Филип - гръцкият принц, който никога не стана крал (СНИМКИ)

Принц Филип, който днес почина два месеца преди да навърши 100 години, нямаше право да бъде крал на Великобритания. Филип Маунтбатън, бивш принц Филип Гръцки, е роден на 10 юни 1921 г., второстепенен член на гръцката кралска фамилия и член на Британското кралско семейство. Почти 75 години бе съпруг на Елизабет II и херцог на Единбург.

Филип бе син на принц Андрей Гръцки и Датски (четвърти син на гръцкия крал Георгиос I и кралица Олга) и на принцеса Алис Батенберг. Израснал предимно в Англия, той учи в училището Гордънстаун близо до Елгин, Шотландия и след това завършва Кралския морски колеж (Britannia Royal Naval College) в Дартмут, Девън. Принц Филип участва активно във Втората световна война от януари 1940 до края ѝ, на служба във военноморския флот на Великобритания.

През февруари 1947 г. Филип става британски поданик, като се отрича от правото си на наследяване на гръцкия и датския трон и приема фамилията на майка си – Маунтбатън. През същата година той сключва брак с принцеса Елизабет, бъдещата кралица на Обединеното кралство. След сватбата получава титлата херцог на Единбург, а от 1957 година неговата титла е „Негово Кралско Височество Принц Филип, Херцог на Единбург“.

През 1948 г. се ражда и първото им дете – престолонаследникът принц Чарлз. След това идват принцеса Ан (1950), принц Андрю (1960) и принц Едуард (1964). Елизабет се възкачва на престола през 1952 г. след неочакваната смърт на баща ѝ Джордж VI.

Въпреки всичко, в някои английски кръгове на него се гледа с подозрение – негови роднини са били тясно свързани с нацисткия режим, а сестрите му са женени за бивши нацистки офицери. Изпълнен с енергия и ентусиазъм, принц Филип се надява да поеме част от обществената дейност на кралицата – но според неофициална информация, той бива дълбоко унизен, когато висши държавни служители му отреждат титла и пост с предимно церемониален характер. Това е още по-унизително, когато той осъзнава, че този пост не съответства на величествената му осанка, както той споделя по-късно пред BBC.

Висок над 180 см, с живи сини очи, изваяни черти и руса коса, Филип е същински Аполон с атлетична фигура, будещ доверие с увереност и щипка наглост. Той е изобретателен и енергичен, но, освен всичко, е нещо като самотник, с изострено чувство за самосъхранение. "Принц Филип е по-чувствителен човек, отколкото си мислите", казва първата му братовчедка Патриша Маунтбатън, голямата дъщеря на Дики. "Той имаше трудно детство и животът го накара да се затвори, за да оцелее."

Въпреки че е роден на 10 юни 1921 година на остров Корфу, Филип прекарва едва една година в Гърция, преди цялото кралско семейство да бъде изгонено с преврат. Родителите му го взимат, заедно с четирите му по-големи сестри, в Париж, където живеят при заможни роднини. Горд професионален войник, екстровертна личност с бърз ум, бащата - принц Андрю - се отдава на живот, докато майката - Алис (известна като принцеса Андрю на Гърция) - среща доста трудности при справянето с голямото си гръцко семейство, не на последно място, защото е по рождение глуха.

След като родителите на Филип го изпращат на осемгодишна възраст в Чийм, училище-интернат в Англия, майката преживява нервен срив и е приета в санаториум за няколко години, което води до окончателната й раздяла с принц Андрю. Впоследствие тя се мести в Атина и заживява в православен орден за монахини.

В Обединеното кралство принцът е взет под крилото на своята баба Батенберг, овдовялата маркиза на Милфорд Хейвън, която живее в апартамент в двореца Кенсингтън, и по-малкия брат на майка му, Луис “Дики” Маунтбатън, който по-късно става първият Ърл Маунтбатън на Бирма.

Като братовчеди, пътищата на Филип и младата Елизабет се пресичат два пъти, първият е на семейна сватба през 1934 година, а вторият - на коронацията на крал Джордж VI през 1937 година. Но всичко се случва на 22 юли 1939 г., когато кралят и кралицата водят двете си дъщери в Кралския военноморски колеж в Дартмут и 13-годишната принцеса Лилибет прекарва доста време с 18-годишния Филип, кадет в училището.

Принц Филип бе известен с чувството си за хумор, както и с факта, че не робуваше на кралския етикет и публично изразяваше мнение по някои въпроси, като понякога допускаше гафове.

Някои от вербалните издънки на принца наистина могат да се прочетат, при желание, и като ирония и сарказъм, например когато навремето се обръща към Хелмут Кол с "господин райхсканцлер" или когато уверява перманентния парагвайски диктатор Алфредо Щрьоснер колко хубаво било да е в страна, в която народът няма думата.