Ей, антиваксъри и плоскоземци, тая жега през април не е на хубаво
Екологичната култура на българина е по-ниска от заплатата и по-мизерна от панелката му в „Дружба“
Честна дума, аз съм най-зиморничавият човек, когото познавам. Месечната ми сметка за парно е колкото на 3 детски градини, рождения си ден през август посрещам със сако и закопчана догоре риза, поне половин дузина жени са ме разкарали, защото винаги си лягам с терлици. На 15 април в София, на 42 градуса северна ширина, щях да получа топлинен удар. Да, беше 31 по Целзий, да свариха ми се вътрешностите. И ме накараха да се замисля.
За всички онези антиваксъри, конспиратори и плоскоземци, които отричат глобалното затопляне, пикаят на зелената сделка и смятат, че екологичните проблеми ги е измислил Радан Кънев с гей дружинката си в Брюксел. Същите тези форумни бабаити, когато говорят за глобалния диктат и унищожаването на енергийните ни източници, не се ли потят? Не усещат ли, че пред очите им Земята се превръща в чужда планета, в отблъскваща пустиня, в сбъднала се антиутопия?
Да беше само този 15 април, да го отдадем на някаква шибана аномалия, гадна инверсия, сахарски полъх. Само че за току-що отминалата зима сняг имаше 3 дни. Децата ми смятат, че песничката за Шаро и първите снежинки е някаква форма на тик-ток сарказъм. Или в най-добрия случай е митологична история като за Баба Яга или Змей Горянин. През ум не може да им мине, че на младини съм газил в киша до колене, макар да съм към 2 метра висок.
Макар да сме на опашката на всички подобни статистики в Европа, днес можем да се радваме, че хората дори у нас живеят по-дълго и по-здравословно от всякога. Да, дори спрямо зрелия социализъм, за който са се затъжили копейки и корнелки, дето демокрацията им отне толкова много. Даже има късметлии, дето успяват да вземат и пенсия за няколко години.
Намаляването на замърсяването на въздуха, подобряването на качеството на питейната вода и на санитарните условия, както и ограничаването на употребата на азбест, тефлон и подобни боклуци, имат положителен ефект върху здравето ни. И докато то си остава личен проблем, глобалната ситуация става все по-трагична с всеки изминал ден и ще се върне като бумеранг да отнесе еснафското ни самодоволство.
Защото последиците от изменението на климата не са никакъв ташак – те стават все по-тежки, като предизвикват недостиг на вода, горещи вълни, големи горски пожари и наводнения. Не очаквайте обаче тези опасности да стреснат политическия елит или едрия бизнес. Те засягат първо най-уязвимите в нашето общество - децата, възрастните хора и тези с оскъдни финансови средства или с влошено здраве. Именно те първи трябва да надигнат глас срещу настъпващата екологична катастрофа, защото ако чакат темата да им я смилат и спускат отгоре-надолу бюрократите от ЕС, ще стане безвъзвратно късно.
Вместо да мрънкат за въглищните централи и да се мръщят, че им забраняват да бръмчат из центъра на София с 30-годишните си брички, ганьовците трябва просто да се подушат под мишниците. За да установят, че колкото и да не са свикнали да се къпят, подобно потене в средата на април минава всички граници на нормалното. Само че екологичната култура на българина е по-ниска от заплатата и по-мизерна от панелката в „Дружба“.
Мръсният въздух, вредните производства, замърсяването на водите, презастрояването на Черноморието и изсичането на горите от години съсипват климата на национално ниво. Нашенецът обаче повече се интересува от пудели, митници и кога е пръднала Елеонора Митрофанова. Така нищо добро не ни чака, вервайте ми. Или ако не – погледнете термометъра.
