Филм със Сано и Христо Шопов пропуска Кан - не са гейове

Човещината се крие на най-неочаквани места, и това е в основата на историята. Това сподели режисьорът Мартин Макариев по повод новия си филм "В сърцето на машината", който тръгва по екраните у нас на 18 март.

Лентата се подготвя повече от десет години. Сценарият на Борислав Захариев е по истински случай, разказан от близък на самия режисьор. 

Реалната личност - на Бохеми, е затворник, когото режисьорът среща преди 15 години. "Бохеми е всъщност прякора на баща ми, който използвах за филма в негова част. Защото той ме запозна с този човек. Тъй като неговите деца са живи и здрави, не искам да казвам името му", допълва Макариев. 

Преди повече от 15 години той прави с въпросната личност документален проект и тогава научава за историята, случила се в Кремиковци. "Разликата с действителността е, че тогава надзирателите помагат. Птицата наистина влиза в струга, а затворниците получават четири часа, за да я освободят", казва Макариев.

Действието в "В сърцето на машината" се развива през 1978 година и разказва за смазващото всекидневие на работещи в "Кремиковци" лица с тежки присъди. Група от тях се опълчва срещу надзирателите, ръководството на затвора и народната милиция поради необичайна случка. Измъчван от съвестта си, един от затворниците иска да направи добрина - като се опитва да освободи малко птиче, влязло в струг...

Централната роля е поверена на Александър Сано, който беше номиниран за главна мъжка роля редом до Джейсън Съдейкис на фестивала AFIN в Австралия. В изцяло мъжкия каст, предопределен от сюжета, участват още Христо Шопов, Юлиан Вергов, Ивайло Христов, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Башар Рахал и Валери Йорданов, както и македонската звезда Игор Ангелов. 

По думите на Макариев кастингът е бил по-скоро "за да затвърди нашето мнение за актьорите, на които сме се спрели предварително". Когато пишехме сценария, си представяхме точно тези хора с изключение на Владимир Зомбори, който влезе по-късно в идеите, допълва Макариев.

"Смятам, че този филм е гордост за българското кино", казва Юлиан Вергов. "Освен с огромно желание, филмът е правен и с неистовата радост, че това ни се случва. Режисьорът е сред малкото, които ходят на театър, тъй като кинорежисьорите не ходят на театър и не познават възможностите на актьорите", казва още Вергов.

Продуцентът Александър Пенев разказва, че половин година преди снимките се оказало, че предварително избраната локация е разрушена. "Намерихме в ТЕЦ София обаче невероятна локация, за чието съществуване не предполагахме", допълва той.

Оператор на лентата е Андрей Андреев, а музиката е на Виктор Стоянов.

 "В сърцето на машината" вече има най-високата българска кино награда - "Златна роза" - за най-добър филм и за най-добър сценарий. "В около 40 държави имаме награди за почти всичко", обобщава режисьорът Мартин Макариев.

"Аз лично бях спрян от фестивалния живот. В Кан ме накараха да попълня един голям лист, в който трябваше да обяснявам дали съм хомосексуалист, дали при мен работят черни, дали има роми и жени на водещи позиции в екипа", разказва той. По думите му това се е случило и на още няколко фестивала о-твъд океана. "Тогава просто дръпнахме ръчката и казахме, че филмът трябва да бъде оценяван заради своите достойнства, а не заради това дали ние сме черни, бели или жълти", смята режисьорът.

Отказахме много от фестивалите, защото решихме че това не е нашият път, казва още Мартин Макариев.