Една година – три издания на „Майстора и Маргарита“
Шедьовърът на Михаил А. Булгаков „Майстора и Маргарита“, безспорно един от най-великите романи в световната литература, е изградил култ около себе си за половината век, в който съществува. Българските читатели също са част от него. У нас първото публикуване на заглавието изпреварва с пет години самостоятелното руско издание и излиза през 1968 г. в превод на доказалата се преводачка Лиляна Минкова (1932 – 2016).
По-рано тази година от издателство „Кръг“ поднесоха този текст, редактиран и допълнен с обяснителни бележки, в достойно за неговото литературно значение художествено оформление. Двете нови колекционерски издания на „Майстора и Маргарита“ удовлетворяват глада на запалените познавачи на черната сатира, но и на онези, които тепърва имаха удоволствието да разгърнат страниците на романа.
След огромния успех, който пожънаха те и многобройни запитвания от читатели, „Кръг“ пуска и трето издание на легендарния роман, този път с меки корици и също толкова впечатляващ дизайн. Корицата е дело на Капка Кънева, която умело провокира въображението на публиката. Новото издание на „Майстора и Маргарита“ може да намерите по книжарниците от 28 септември.
Със своята безпощадна сатира, грандиозна комедия, настръхваща косите драма и величествена любовна история „Майстора и Маргарита“ има безброй издания, превърнати и в пиеси, филми и сериал. Актуалността на романа днес не само, че не е поставена под въпрос, а напротив – в смутни времена са нужни именно произведения, които припомнят и защитават човешкото във висшата му форма.
Булгаков пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973-та, след като е публикуван като подлистник в списание „Москва“ през 1966 – 1967 г. Появата му разпалва интереса на читатели и литератори – всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират до ден-днешен. С жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците си. Битието на книгата доказва написаното в нея: „Ръкописите не горят“ и „Страхът е най-големият порок“. Думи, които ще бележат поколения в Русия.
