ЕП одобри преразглеждането на европейската климатична политика

Европейският парламент одобри днес широкомащабни реформи, които да направят климатичните политики на ЕС по-амбициозни, включително модернизация на въглеродния пазар на блока, предаде Ройтерс.

Европейският въглероден пазар изисква от електроцентралите и заводите да купуват разрешителни за въглеродни емисии, когато замърсяват атмосферата. Това е спомогнало за намаляване емисиите от тези сектори с 43 на сто от 2005 година, но пазарът трябва да бъде допълнително модернизиран, за да посрещне по-амбициозните климатични цели на ЕС.

Европейският парламент прие с голямо мнозинство споразумението за реформа на въглеродния пазар, което бе одобреното миналата година от преговарящите от страните членки и парламента,

за да съкрати до 2030 година емисиите с 62% спрямо равнищата през 2005 година. 

Според новите промени до 2034 година заводите ще загубят безплатните разрешителни за въглеродни емисии, които сега получават, а емисиите от корабоплавателния сектор ще бъдат включени във въглеродния пазар от 2024 година. 

Евродепутатите подкрепиха също и първия в света план за поетапно въвеждане на данък върху високовъглеродните стоки от 2026 година, насочен към вноса на стомана, цимент, алуминий, торове, електричество и водород.

Въглеродният трансграничен данък цели да попречи на замърсяващи околната среда чуждестранни конкуренти да подкопават дейността на европейския бизнес,

както и компаниите на Стария континент да устоят на изкушението да преместят дейността си в региони с не толкова строги правила в областта на околната среда. 

Законите все още трябва да получат окончателно одобрение от страните в ЕС, които ще ги обсъдят през идните няколко седмици. 

Това съгласие обикновено е формалност, тъй като са налице предварително одобрени споразумения, но процесът например бе блокиран миналия месец, когато Германия се противопостави в последния момент на политиката за спиране от продажби на автомобили, изцяло задвижвани от изкопаеми горива.  

Петер Лизе, главният преговарящ от Европарламента за реформата на системата за търговия с емисии, заяви, че от успеха на въглеродния пазар зависи дали Европа ще успее или ще се провали в опитите си за постигане на целите за съкращаване на въглеродните емисии. 

„По отношение на климата системата за търговия с емисии е по-важна от всички останали“, каза той пред Ройтерс. 

Цените на разрешителните за въглеродни емисии в ЕС скочиха през последните години, тласкани от предварителното обявяване на предстоящите реформи,

което повиши разходите за компаниите, замърсяващи околната среда. По този начин обаче се събират милиарди евро, които правителствата на страните членки инвестират в мерки за климата. 

Разрешителните за въглеродни емисии в ЕС се търгуваха днес за около 94 евро на тон, с което стойността им е нараснала почти четворно от началото на 2020 година, като през февруари цената им за първи път достигна 100 евро за тон.

Депутатите подкрепиха също така планове за нов въглероден пазар на ЕС, включващ емисии от горива, използвани в автомобили и сгради,

на който ще се определи цена на емисиите на парникови газове от тези сектори през 2027 г. (или 2028 г., ако цените на енергията са изключително високи), както и фонд на ЕС на стойност 86,7 милиарда евро в подкрепа на потребители, засегнати от по-високите разходи.