че и в България се постъпва по същия начин. Ние не трябва да се хващаме на уловките на тази провокация. А в Благоевград едва ли има 10-15 души, които да са привърженици на македонизма като идеология.

Ако ние се съберем 10-15 души и направим някаква проява, никоя медия няма да ни отрази. Но когато става дума за провокация, изведнъж всички централни медии завъртяха новината и без да искат обслужиха интереса на Скопие. Така без реално да има, се създава впечатление за наличие на напрежение и разделение на населението от двете страни на границата. Този клуб, който се открива в неделя, не е единственият. В Гоце Делчев от няколко месеца също съществува такъв клуб, наречен е Антични македонци. Учредителите му също бяха поканени на срещата с Пендаровски. В клуба никой не влиза. В Благоевград ще бъде същото. Открит е само да го има като факт, че съществува, и да се използва от пропагандата.

- Скопие твърди, че у нас има македонско малцинство. Фактите обаче са други.

- У нас на последното преброяване около 1000 души са се определили като македонци. Повечето са граждани на Северна Македония с постоянно пребиваване у нас, около 300 човека са българите, които се смятат за македонци. Нашата държава никога не е отричала този факт. Всеки може да си направи частен клуб. Тук проблемът е, че връщайки се в блатото на историческия спор, забравихме новия ни подход към Северна Македония – да акцентираме върху потъпкването на правата на човека. Спряхме да защитаваме правата на българите в Скопие и се занимаваме с проблеми, свързани с миналото.

При откриването на клуб „Цар Борис” в Охрид неговите учредители взеха писмено съгласие от цар Симеон клубът да носи името на баща му. В същото време, тези които учредяват клуба в Благоевград, не са се свързали с роднините на Никола Вапцаров, за да ги попитат дали те са съгласни на това.

- Конспиративна теория ли е, че Белград има интерес от напрежението между Скопие и София?

- За Белград не е важно какво е населението в Северна Македония, важно е там да няма българско население и българско влияние. Дали ще бъдат македонци, дали ще бъдат албанци, за Сърбия е без значение. В сръбската стратегия за Балканите основният противник е България, затова битката се води срещу нас. Тази сръбска държавна доктрина не е променена, тя продължава и в наши дни.

- Кой изпрати Горан Иванов да посегне на новия клуб в Охрид?

- В социалните мрежи се твърди, че Горан има психични проблеми. Такъв човек много лесно може да бъде манипулиран. Горан е от Източна Македония, женен е в Охрид, т.е. не е местен. По време на протеста пред клуб „Цар Борис” нямаше участие на местни граждани, всички бяха докарани с автобуси. Истинските подбудители за подобни провокации са властите в Скопие, които от 1 година насам непрекъснато заклеймяват българските клубове в Битоля и в Охрид. Не трябва да даваме поводи да бъдем атакувани. По-добре е да се създават български клубове без имена. Целта на Скопие беше да покаже, че както България има проблеми със своята общност в Северна Македония, така и Северна Македония има своя общност в България, чиито права се нарушават. От тази гледна точка акцията на Скопие ще е успешна, ако се реализира реакцията, на която е разчитало. Затова имам призив към обществото в Благоевград и политическите формации да не откликват с омраза и с провокация при откриването на клуба. Откриването му има и положителна страна – надявам се най-накрая българската държава да се размърда и да направи нещо смислено за реалната защита на българските национални интереси и решаването на македонския въпрос.

- Зулумите, омразата на северномакедонците към нас, не отвориха ли очите на европейските политици?

- Все повече ни разбират, но все още недостатъчно. Отвориха се очите само на европейските наблюдатели, които са присъствали на провокациите към нас. Затова трябва да имаме последователна политика на системно разясняване на проблемите на двете страни, на разкриване на нарушенията на правата на човека.