Фотографката Виолета Пефтичева: Не влязох в „Живот на кантар“ за 50 бона, а за да отслабна

Барби от алиекспрес, Противчева, Ненка, връзкарката, не наялата се и т.н. Това са само част от „милите“ коментари, с които се сблъсква една от най-провокативните участнички в риалити предаването „Живот на кантар“ след като напусна формата.

Виолета Пефтичева е известен фотограф, водещ на предавания, ментор по фотография и бизнес, собственик на моднатa марка Letta Pefe дрехи за дами с наднормено тегло. Последното е голямата ѝ болка и борба през последните години.

Познавате я от участието ѝ в предаването по Би Ти Ви, което тази седмица приключва. А може би не сте я опознали в достатъчна степен само от телевизионното ѝ участие. Виолета Пефтичева разказва пред Lupa.bg не само за времето, през което беше на показ за широката тв аудитория, но и за годините, в които води мъчителна битка с наднорменото тегло, невъзможността да забременее, за непрекъснатите работи ангажименти, Трио ЕЛИТ, музиката и книгите, Сара и Рада, Бургас и... Перник.

В интервюта казваш, че въобще не си планирала да участваш в предаването „Живот на кантар“. Планирала си по това време да бъдеш в турска клиника за инвитро процедури. Защо тогава кандидатства? Някой повлия ли ти?

От малка разбрах едно: Господ има чудесно чувство за хумор и знае как да “обърка” за добро всеки мой план. От септември 2024-та година бях във връзка с турска клиника и бях планирала месеците януари-април 2025-та за лечение в Истанбул. Планът бе следния: три месеца активна почивка, живот в Истанбул, променен хранителен режим, изчистване на организма и тялото, повече движение, без стрес и далеч от работата, стриктно следене от лекар и специалист по забременяване и ежеседмични изследвания. Април месец щеше да бъде моята трета инвитро процедура. Но по време на моя най-интензивен период в годината откъм работа, а именно - коледната кампания, моя позната, българка, живееща в Америка, ми изпрати гласово съобщение, развълнувана от това, че в България започва риалити предаване за дебели хора, в което ще отслабват. Посъветва ме да се запиша, макар да не съм толкова дебела, спрямо моите вече свалени килограми.

Аз дори не прочетох условията за кандидатстване.

На майтап докато играех с кучетата си - попълних формата за кастинг (дори и без да кажа на мъжа ми, защото бях сигурна, че няма никой да ми се обади…) И може да си представите изненадата ми щом ми се обадиха за първи, за втори кастинг и за потвърждение, че съм избрана за участник.

Научила съм се през годините, че няма случайни неща и Господ праща винаги хора, възможности, идеи, дори и шантаво да звучат в началото, за мое добро. Затова и се впуснах в това приключение, пък да става каквото ще.

Зимата на 2022 година е преломна за теб. Решаваш да направиш операция на стомаха си, защото след няколко неуспешни инвитро процедури и хормонални терапии, лекар ти казва за първи път, че наднорменото ти тегло е причината да не можеш да имаш деца? Какъв вид операция е това, защотo има няколко вида. Бързо ли се възстанови и всъщност защо не беше полезна, а се стигна до участие в шоуто?

През 2016-та се сблъсках с диагнозата “тубарен стерилитет”, а именно женско безплодие с две напълно запушени тръби и силно намален яйчников резерв. Не бях готова за нея, но съм борбен човек и започнах да търся решения.

Преминах през две инвитро процедури в България, за съжаление без успех.

