Едно време сестрите се въргаляха с докторите, а сега – по первазите

Ако оставим едно звено в здравната верига да се скапе, цялата система отива на кино

Коментар
17:15 - 06 Март 2020
13642
Едно време сестрите се въргаляха с докторите, а сега – по первазите

Бая път е изминало нашето общество, откакто Райна Попгеоргиева Футекова организира първия курс за милосърдни сестри през 1894 г., докато пет лелки с касинки прекараха нощта на перваза на Партийния дом. Медицинската сестра първо играе религиозно-шаманистка роля, после става занаят, благотворителност, а при развития социализъм премина в обикновен курвалък. Какво е обаче днес?

В крайна сметка се стигна дотам отчаяни дами, български жени и майки, да висят по прозорците и да бъдат ръчкани като говеда от провисналите остени на хрантутниците от НСО. И се започна - объркани от немотията, фалшиви искания, манипулативни твърдения, нестабилни психически, платени, недоклатени. Каквото още могат да измислят мисирките. А никой не се замисли за основното – проблемът не е колко и как получават медицинските сестри. Те са двайсетина хиляди, ще ги прежалим някак. Нямат нито електорална, нито обществена тежест.

Вярно е, че болшевишката уравниловка беше доста нечестна спрямо лекарите – някак си е гадно специализант с 20 години образование зад гърба си да получава 250 лева заплата, а кварталната шафрантия в бяла престилка с въртящ се задник да получава 235. След 30 години реформа обаче стигнахме до обратната крайност – тлъсти доктори, които за последно са преглеждали пациент през 90-те и само местят книжа и усвояват пътеки, се разписват срещу петцифрени суми на месец, а ровещите се в лайна и кървища сестрички са си останали на нивото от Кръглата маса.

Каквото и да си говорим за здравеопазването, било то от икономическа, социална или чисто медицинска гледна точка, един факт е безспорен – неговото качество е правопропорционално на броя и структурата на човешките ресурси, тяхната квалификация и професионална мотивация. Ако приложим този модел към медицинските сестри, ситуацията става трагична – хем са малко, хем са стари, хем забиват спринцовка като развален оверлог, хем не им се работи, защото имат внуци за гледане и са на минимална надница.

Истинската драма е, че когато едно звено във веригата на здравеопазването се скъса, то цялото отива на кино. Като в човешкия организъм – ако се запуши някое дребно пикочно каналче, докато се усетиш си умрял от сепсис, да ме прощаване за биометафората. Щом медицинските сестри не са поставени правилно във финансово, йерархично и териториално отношение, това съсипва цялата система. И създава условия за недостатъчен и неравен достъп на хората до здравни дейности и грижи, които им се полагат по конституция. Да оправим сестрите, защото без тях ни чака тотален разпад. Ама да ги оправим не в смисъла, в който дежурният лекар ги оправя в ъгъла на манипулационната. Те това и сега си го получават, ама им е писнало вече.