Европа безнадеждно търси нов лидер

Еманюел Макрон, Марио Драги или Олаф Шолц? Кой може да замести Ангела Меркел като движеща сила на Европа в момент, когато канцлерката подготвя прощалния си поклон след 16 години на поста? Това пита в свой коментар Франс прес, цитирана от БТА.

С наближаването на 2022 г. надпреварата за лидерство стартира, но според експерти очакванията може да не се сбъднат.

Възможно е на финала да стане ясно, че никой ръководител днес не може да я спечели сам, толкова са силни предизвикателствата пред ЕС - от западането на правовата държава в самата общност до рисковете от геополитическо маргинализиране и минусите на Брекзита.

Ангела Меркел, която през декември официално ще предаде поста си на социалдемократа Олаф Шолц, остави своя следа в Европа, спомагайки да се запази сплотеността й сред дълга серия от кризи. Тя "е смятана за фактически лидер на Европейския съюз, също и на свободния свят", посочва в блога си Зебастиан Райхе, преподавател в IESE, бизнес училището към Университета на Навара.

Според скорошна анкета на мозъчния тръст Европейски съвет за външни отношения, 41 процента от гражданите на ЕС, ако можеха, биха гласували Ангела Меркел да стане президент на Европа срещу едва 14 на сто, готови да подкрепят Еманюел Макрон.

Възможност за Макрон

Сега френският държавен глава получава нова възможност и шанса да използва за трамплин половингодишното председателство в ЕС, което Париж ще поеме през януари.

Оттеглянето на Меркел "може да отвори път за развитие на френската визия "Европа като сила" - амбиция, която президентът Макрон храни от идването си на власт", пише Александър Робине-Боргомано в аналитична записка, публикувана от Института "Монтен".

"Именно френският президент Макрон се е заловил" да си върне лидерските позиции в Европа, "след като неговите опити, както сам заяви, да постави пред Европейския съюз ясно изразена политическа цел бяха възпирани досега", заявява в унисон с него Хелън Томсън, преподавателка в Кеймбриджкия университет, в статия, публикувана неотдавна от "Ню Йорк таймс".

"Супер Марио"

В този контекст френско-италианският договор, подписан от него току-що с Марио Драги, не остана незабелязан на фона на формиращите се днес нови алианси в Европа след Брекзит. Още повече че главата на правителството в Рим, наричан "Супер Марио", след като бе президент на Европейската централна банка, също е разглеждан като потенциален кандидат за водещата позиция в Стария свят.

"Марио Драги би могъл да запълни вакуума, оставен от Ангела Меркел, като строител на консенсус" в ЕС "и противно на подхода на Меркел да внесе нова динамика в евроинтеграционния процес - в икономиката или отбраната", заяви за АФП Николета Пиоци от мозъчния тръст Институт за международни отношения в Рим. През 2022 г. обаче Драги може и да заеме президентския пост, който е с ограничени пълномощия.

Докато на френския ръководител предстои една трудна във вътрешен план 2022 година - президентски избори с несигурен изход напролет ще го изправят по-специално срещу крайната десница.

Така Франция може да бъде обсебена от вътрешните си политически гърчове и това да намали способността й да развие мащабни европейски визии.

Ами Олаф Шолц?

В Германия, наричана дълго време "Голямата Швейцария" заради склонността да се фокусира върху икономическото си процъфтяване, без твърде да се ангажира с големите международни проблеми, нещата се раздвижват.

"Стремежът ни е да засилим стратегическия суверенитет на Европейския съюз" и да защитаваме по-добре "общите европейски интереси", се подчертава примерно в коалиционното споразумение на току-що формираното правителство. Но за да постигне това, Олаф Шолц, позициониращ се като наследник на канцлерката - той бе номер две в предишния кабинет - ще трябва да се насили.

Ще му се наложи да скъса с "меркелизма" - дипломацията, постоянно търсеща компромис, изчакваща в случай на кризи и поставяща на първи план икономическите интереси, включително в контактите с авторитарни режими като Русия и Китай. Защото тази система е на път да се изчерпи.

"Тя изглежда няма да надживее Меркел", защото не дава възможност "за сполучливо справяне с предизвикателствата пред Европа като пандемията, климатичните промени и международната геополитическа надпревара", разсъждават Пьотр Бурас и Яна Пулиерин в анализ на Европейския съвет за външна политика.

Ще остане ли Европа без глава?

Дали Еманюел Макрон, привърженик на по-твърди решения, има най-добри шансове в този контекст? "Дори да има вариант с евентуално лидерство на Макрон (. . .), той е слабо вероятен" заради трудностите, които ще срещне той, изграждайки необходимите "алианси", предупреждава Зебастиан Райхе. Все още са чести подозренията, че Париж смята да използва Европа, за да брани най-вече своите интереси.

Хелън Томсън добавя още повече песимизъм. "Разклатен заради съперничеството между САЩ и Китай, дълбоко разцепен във вътрешен план (. . .), Европейският съюз не може да бъде управляван в момента, никой няма да стане новата г-жа Меркел", смята преподавателката от Кеймбридж. "Реалността, грубо казано, е такава, че нито германският канцлер, нито френското правителство не могат да управляват Европа (. . .) и при липсата на лидер Европа тръгва към стагнация", прогнозира тя.