През есента на 2019-та година посетих клиника в Турция и бях посъветвана да направя бариатрична операция за рязко понижаване на телесното тегло, с гарантиран според доктора резултат при трета инвитро процедура. 2020-та дойде ковид и плановете се отложиха. Благодарение на ковид и намаления обем на работа, получих време да осъзная, че трябва да се погрижа за здравето си и да сваля килограмите без операция. Започнах активно фитнес тренировки с треньор + хранителен режим и за период от 4-6 месеца свалих близо 20 кг. И попаднах в този период наречен плато, в който не успяваш да сваляш килограми. Това продължи шест месеца. Спрях тренировките, върнах се в обратния ритъм на живот и отново върнах част от килограмите. Смених треньора - пак режим, пак тренировки, пак краткосрочен ефект. И февруари 2023-та взех решение да отрежа стомаха си, защото времето ми изтича и нямам право повече да отлагам, да чакам и да се надявам да сваля килограмите с досегашните усилия. На 7 март 2023 беше операцията. Самата операция се казва “ръкавна гастректомия”, отстраняване на голяма част от стомаха с цел драстично намаляване на количеството приемана храна.

Не е лесна, нито безболезнена, още по-малко безрискова, а най-малкото пък е козметична интервенция.

Налага се да промениш живота си изцяло, да се откажеш от много любими храни, защото тялото ти повече не може да ги преработва, да внимаваш с количествата до живот, да пиеш и хапваш много по-често и по-балансирано. Първите три месеца се храниш като бебе: с течности, захранваш с пюрета, меки храни и след четвъртия включваш твърда храна. За три месеца загубих 25 кг. И о, чудо! Отново плато. Започнах тренировки във фитнес, но с ток, който увеличава обема на работа, но пази тялото от претоварване (заради операцията), плувах, гмурках се, вървях, увеличих още повече активността си, хранех се по следоперационния режим… но уви,

година и девет месеца кантарът показваше точно 94,50 кг

- нито нагоре, нито надолу, каквото и да правех. Бях се отчаяла и когато планирахме посещението в Турция за инвитро - спрях да тренирам, реших да не се тормозя със спазване на хранене по график, за да успокоя тялото си от стреса, който му причинявах с притесненията си постоянно и да се отпусна.

На първият кантар в риалити формата осъзнах, че премахвайки стреса от този режим всъщност съм “отпушила” тялото си и то е наддало до 102,70 кг, което много ме и зарадва - значи тялото работи! Има надежда!

Ти си известен фотограф, водещ на предавания, ментор по фотография и бизнес, собственик на моднатa марка Letta Pefe дрехи за дами с наднормено тегло. Как се зарязва питомното и се тръгва след дивото? Да си зарежеш каруцата в калта за 3 месеца не е шега?

Ето това беше най-трудното решение, което трябваше да взема! Как да зарежа моите бизнес “деца” и начинания, за да търся здравето и щастието си да стана майка. Нямах избор, нямах време, нямах връщане назад повече. Казах си “Виолета, работа винаги ще има, кариера винаги можеш да градиш, ще имаш много време да преследваш своите бизнес идеи,

но за собствено голямо семейство - нямаш време за отлагане.”

Това и направих - спрях да отлагам, подготвих екипа и съпруга си, че ще трябва да се справят без мен през следващите няколко месеца, да удържат фронта и да ми позволят да се отделя от рутината, за да постигна мечтата. И завръщайки се сега осъзнах - това е било правилното решение! И аз успях! И те успяха!

Семейството ти как възприе идеята, че няма да си с тях 3 месеца?

Съпругът ми не беше много съгласен в началото, защото винаги е отбягвал публичността, още повече за нещо толкова интимно и лично. Той е скромен човек, отбягващ светлината на прожекторите. Но го убедих - че там, в предаването, мога да намеря отговора на своя проблем и да постигнем с помощта на специалистите нашата най-голяма мечта, а именно да имаме деца.

Затова и ме подкрепи безрезервно и показа готовност да “разголим” най-дълбоко пазената тайна пред всички.

