Евреинът Пантуди е Царят на крадците в България

Телефонните измами, които от години измъкват спестените левчета на пенсионерите, съвсем не са нововъведение за нашенските цигани. Баща на триковете, преследвани от НК, е смятаният за най-големия български крадец на всички времена евреин Давид Леви, по прякор Пантуди.

Мошеникът е роден в началото на XX век в София. Предполага се, че умира във Франция, където се установява малко след 9 септември 1944 г. Днес истината и измислицата за него са се слели в легенди. Една от тях разказва, че Пантуди имал нещо като школа за обучение на софийските крадци и измамници. Именно в тази школа измислил и въвел първообраза на днешните телефонни измами.

Някъде през 20-те години на миналия век обучен от Пантуди крадец звъни на столична врата. Предварително апашите са проучили колко е богат стопанинът и с какви дела печели парите си. Когато сутринта човекът напуска дома и тръгва по работа, момчето на Пантуди звъни на вратата. Отваря стопанката.

„Вие ли сте госпожа Иванова, чийто съпруг работи в Дирекцията на статистиката“, пита добре изглеждащият крадец. „Да, какво обичате“, любезно отвръща съпругата. „Знаете ли, преди малко мъжът ви бе прегазен от трамвая и сега лежи в клиниката на д-р Ненков в тежко състояние“, заявява невъзмутимо човекът на Пантуди. Уплашената жена хуква да търси мъжа си, а през това време крадците спокойно ошушкват цялата къща. Съпругата разбира, че са я преметнали, едва когато установява, че мъжът й си пие второто за деня кафе в канцеларията.

Пантуди е прякор на Давид Леви, който обаче се представя като Димитър Левков. Баща му е евреин, а майка му българка. Стари софиянци го описват като красавец - висок, тънък, с правилни черти, орлов нос, красиви, живи очи, строен. Жени се за хубавата Елена от Трънско, която учи икономика и търговия в Софийския университет, но след сватбата приключва с образованието. През 1933 г. се ражда син на Давид Леви, а през 1939 г. и дъщеря. Цялото семейство се установява във Франция през 50-те години на миналия век.

Не е известно кога Давид Леви придобива прякора Пантуди. Освен като Царя на джебчиите, той е наричан още Професор на кражбите - перфектен касоразбивач, кабаретен артист, танцьор, прелъстител на жени, полиглот. Знае 8 езика - френски, немски, турски, гръцки, румънски, испански, английски плюс родния български. Тарикатът нарича своята школа за крадци Висше училище по джебчийство и наказателно право.

Основните занятия се водят на Женския пазар, но „професорът“ прави показно на учениците си по гарите и спирките на София. В апартамента си държи четири манекена, на които слага мъжки и женски дрехи със закачени на тях звънчета. Всеки един от „класа” му трябвало да се научи да пребърква манекените, без да звънне нито едно от звънчетата.

Легендата гласи, че столичните обирджии сами поискали Пантуди да ги учи на занаят. Атанас Мандаджиев разказва в „Царя на джебчиите”: „В елитния хотел „Одеон палас“ цъфва цяла делегация из оня, престъпния свят на столицата, с молба Пантуди да оглави току-що замислената школа за апаши.

Тримата - Сандо Щърбия, Монката и Гого, бързат да изложат мотивите си: напоследък пиацата се е наводнила от новаци в професията, еднакво слаби в теорията и практиката, отгоре на всичко — без никакъв морал: спипа ли ги полицията, веднага пропяват. Да не говорим за режима — пият, ходят с развалени жени, тъпкат се със сланини, пушат тежки пури, десет метра да пробягат — рухват на тротоара, и т.н. Хем срамят бранша, хем насаждат на пачи яйца в участъка старите катили”. Пантуди гордо се съгласява да започне да преподава тънкостите в занаята на крадците. Посрещнат е с бурни ръкопляскания и произнася знаменателна реч.

Постепенно обаче полицията започва да следи учениците на „професора”. Така ченгетата научили, че нагледните уроци се водят във влака за Искърския плаж или пред Генералната банка в града. Пантуди избира жертвата си още на перона. Запознава обстоятелствено момчетата по какви признаци да избират своята. След това се смесва с публиката пред вагоните и се присламчва до набелязания дебел, хубаво облечен господин, зает в момента с ухажването на две госпожици в тънки къси рокли.

„Извинете, припознах се“, тупва го приятелски по рамото, сетне виновно го отмества, за да излезе час по-скоро от неудобното положение, в което е изпаднал. И толкоз - чуждият портфейл е вече в ръцете му. Всичко е станало толкова бързо и ловко, с такива невидими допълнителни движения, че „курсистите” недоумяват как не са видели кога „професорът” е взел портфейла.

Друг път Пантуди се е качва в Подуенския трамвай редом с мастития д-р Розенфелд, за когото се говорело, че не си знаел парите. На спирката за Генералната банка пътниците започват да слизат от предната платформа. Добре инструктираните ученици, застанали на пост до трамвайната линия, вместо да се качат във вагона през задната врата, се втурват вкупом, напират с лакти, гърди и колене да влязат отпред. В настъпилата бъркотия, плюс разправиите с ватмана, за Пантуди е играчка да прибере портфейла с около 30 000 лева вътре. 

Изпитите във вуза за крадци не са лесни - всеки от „учениците” на Пантуди трябва да открадне определен набор от предмети - портфейл, часовник и т.н. Пантуди пък винаги предупреждава полицията за датата и мястото на „изпита”. Така само джебчията, който въпреки това се измъкнал с откраднатото, получава диплома от него.

Полицията знаела, че няма смисъл да следи Пантуди, защото само ще стане за смях. Една от легендите за Царя на крадците гласи, че веднъж един полицай го арестувал и му казал: „Ще те застрелям”. „Добре”, отговорил Пантуди, давай. Полицаят посегнал към кобура, а той - празен. Пантуди извадил пистолета и му го подал: „Това ли търсиш”. Полицаят побеснял, насочил го към него и натиснал спусъка. Обаче Пантуди му бил свил и пълнителя. Така се отървал и от убийство, и от арест.

Съдбата все пак изневерява и на най-великия крадец. Идва момент, когато столичните стражари залавят Пантуди и част от неговите ученици в момент на кражба. Това става през август 1929 г. Пред следователя „професорът” не се стърпял и му показал таланта си. По време на разпита откраднал часовника на служителя на реда. След което Пантуди бил посрещнат в Централния затвор като божество, около хиляда души - криминални и политически, отпразнували завръщането му с митинги и речи, с песни, хора и ръченици.

„Просветната” си дейност бандитът не спира и в затвора. Там пише на ръка преразкази на класици и ги продава като свои творби. Разказът е на Анжел Вагенщайн, който по онова време е осъден на смърт и дели килия с Пантуди. В затвора Пантуди се изживява като писател. На първата страница на откъснати от ученическа тетрадка листове почти с калиграфски почерк той изписва заглавието на книгата и под него: „Романъ от Пантуди”. Цена 1 лев”.