Евита Перон не се разлага

Съпругата на аржентинския диктатор Перон – Евита, не се отличава с особена благочестивост. Умира млада от рак, когато е на  33 г.  Перон толкова много я обича, че отказва да я погребе и дори в изгнание в Европа носи със себе си ковчега с тялото й. Когато се връща в Аржентина през 1973 г., най-накрая решава да предаде останките на земята. Но преди това иска да се отвори ковчега. Евита Перон лежала върху възглавницата, като че ли е заспала вчера. Погребана е на дълбочина 11 метра, за да не може никой да попречи на покоя й.

Пандито Хамбо-лама XII Даши-Доржо Итигилов е бурятски религиозен деец, лидер на будистите в Източен Сибир. Роден е през 1852 г., умира през 1927 г., а тялото му и до днес си стои в поза за медитация, затова някои изследователи пишат, че той медитира от оня свят.

Легендата гласи, че на 15 юни 1927 г. Итигилов заема поза лотос и казва на учениците си: „Вие ще ме навестите и ще видите тялото ми след 75 г.” След това ги моли да му прочетат специалната молитва за починал. Учениците не посмели да я произнесат в присъствието на живия си учител. Тогава Итигилов започва да чете сам молитвата и постепенно учениците я подемат. Така в състояние на медитация будистът преминава в нирвана – понятие в източната религиозна мисъл за постигане свобода от желания, страдания и привързаности, състояние на покой на съзнанието. Итигилов е погребан в кедров куб в положението лотос, в което се намира, преди да почине. Според завещанието през 1955 г. група лами тайно от властите отварят саркофага и се убеждават, че състоянието му не се е променило. Ламите правят нужните обреди, сменят дрехите му и отново го връщат в гроба. Това се повтаря през 1973 г. На 10 септември 2002 г. група лами отново вдига саркофага, изпълнява нужните ритуални действия и го пренася в един от будистките манастири в Русия. Будистите разрешават на учени в Бурятия да проучат феномена на нетленното тяло на лама Итигилов.

Изводът от изследванията на учените е, че починалият през 1927 г. човек се намира в състояние, неизвестно на науката. Борис Болшаков, академик в руската Академия на науките, с помощта на прибор измерва „биополето на Итигилов” и се оказва, че то е 23 хил. километра или почти два пъти повече от диаметъра на Земята. На базата на този параметър Болшаков прави извода, че Итигилов е жив. Храни се чрез потока честоти, които звучат в будистките молитви на живите лами.