Фернандо Сантош: С Роналдо не си говорим

"Вече не си говорим с Кристиано Роналдо… Не помня кога за последно се чухме… Не сме го правили, откакто като се завърнах от Катар", призна бившият селекционер на Португалия Фернандо Сантош, който  продължава да държи на Кристиано Роналдо и твърди, че го приема като син или по-малък брат. 

От около година насам обаче нападателят не му говори заради случилото се на Мондиала в Катар. Там постепенно Сантош извади мегазвездата от титулярния състав, на което голмайсторът реагира гневно. Роналдо беше титуляр в трите двубоя в груповата фаза, но вкара само едно попадение и винаги беше заменян. При излизането му от игра в третия двубой - срещу Република Корея, остана впечатление, че нападателят обижда Сантош. 

Така се стигна до осминафинала срещу Швейцария, в който треньорът остави Кристиано на пейката, а започналият вместо него Гонсало Рамош заби хеттрик за успеха с 6:1.

Логично Роналдо не беше сред 11-те и за четвъртфинала срещу Мароко, който обаче португалците загубиха с 0:1. След края на световното първенство селекционерът беше уволнен. После той изкара неуспешен период начело на Полша, а от два месеца насам е свободен агент. 

"С Кристиано имахме силна връзка, освен чисто професионалните взаимоотношения. Срещнахме се още в Спортинг (Лисабон), когато той беше на 19 години. Връзката ни се стана още по-силна с времето, когато се срещнахме и в националния тим. Винаги сме се разбирали добре.

Може би звучи малко силно, но бих казал, че връзката ни е като между баща и син или между по-голям и по-малък брат. Бяхме много, много близки - както в професионално, така и в лично отношение. В Катар взех стратегическо решение. Трябва да разберете нещата: казах, че Роналдо е най-добрият в света и това е така. Но това беше момент в кариерата ми, който беше много труден.

Втората половина на 2022 година беше ужасна за Кристиано - дори в лично отношение. Всичко започна с онова нещастие в семейството му, което никой не иска да преживява (смъртта на едното от новородените му деца - б.р.). Това определено му се отрази. След това вече идва чисто спортно-техническата част. Той не проведе предсезонна подготовка и не беше тренирал с отбор за период от два месеца. После Роналдо се завърна в Манчестър Юнайтед.

Ако ме попитате дали той беше на топ ниво физически, ще отговаря с “да”. Той винаги е бил във форма и винаги ще бъде. Никой друг не се грижи така за тялото и формата си. Ако трябваше да направим някакви индивидуални тестове, той щеше да бъде №1 в тях, изобщо не се съмнявам в това. Но знаете, че имаше много хора, които смятаха, че той не трябва да играе и ме критикуваха (когато залагах на него - б.р.). Аз обаче го познавам най-добре от всекиго. 

Проблемът беше в скоростта му по време на мачовете. Това беше най-слабият му показател, защото изобщо не влизаше в ритъм. Опитахме се да оправим това в мачовете преди Мондиала, както и после в първите няколко на самите финали. Искахме Кристиано да напипа ритъма на срещата. Нищо друго не му липсваше. Ако трябваше да направи паралелен спринт с някой от останалите национали, или тест за издръжливост, той вероятно щеше да победи. Така по време на първите двубои в Катар усетих, че е като че ли за националния отбор е по-добре да има промяна (с централния нападател - б.р.). А и за него щеше да бъде по-добре. Мислех си, че искам да променя нещо, нуждая се от човек с повече характеристики. Роналдо обаче си оставаше все така много важен за нас.

През кариерата ми съм имал много такива случаи, но никога не съм има проблеми с никого. Смятате ли, че през 35-годишната ми кариера не е имало и други футболисти, които да не са искали да ме погледнат и да не ми говорят в лицето. Винаги обаче съм разрешавал такива казуси с разговор с дадения човек, както го направих и в случая с Роналдо.

Вярно е, че после, в сутринта преди двубоя с Швейцария, казах на Кристиано, че няма да бъде титуляр и му обясних защо. Той обаче ме разбра погрешно.

Разбирам ли неговата реакция? Да, разбирам я. Както вече отбелязах, за него това беше тежък период. Осъзнавам, че той реагира така, защото в неговите очи един близък приятел го беше извадил от състава. Но аз нямаше как да избегна това. Все още държа на него и от моя гледна точка взаимоотношенията ни все още са същите.

Нека той знае, че когато един ден се обади по телефона, аз ще съм насреща. Гарантирам за това. Знам, че го боли - при това много, но това е животът. Преди вече имах един подобен случай. Разбирах се отлично с Бруно Алвеш. Аз го привлякох в юношите на Порто, а после го взех и с мен в Гърция. Това беше футболист, който израсна с мен и двамата поддържахме отлични взаимоотношения. После обаче дойде момент, в който спрях да го викам в националния отбор, заради което Бруно почти не ми говореше - поне в началото. После това отмина".

"Вярвам, че един ден ще се срещнем, ще се погледнем и ще си помислим: “Винаги сме имали добри отношения”. От моя страна не съжалявам за нищо. Разбирам, че тогава (когато спря да ми говори - .б.р) Роналдо беше наранен и осъзнавам, че може би все още е. Но нашата връзка не е някаква обикновена.

Но нещото, което винаги съм казвал на футболистите си, а и каквото винаги съм правил, е че разделям личните ми взаимоотношения с тях от чисто професионалните. Това важи и дори във взаимоотношенията ми с Пинто да Коста (президентът на Порто - б.р.). Надявам се, че един ден ситуацията с Роналдо ще се промени. Ако това не се случи, ще бъда търпелив. Тъжно ми е, но…