Успях да изненадам с това решението своите родители, но те вече толкова са свикнали с изненадите покрай мен, че ми пожелаха успех и вярвам ме изпратиха с надежди, че ще спечеля състезанието. Това, което всеки родител би направил за своето дете! Колегите от студийния ми комплекс в Бургас бяха шокирани как ги “зарязвам”, а най-близките ми приятели хем се зарадваха за мен, хем се притесниха какво мога да си “навлека” с известността от риалити формат в негативен аспект.

Запазих изненадата от появата ми на малкия екран за всички останали.

В предаването казваш, че родителите ти не те подкрепят, но получаваш писмо, което дълбоко те разчувства и разплаква. В него те ти пишат, че се гордеят с теб. Каква е истината?

Родителите ми, вярвам, са ме подкрепяли за всичко, но просто не изградихме връзката и комуникацията си, за да ми го споделят и казват в лицето. От тийнейджър съм самостоятелна и в училище, и в музиката, и в бизнеса си по-късно. Научих се да се справям с проблемите и трудностите сама, да не споделям емоциите си, да слагам маската на непукист и да не показвам слабостите си. В много от моите решение и идеи те не виждаха смисъл, не разбираха защо исках да направя това или онова, защото колкото и да е тъжно - те не разбираха моите мисли, разсъждения, усещания, дори и чувства. Да, виждаха умното си дете, можещо, успяващо, трудолюбиво, усърдно в училище, гонещо най-високите постижения във всичко, но не и чувствителната Виолета, която криех зад фасадата. Затова посрещаха всяка моя идея с лекота, но без силно изразена подкрепа, че ще успея, ще се справя.

Това пък от своя страна ме провокираше да се справям още по-добре и по-добре.

И така до деня, в който получих писмо от тях в предаването. Не вярвах на очите си, хващайки листа и виждайки почерка на баща ми. Започнах да чета и сълзите рукнаха. “Гордеем се с теб! Пази добротата на сърцето си. Винаги прощавай. Не се предавай. Обичаме те!” Не бях чувала никога това. Не знаех, че се гордеят с мен, мислех, че ги е срам от това, което правя, че ги излагам с моите амбициозни цели, с моите артистични (но нетрадиционни фотосесии и идеи), дори и с участието си в риалити формат.

В предаването сподели една от обидите, които те е засегнала в изказ на майка ти. Сподели малко повече.

Във всичко, което правя, аз съм всеотдайна и се раздавам изцяло без да мисля как изглеждам отстрани, как ще се възприеме от останалите и още по-малко какво ще помислят те за мен. И по време на една фотосесия в морската градина на Бургас, снимайки дете на няколко години, аз бях се проснала по корем на асфалта, забавлявах детето, провокирах усмивките му и така печелех и доверието му и си вършех работата като фотограф. Малко по-късно през деня, получих обаждане от майка ми, която ме е видяла да се

“търкалям като мечка на асфалта и само човека с гъдулката липсвал”.

Това дълбоко ме нарани. Да, бях дебела, бях смешна, но затова и може би бях толкова успешен фотограф, защото знаех как да смачкам собственото си его и гордост, за да предразположа моделите си пред обектива. Това сравнение винаги излизаше в съзнанието ми щом грабвах фотоапарата и отивах да свърша работата си.

Но от малка съм закърмена с християнската вяра, духовен човек съм, търсейки нещо повече от това, което виждаме. И благодарение на честата ми “среща” с Библията се научих бързо да прощавам. Простих на мама още преди години, осъзнавайки че нейната реакция не е била, за да ме обиди или унижи, а напротив - да запази достойнството ми, да ми даде обективна преценка как изглеждам отстрани, защото да, знам - тя обича своето дете и иска най-доброто за него. Както казах малко по-рано: комуникацията и начина ни на общуване са това, което създаде пропастта между нас. И е време тази пропаст да бъде запълнена и поправена. Искам, вярвам и ще намеря начин да общувам с родителите си по-пълноценно!

Ролята ти в предаването е крайно противоречива - според онлайн коментарите – от много обичана до силно мразена. Никой друг от участниците не е толкова популярен колкото теб, а ти дори не си финалист?

