Есетата на Торо излизат за първи път в самостоятелен том

Хенри Дейвид Торо – странникът, отшелникът, вдъхновителят на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг, писателят и философ, който предпочита да живее в гората, вместо сред хора, излиза отново на български. Издателство „Кръг” събира за първи път десет от неговите знаменити есета в самостоятелен том, наречен "Дивите ябълки", както се нарича едно от неговите емблематични есета. Преводът е на Албена Бакрачева. Тя посвещава сборника на 200-годишнината от рождението през 1817 г. на „най-истинският американец, живял някога“, както го определя неговият голям сънародник и съвременник Ралф Уолдо Емерсън.

Сред събраните есета в тома е прословутото „Гражданско неподчинение”, което „се ражда” в следствие на арестуването на Торо през 1846 година. Причината е отказът му да си плати данъците като символ на протест срещу Мексиканско-американската война и продължаващото робство. В есето си писателят концентрира възгледите си за отношенията между гражданското общество и правителството.

Именно то вдъхновява по-късно различни борци за свобода, сред които Ганди и Мартин Лутър. В него той заявява: „най-до­бро е това правителство, което изобщо не управлява.” Преводачът Албена Бакрачева припомня, че точно това есе е, емоционално свързано с годините на нежните революции в Източна Европа, когато заглавието се превръща в надслов на прехода в бившите комунистически страни. Оттогава Торо присъства неизлечимо в българското културно съзнание.

Торо продължава политическите си размишления в друго есе – посмъртно публикуваното „Живот без принцип”: „Политиката е стомахът на обществото, пълен с пясъци и камънаци.” Според американския бунтар в този безполезен търбух политически партии се мелят една друга.

Хенри Дейвид Торопредпочита да живее в гората, вместо сред хора

Хенри Дейвид е прочут и със страстта си към природата. Две години той живее в отшелничество на езерото Уолдън, което ражда неговата прочута биография „Уолдън”. В есетата „Ходенето“, „Дивите ябълки“, „Есенни багри“ той отстоява своята екокауза. Изразява своя страх от пагубното отношение на човека към дивата природа.

В есето си, прославящо чудото на дивите ябълки, писателят пък твърди, че те са вкусни само на открито. Той и никой друг не бива да търпи вкуса на ябълка на маса­та си. Ароматът им най-добре се осмисля в контекста на хубава есенна разходка.

Близостта с природата за Торо не е само път към физическо здраве, но и към духовен мир. „Няма нищо по-целебно и по-поетично от една разходка из горите и полята... Покоят, уединението, дивотата на природата са нещо като панацея за мисълта ми. Това е, което излизам да диря навън", споделя философът.

Всички есета на Торо са изнасяни като лекции, преди да бъдат публикувани. Въздействието им върху читателя е многократно тествано върху слушатели, превръщайки ги в силни, универсални, изначално вечни послания за живот в хармония с природата и човешката същност.

Есетата на Торо, обединени в "Дивите ябълки", както и всички книги на издателство "Кръг" може да откриете на щанд 430 на Панаира на книгата.