Фотографът Любомир Асенов пред Lupa.bg: След нокаут адреналинът е висок, нормално е Кубрат да реагира остро срещу Джошуа

Любомир Асенов беше единственият български фотограф, който получи акредитация да снима боксовия мач между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа за световната титла в тежка категория на 12 декември в зала „Уембли Арена“ в Лондон. За да влезе в залата в качеството си на журналист, колегата премина през редица спънки от страна на организаторите на двубоя от „Мачрум Боксинг”, които първоначално отказваха да акредитират български медии и да освободят журналистите от задължителната 14-дневна карантина при влизане във Великобритания. От промоутърската компания отказваха да допуснат дори фотографи до откритите събития преди самия мач, каквито са откритият ден за медии, пресконференцията и официалният кантар.

Lupa.bg се обърна към Любомир Асенов, за да разкаже от първо лице каква е била обстановката преди мача на Кобрата, както и да коментира поведението на нашия боксьор преди двубоя и след загубата от Джошуа.

- Любо, ти беше единственият български фотограф, който успя да заснеме мача между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа в Лондон. Какви са твоите впечатления от събитието?

- Мачът протече без особена изненада. Никой не е очаквал, че Антъни Джошуа ще се даде лесно на Кубрат Пулев. Отидохме в Лондон поради няколко причини. Първо, за да подкрепим Кубрат – той все пак е българин. Второ, много хора казват, че Кобрата два пъти е стигнал до мач за световната титла, но всъщност той не е стигнал два пъти, а стигна три пъти. Първият мач за световната титла, който трябваше да се проведе с Кличко, беше проведен и Кубрат го загуби. След като загуби отново се боксира и достигна по ракинг за нов мач с Джошуа през 2017 г., от който се отказа и това, ако не се лъжа, се води служебна загуба. И след което отново се боксира и се бори, за да достигне за трети път до световната титла – нещо, което е абсолютен прецедент в българската история. Най-малко това е причината, за да бъдем там.

- Как изглеждаше Кобрата в Лондон през очите на фотографа?

- Кобрата не го видях много, защото ситуацията със сигурността заради Ковид-19 беше изключително сериозна. Кубрат Пулев беше затворен в един т.нар. балон, който се намираше на третия етаж на хотел „Хилтън“, непосредствено до спортната зала. В този балон, според организаторите, не се допускаше абсолютно никой по никаква причина, освен ако не става дума за тестове. Условията за българските журналисти бяха изключително нечестни и неджентълменски и дори бих казал дискриминационни.

На нас ни беше обещано, че ще имаме достъп до някакви събития, свързани с Кубрат, но в момента, в който пристигнах в Лондон – четири дни преди мача, разбрах, че няма да имам никакъв достъп до Кубрат до мача в събота, на който евентуално ще ни допуснат. Първоначално организаторите заявиха, че на двубоя ще допуснат 12 журналисти, а на следващия ден след пристигането ни казаха, че тази бройка трябва да бъде редуцирана до 6 души. Проблемите бяха изключително много. После отново върнаха бройката на 12, но се оказа, че ще ме третират като обикновен журналист или зрител и не ми даваха право да снимам.

След един куп перипетии и проблеми с охраната и въпроси от рода как изобщо съм влязъл в залата, ме изпратиха да седна на едно столче като редови зрител във възможно най-далечния ъгъл на залата и оттам да се опитам да заснема каквото мога. Аз бях подготвен откъм техника, но такова отношение досега не е имало никога и по никаква причина нито към мен, нито към колеги. Прибрах се със смесени чувства от Лондон, защото за мен тези хора винаги са били джентълмени и честни хора. И когато има битка, особено в спорта, тя винаги се е провеждала по възможно най-справедливия начин. Това са хората, които са измислили правилата, които казват какво ще се случи и как ще се случи. И до момента никога не са си пристъпвали думата и затова съм изключително разочарован от тях.

- Ти си снимал най-различни спортни събития. Това ли за теб беше най-голямото разочарование в професионален план като организация на събитието и като отношение към българските медии?

- Организацията в Англия за мача между Кобрата и Джошуа беше дори под нивото на новата българска Федерация по автомобилизъм, която вършее в България. Ужасна! Правя този паралел, защото българската федерация е едно изкуствено създадено сдружение, което за съжаление министърът на спорта легитимира.

- Кой е виновен за хаоса, свързан с отразяването на мача на Кобрата?

