Седмицата: Кога (на)падат гнилите круши, бе?
Седя и си зяпам малкото крушово дърво в двора – кога аха-аха ще му паднат крушите. Че според напътствия на AI при чичко Гугъл, това означавало зрялост. Ама не съвсем, щото крушката ми си има опашка – оказва се сорт „зимен“, та не става веднага да се ядат плодовете й, а трябва да ги оставя в зимника да доузреят. В социалните мрежи пък стар крушар е категоричен: „Кога и къде пада крушата? Когато й дойде времето и където пожелае!“. Други крушовъди пък жестоко предупреждават да не ми падат крушите, щото ще се „набият“ (наранят явно) и ще изгният вместо да узреят. Но още по-научни наблюдения из интернет направо ме вдигат на крака: „Развитието и узряването на крушовите плодове е свързано със сложни морфолоични, биологични и анатомични процеси, в резултат на което се формират типичните качества на всеки плод“. Опааа, кво да им зяпам тип „перде кириз“ през прозореца анатомията на тия круши. Излизам на двора под крушата и й обирам крушите. После право в мазето ги арестувам на тъмно, сухо и хладно – всяка да се спасява според морфологията си. А аз се намествам на верандата (крушата от там не се вижда), че след есенния дъжд, взе да изгрява слънце.
Доста пасторално ли? Ама не е! Щото всесезонните ни политпартийни крушояди (примерно досущ червеи) карат-варат и все я докарват „до под кривата круша" - според простонародния смисъл „да доведеш някого до… никъде“. И докато електорално положението е „присядате ни като зелени круши“, те са вътрешноанатомично убедени, че дори когато са на дъното, то е понеже „падат като зрели круши“. А то морфологично изразът е съвсем леко различен, а фактологично съвсем друг: „Падат като гнили круши“. Като политологично пък най-честото падане на коя да е круша е поради гниене на цялото дърво.
Ей го, на – през изминалата седмица от може би гнилото, но със сигурност все по-кривото дървото „ПП-ДБ“ падна поредна крушка, дето си има опашка. На пръв поглед малка крушка, но с голяма опашка. Кметът на столичния район „Възраждане“ обяви, че напуска „Спаси София“, дето е част от софийското коалиране на ПП-ДБ. Понеже „не иска да бъде част от ежедневните политически войни в София, защото приема сериозно отговорността да защитава интересите на хората в района, които са му гласували доверие“. Преди него и кметът на столичния район „Витоша“ се откърши от „Спаси София“ и стана независим. А пък още по-преди кметът на район „Илинден“ скъса също със „Спаси София“.
Е, все от някаква си малка софийска клонка на ПП-ДБ са тия падащи кметове, ще рече някой, който би могло да е бил „за круши“, когато гръмна т.нар. корупционен компот от круши в София и „независимостта“ си обявиха кметовете на „Люлин“ и „Младост“. А след това най-неочаквано от клона скочи наистина голяма круша (може би колкото диня) – самият съпредседател на ПП Кирил Петков. Според намеренията му, за да обикаля и да сее кадри един вид за пустото „продължаване на промяната“ – от пусто в празно… Само дето когато си си просто круша, все пак, „семките“ ти са максимум 5, колкото и да се правиш на любеница с десетки, че и към стотачката семена. Това обаче е на социолозите работа да броят семеразпространението.
Ако не по-важното, то поне актуалното в момента е, че Кирчо е пратен от Асенчо в зимника, по всичко личи не само за зимата. Едноличният официално от няколко дни лидер на ПП Асен Василев обяви, че Кирил Петков „отива в бизнеса“. Мяза на „обира си крушите“ или пък му ги обират. Понеже думата поне би трябвало да е „остава“ в бизнеса, ама да не придиряме чак пък толкова, може според „харвардския речник на българския език“ да са синоними. Примерно „остава“ да е същото като „отива“, но не просто с окастряне, а направо с обрулване на Кирчо от клона, при това с изрязване и на увивната му присадка Лена.
Е, докато си чакам ще узреят ли или ще изгният моите круши в щайгата ми, може да наблюдаваме политпартийните гнили круши ще падат ли все пак или ще продължат да нападат, за да не паднат. Като примерно си спомним какво рече след оставката на Киро още един напуснал ПП тогава (просто конституционен експерт): „Без да вкарвам излишен драматизъм, подавам своето заявление за прекратяване на членството си в ПП. Като искрен демократ и човек с десни убеждения, считам, че са необходими още оставки, тъй като освен Кирил Петков, има поне още трима, които направиха адски много за това ние - членовете на партията, а и цялата демократична общност, да станем за посмешище в очите не само на корупционното мнозинство и на бутафории, като Костадин, Радостин и Ивелин, но и в очите на близките ни хора“.
