Доц. Спас Ташев пред Lupa.bg: Готви ли се Вучич за война? С България, Албания и Хърватия или вътрешна?

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че ще удвои военните си способности в рамките на следващите година и половина, с изключение на личния състав, който ще бъде увеличен с около 30%. Сърбия се преовържава от поне 10 години и чака удобен повод да упражни силов натиск спрямо Косово, Албания, Хърватия, включително да създаде военна заплаха и за България. Съществува обаче и опция това оръжие да бъде употребено и срещу вътрешната опозиция. Това обясни пред Lupa.bg историкът доц. д.н. Спас Ташев.

Сръбският президентът твърди, че Белград е особено обезпокоен от „въоръжаването на Прищина“. Той заяви, че това се извършва в разрез с Устава на ООН и Резолюция 1244, която е суспендирана де факто от големи западни сили и от някои регионални играчи, сред които Турция. По думите му особена заплаха за сигурността, териториалната цялост и суверенитета на Сърбия представлява новосформираният съюз между Прищина, Тирана и Загреб, към който според Белград гравитирала и София.

„Вучич говори, че на Балканите вече имало надпревара във въоръжаването и то представлявало нарушение на субрегионално споразумение за контрол на въоръженията от 1996 г. При условие че Сърбия се въоръжава активно повече от 10 години, е ясно, че именно тя съзнателно наруши това споразумение и съвсем естествено породи ответна реакция. Заедно с това Сърбия разработи своята доктрина „отворени Балкани“, която в аналитичен план от редица анализатори се разглежда като „сръбски свят“. Това е едно умалено регионално копие на „руски свят“ на Александър Дугин. В тази геополитическа доктрина на териториите под контрол се гледа като на „заден двор“, а на живеещите в него се ограничават правата да правят външнополитически избор. До преди година Албания също гравитираше около „сръбски свят“, но очевидно преосмисли поведението си, след като пред нея се отвори пътя за евроинтеграция. Тирана има горчив опит, защото страната на няколко пъти е била обект на сръбска агресия. Цяло чудо е, че през 1948 г. титовата армия не успя да я окупира и присъедини към Югославия", обясни доц. д.н. Спас Ташев.

Вучич заяви, че страната се подготвя за отбрана срещу онези, които „вече открито отправят заплахи“, но основният генератор на заплахи и вътрешна и регионална нестабилност е самия той. Той обяви, че ще бъде увеличен съставът на специалните части и че „всичко останало“ във военните способности ще бъде увеличено със 100 процента – отчасти чрез вътрешни ресурси, отчасти чрез доставки от чужбина. По думите му това е единственият сигурен начин за защита на държавата и ефективен възпиращ фактор.

"Анализът на тенденциите сочи, че Сърбия години наред дестабилизира Босна и Херцеговина. Активно работи за де факто отделяне и последващо присъединяване на Република Сръбска. Сърбия си мечтае и за части или за цяло Косово, а би погълнала и Черна гора. За целта Сърбия отдавна се въоръжава, но доскоро нямаше шанс. Нейната концепция бе да реализира целите си при евентуални затруднения поради възникването на множество регионални конфликти и невъзможност на НАТО да се ангажира с всички. Белград сега смята, че световната система за сигурност навлиза във фаза на разпад и затова активизира действията си с надеждата да попадне под закрилата на един или два мощни глобални фактора с регионални интереси. Съвсем логично Хърватия, Косово и Албания решиха да противодействат на подобна заплаха, за да гарантират сигурността си", посочи доц. д.н. Спас Ташев.

Името на България като потенциален партньор на военното споразумение между Хърватия, Косово и Албания, се появи преди време както в сръбските, така и в хърватските и албанските медии. "Очевидно е, че на базата на анализа на фактите и традиционните интереси, се допуска, че е логично България да постъпи по този начин. У нас обаче по този въпрос се мълчи. Затова не от управляващите фактори у нас, а от чужди източници разбрахме, че е имало проявен интерес от българска страна. Няма съмнение, че българските специалисти по сигурността „имат същия прочит на заплахите в региона, имат същата ангажираност по отношение на дестабилизацията, но големият въпрос е дали у нас в този момент има фактор, способен да прави стратегически анализ и взима подобни решения“, посочи Спас Ташев.

"Факт е, че Сърбия традиционно провежда антибългарска политика. Тя отдавна унищожи българската идентичност в Поморавия, но там говорите продължават да бъдат безпадежни. А броят на официално признатите българи в откъснатите от България Западни покрайнини е намален повече от шест пъти, а днешните им представители са силно маргинализирани, с формални човешки права и с много малко реални такива. В същото време активно работи за прокарване на свое влияние на българска територия, а нашата политика към Сърбия по тези въпроси е традиционно нихилистична. Поради нашето мълчание светът не познава българския регионален прочит, а това поддържа трайно опасността да останем неразбрани”, предупреди историкът.