- За мен това беше изцяло психологическа игра и една от многото психо атаки към самия Кубрат. Както бяха много сигурни, че Кубрат ще загуби, така в един момент тази сигурност започна да се изпарява, защото все пак той е достигнал до този мач не с връзки, не с плащане под масата, а с мачове. Пак казвам – Кобрата достига три пъти до мач за световната титла в тежка категория.

Да, два от мачовете се състояха, единият - не, но той извоюва трети път правото да се боксира. А за достигне до това ниво букмейкърите не даваха равни шансове, напротив Джошуа беше абсолютен фаворит, но винаги стават изненади. Един удар може да реши нещата в обратната посока – това все пак е тежка категория, а не от леките категории, където почти липсват нокаути. Тук нещата отиват към съвсем различна посока.

- След загубата на Кубрат и след неговите закани по адрес на съперника му, в социалните мрежи и в медиите се надигна недоволство срещу Пулев. Как би коментирал самото поведение на Кобрата преди и след мача с Джошуа?

- Първо, това е бокс. Това не е художествена гимнастика, не е библиотека и т.н. Правилата на бокса са обратното на всички останали правила в света на спорта. Във футбола, ако удариш някого, ще те накажат. В баскетбола и в леката атлетика е същото. Докато в бокса, ако удариш някого, ти ще бъдеш награден. Ако започнем само от правилата на бокса става ясно, че играта е такава. Ако някой някога е присъствал на кантар знае, че заканите между съперниците са абсолютно нормални. Всеки един иска да смачка другия психически, за да може като излезе на ринга да има някакво предимство над съперника си.

Има хора, които рухват на самия кантар. Ако си спомняте преди мача между Кубрат и Дерек Чисора, в момента, в който ги мериха на кантара, уцелиха Чисора с една бутилка вода и от този момент нататък той вече беше разколебан. Мачът щеше да е тежък за Кубрат, а след тази случка Пулев успя да повали Чисора.

Относно държането на Кубрат – единственото, за което аз не симпатизирам е след края на мача. Свърша мачът, победител те е, ставаш, стискаш му ръката и казваш: „Би ме, браво!“ Но след такива тежки удари, след такива тежки травми, които Джошуа нанесе на Кобрата и в третия рунд и след нокаута в девети, е напълно нормално човек да не е на себе си. Ти най-вероятно не си изпадала в нокдаун или в нокаут – но след такова нещо ти не можеш да разсъждаваш на 100 % и не разбираш съвсем какво и как се случва. Адреналинът, който те държи, е изключително висок и подобни реакции са напълно нормални.

А по отношение на хейтърите в България мнението ми е едно: в България всеки разбира от политика, от футбол, от бокс. Преди мача между Кубрат и Джошуа всички в България бяха вирусолози, дойде мачът и всички изведнъж станаха треньори по бокс и разбирачи и след мача отново всички пак станаха вирусолози, а сега вече и специалисти по ваксините. Хората си мислят, че ще ги чипират и 5G ще им попречи на бъдещето и т.н. Това няма да го коментирам, ние си знаем какви сме, знаем си, че на нас, българите все другите са ни виновни.

Ние никога не уважаваме успелите, ние никога не даваме на успелите заслуженото. Най-вероятно повечето от тези, които пишат срещу Кубрат, са били освободени в училище от физическо, и не са наясно какво е да ставаш всяка сутрин в 5 часа, да ходиш да тичаш, да поддържаш форма, да се боксираш.

Аз знаех преди мача, че Кубрат е изкарал Ковид-19. И самият той не искаше да го казва, за да не излезе така, че се оправдава с коронавируса. Дори не искаше да го казва и след мача, но това са нещата от живота. Това е истината. Да, може на някой да не се е харесал. И на мен например не ми харесва една част от правителството, на друг не му харесват цените в магазините, на трети не му харесва времето. Така че не може всички да бъдат харесвани. Ето ще дам пример със Стоичков. Половин България го харесва, другата половина не го харесва. Аз самият съм имал ситуация със Стоичков. За мен Стоичков е страхотен футболист. Като човек не смятам, че е страхотен, но това е друга тема. Това е цялата българска психология.

- Не очаквах да споменеш Христо Стоичков в разговора ни. Преди години при опит да го снимаш в неформална обстановка в ресторант в Барселона той те удари и се получи много неприятно ситуация. Въпреки това казваш, че е страхотен футболист.

- Няма никакво значение какво се е случило. Случилото се е случило. Може би съм действал неправилно тогава по някакъв начин. Но ако ме питаш дали, ако днес попадна в подобна ситуция, бих постъпил по същия начин, отговорът ми е: Да. Пак казвам за мен Стоичков е един велик български футболист. И дотам.

