Дядото на Сияна с разтърсващи думи: Без нея животът ни е ад, по-добре да си бях отишъл с нея...

"Ако не беше потрошен от безразсъдния, нагъл шофьор на камион, Георги Ламбев - дядото на Сияна сега щеше да се бори с огнената стихия. Ако Сияна не беше убита от същия индивид, сега щеше да помага на децата в неравностойно положение и да твори добро. Тук повече няма да е така! Никога!" Този емоционален пост публикува във фейсбук бащата на загиналото на пътя момиченце - Николай Попов. Той отново призова хората да се съберат на 30 юли, сряда, в 9,30 часа сутринта пред Съдебната палата в Плевен, където се гледа делото за смъртта на Сияна.

12-годишната Сияна загина при тежка катастрофа край плевенското село Телиш. Трагичният инцидент стана на 31 март 2025 г. когато лек автомобил, в който се е намирала Сияна заедно с дядо си, се сблъсква с тежкотоварен камион. Момиченцето почина в линейката на път за болницата в Плевен, а дядо ѝ получи сериозни наранявания.

Разследването установи, че шофьорът на камиона, Георги Александров, е управлявал превозното средство с превишена скорост и е навлязъл в насрещното платно. Той е обвинен в причиняване на смърт по непредпазливост и телесна повреда.

Днес дядото на Сияна - старши пожарникар Георги Ламбев се обърна към хората чрез фейсбус профила на бащата на детето: 

"Казвам се Георги Ламбев – дядо съм на Сияна Попова по майчина линия. Обръщам се към вас чрез Николай, за да ви благодаря. Нямам социални мрежи и не съм в състояние да присъствам на делата, свързани със смъртта на внучката ми.

Над 15 години служих в пожарната в Плевен. Преди това бях военен. Участвал съм в мисии зад граница. През годините като пожарникар и спасител съм помогнал на десетки хора. Заедно с момчетата от пожарната сме спасили много човешки животи. Много деца. Точно там – на този път. Били сме на пожари, наводнения…

Но някои не успяхме да спасим. Те си отидоха. Това винаги ми тежеше. Особено когато умираха деца.

Сияна е една от тези, които не успях да спася. В тази мисия се провалих – не успях да помогна на собствената си внучка. Винаги съм шофирал внимателно – и в деня на катастрофата също. Но има неща, които са извън човешкия контрол.

Не помня самата катастрофа – разказаха ми какво се е случило. Помня само как Сияна ме помоли да я закарам до Луковит, за да изпрати гривна, направена от нея, на болно детенце. Нямаше как да ѝ откажа – тя беше моята най-голяма слабост, най-обичаното дете.

Без нея животът ни е ад. По-добре да си бях отишъл с нея.

Тази война на пътя е страшна. В нея врагът е невидим, непознат. За един миг всичко свършва. Видял съм много на пътя. Повярвайте ми – страшно е. Това безумие трябва да спре.

Благодаря на всички, които не спряха да ни подкрепят. Благодаря на лекарите, които се грижиха за мен. Благодаря на колегите, които и днес са до мен.
Благодаря на достойните български следователи и прокурори, работили по делото за Сияна. Вярвам във вас. Разчитам на вас.

Моля ви – подкрепете Николай и семейството ми в сряда, 30 юли от 9:30 ч. пред съда в Плевен. Там ще се гледа делото срещу убиеца. Отново имаме нужда от вас.
Ние и Сияна."