Еврозоната затяга фискалната политика през 2024 г.

Фискалната политика на еврозоната като цяло ще бъде по-затегната през следващата година, но няколко държави, включително Франция и Италия, планират да харчат твърде много, нарушавайки препоръките на ЕС, заяви във вторник Европейската комисия, след като анализира проектобюджетите на страните членки на еврозоната за 2024 г., предаде Ройтерс.

"Предвижда се общата фискална позиция за еврозоната да бъде свиваща се през 2024 г. на фона на почти пълно премахване на оставащите мерки, свързани с енергетиката", се казва в изявление на Комисията.

Преди седмица ЕК прогнозира, че общият

бюджетен дефицит на 20-те страни, използващи еврото, ще се свие до 2,8% от БВП през 2024 г. от 3,2% през 2023 г.

Това ще бъде добре дошла новина за Европейската централна банка, която повиши лихвените проценти до рекордно високи нива, за да забави инфлацията. Банката постигна известен успех, но с цената на забавяне на икономическия растеж до 0,6% през 2023 г. от 3,4% през 2022 г.

Оценката на проектобюджетите за 2024 г. е част от задачата на Комисията да наблюдава дали правителствата не нарушават фискалните правила на съюза, които ограничават държавните заеми във валутен съюз.

Правила, известни като Пакт за стабилност и растеж, сега се преразглеждат и проектобюджетите за 2024 г. се оценяват с помощта на критерии, които правителствата договориха по-рано тази година, някои от които вероятно ще станат част от ревизираните фискални правила на ЕС, отбелязва Ройтерс.

Трите основни критерия са, че правителствата не трябва да намаляват инвестициите,

трябва да оттеглят мерките за енергийна подкрепа, стартирани през 2022 г. по време на кризата с цените на енергията,

и да използват спестените средства за намаляване на дефицитите, за да поддържат растежа на разходите в границите, определени от Комисията и договорени от финансовите министри на ЕС .

"Редица от представените проектобюджети включват планове за провеждане на разумна фискална политика, оттегляне на мерките за енергийна подкрепа през 2023 г. и 2024 г. и използване на спестяванията от тези мерки за намаляване на дефицита“, посочи Комисията.

"Някои държави членки обаче не ограничават в достатъчна степен растежа на нетните национално финансирани първични разходи, а някои не планират да оттеглят своите мерки за енергийна подкрепа достатъчно бързо или да използват спестяванията от тези мерки за намаляване на дефицита", се посочва още в доклада на ЕК.

Комисията каза, че проектобюджетите за 2024 г. на Кипър, Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Словения и Литва отговарят на всички изисквания, докато на Австрия, Германия, Италия, Люксембург, Латвия, Малта, Холандия, Португалия и Словакия са направили това само частично.

Проектобюджетите на Белгия, Финландия, Франция и Хърватия обаче са изложени на риск от нарушаване на договорените принципи.

В тази връзка "Комисията приканва Белгия, Финландия, Франция и Хърватия да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че фискалната политика през 2024 г. ще бъде в съответствие с препоръката на Съвета от юли 2023 г.", посочи ЕК, като се позовава на препоръки за конкретни страни, договорени от всички правителства в ЕС през юли.

Тези препоръки включват максималния ръст на нетните разходи за 2024 г. - показател, който трябва да се превърне в ключов критерий в новите правила, калибриран за постепенно намаляване на публичния дълг за период от четири до седем години.

Комисията също така проучва бюджетните дефицити, като

седем държави от еврозоната изглежда ще имат пропуски, надвишавайки лимата на ЕС в размер на 3% от БВП

през тази и следващата година, което вероятно ще накара съюзът да предприеме дисциплинарни мерки през следващата година, след като Евростат публикува през април 2024 г. официалните данни за дълга и за дефицита за 2023 г.