- След случката в Испания снимал ли си Стоичков на спортно събитие?

- Този човек вече не е спортист. Той е бивш футболист. Аз снимам действащи спортисти.

- Ясно. Да преминем от спортния локдаун към политико-социалния. Ти беше в Лондон часове преди в страната да бъдат въведени още по-строги мерки заради пандемията и заради новия щам на коронавируса. Как ти се видя британската столица?

- Лондон е пуст откъм туристи град, но местните са навсякъде по улиците. Нямаше никакви мерки, които да са проблемни. Дори и в заведенията можеше да си поръчаш и да се храниш в ресторанта. Не беше като в България само с доставки по домовете. Всичко работеше. Не съм видял да е имало кой знае какви рестрикции. Мерките ги затегнаха след като аз си тръгнах. Аз лично обядвах в един ресторант и ми направи впечатление, че масите бяха направени само с по един или с по два стола, за да не се събира по-голяма група хора. Дори имаше една компания от шест души, които стояха на три различни маси и си говориха на висок глас. Други мерки не видях.

- Тази година беше много трудна, някои сектори продължават да са затворени заради рестрикциите. По време на първия локдаун през пролетта не се провеждаха и спортни събития. Правиш ли си планове за следващата година какво ще снимаш?

- Бих искал да снимам Олимпийските игри, защото имам и акредитация. Те трябваше да се проведат през 2020, но ги отложиха за 2021 г. Да се надяваме, че няма да ги отложат отново. Спортът и всички хора, свързани със спорта, бяха изключително засегнати в тази пандемия, особено в първата й част. Спортът спря изведнъж. Някой каза, че от футболна среща в Италия с е заразила цяла Италия – това са пълни глупости. Както виждате сега няма нито футболни срещи, нито пък хора по стадиона, заразата си върви съвсем спокойно из цяла България, Италия, Великобритания, Америка и т.н. И в магазина може да се хване ковид, и в автобуса, и на улицата.

Който твърди, че няма ковид и че няма проблем за мен не е трезвомислещ човек, но пък от друга страна преекспонирането на темата и цялата медийна истерия, която се създава, ми идва малко в повече. И преди е имало проблеми, и преди е имало грипове, и преди за съжаление е имало летални изхои от подобни ситуации. Надявам се пандемията да отмине и да има възможно най-малко жертви по целия свят. И ако може България да мине между капките, макар че ако трябва да бъде честен, в момента вали сериозен дъжд.

- Ти получи акредитация за Олимпийските игри, но първоначално Българският олимпийски комитет не пожела да съдейства на българските медии за отразяване на това най-голямо спортно събитие. Защо?

- Нито за едно спортно събитие не ми е била отказвана акредитация до момента. Единствените проблеми, които могат да се породят за това дали да получиш или да не получиш пропуск в България е, когато българи решават вместо чужденци дали ти ще отидеш на някакво събитие. Имахме ситуация с БОК и аз я отнесох до Международния олимпийски комитет. Аз ще отида на Олимпийските игри, въпреки българската част от Българския олимпийски комитет и „медийната“ комисия, според която фотографската агенция, която представлявам, и която е на 8 години и е отразила над 10 000 събития и има над 500 000 снимки, не е фотографска агенция и нямаме право да отразяваме Олимпийски игри. За моя радост МОК реши този спор в моя полза. Така че, живот и здраве, ще се видим на Олимпийските игри в Токио.

ВИЗИТКА

През 2019 г. Международната асоциация на спортните журналисти (AIPS) класира Любомир Асенов в Топ 15 на най-добрите спортни фоторепортери в света. Той е създател и собственик на най-голямата спортна фотографска агенция в България LAP.bg. Асенов е един от малкото български фотографи, които имат възможността да снимат събитията от Формула 1 и е единственият български фотограф с перманентен достъп до Формула 1.

През годините е работил в различни медии, сред които българското издание на АутоМоторСпорт, списание Клуб S1, вестниците „168 часа“ и „24 часа“. През последните години работи на свободна практика. Самият Асенов е снимал спортни събития от най-различен калибър – футбол, тенис, моторни спортове, голф, зимни спортове. Носител е на международната награда „Най-добра спортна снимка на 2006 година“, на конкурс за спортни фотографи „Шаварш Артин“, с жури от агенция Ройтерс. Любомир Асенов е автор на няколко фото-изложби с негови снимки, които са излагани в София, включително експозицията със спортни фотографии AllSports, изложена на „Моста на влюбените“.

Снимки: Любомир Асенов, LAP.bg