Никога не съм обичала степенуването: по-по-най и т.н. Но съм изумена как ме посреща светът “навън”. В предаването бях изолирана и нямах никаква информация как зрителите възприемат мен, моето държание и коментари. Но не се учудвам ни най-малко. Научила съм се да се боря със зъби и нокти за целите си, да казвам винаги истината, колкото и да е неудобна. Духовен човек съм, та изследвам мотивите, действията и поведението на хората. Анализирам връзките, отношенията, предвиждам ситуациите, много, от които се опитвам да променя и предотвратя за доброто на всички. Колкото и нескромно да звучи - да, имам мнение по всяка тема, благодарение на любознателния си ум, който не спира да чете, да изследва нови светове и дори да се впуска в начинания, за които никога не е подготвен. В Библията Господ казва на своите последователи да бъдат или много горещи или много студени, т.е. Да имат ясна позиция и да я защитават. Но никога да не бъдат хладки, неутрални, без мнение, защото тогава ще ги повърне, ще ги отхвърли.

Научила съм се да си патя от мнението и позицията си, да бъда харесвана и мразена, заради тях.

“Загубила” съм приятели заради това. Но не съжалявам. Вярвам, че това е правилния път за мен. И дори един човек да се вслуша в мен, да се вдъхнови от богатия ми житейски и много горчив опит, да промени живота си чрез моя пример, да припознае себе си в моите провали и да си каже “Щом тя е успяла въпреки всичките си грешки, провали и падения, значи и аз мога!” И наистина да го направи… всичко ще си е заслужавало! И все пак нека не забравяме, че Исус Христос, Божият син, в който вярваме и ние, българите - бе предаден, унижен, обиждат, а дори и убит и разпънат на кръст. Коя съм аз да се харесам на всички :)

Ти защо не издържа до финала? Обвиняваш ли някого?

Никога не съм мечтала да бъда в риалити и не съм искала да бъда. Тази “мимолетна звездна слава” в България за мен не е ценност, за която да се боря. Влязох без очаквания докъде ще стигна в предаването, как ще се развие всичко, дали изобщо ще успея да сваля килограми и да променя живота си. Стигнах до полуфинал, благодарение на хората до мен, и вярвам, че Господ е този, който видя, че вътре в сърцето си не считах за справедливо аз да бъда финалист. Да, странно е, нали. Но може би и това усещане за липса на баланс и несправедливост (а именно как човекът, който сваля най-малко всяка седмица, спасява се по чудо всеки път от прибиране у дома, да бъде финалист). Не, не беше редно според моя морален компас. И вътрешно се помолих и си казах, че е време да се прибирам. Молитвата ми бе уважена и тялото ми се съгласи с мен! Щастлива съм. Много съм щастлива и удовлетворена.

Каква беше средата, отношенията между участниците? Създадоха ли се приятелства или до последно всички се конкурираха за 50 000 лв.? Наистина ли всички бяха вътре за да отслабнат или само наградата беше важна?

В началото повярвах, че всички са вътре за промяната. Но с течение на времето стана ясно, че има хора, които искат да подкрепят бизнеса си чрез участието си в ТВ предаване, други изцяло да сменят попрището си след него, трети да станат известни, а последните като мен, Дани и Меги (Трио ЕЛИТ) - наистина да променят живота си. Не намерих много приятели, освен тези две момичета, които завинаги ще пазя близо в живота си! Последния месец в надпреварата доста хора се ожесточиха в методите си за отслабване и спечелване на паричната награда и това си пролича и през екраните. Не съм разбирала стремежа към финансовите облаги с цената на всичко. Но не съм го разбирала до сега. Днес осъзнавам, че аз без да съм разбирала, съм правила същото за себе си - в стремежа си да преследвам кариера и успехи, пренебрегнах здравето си не веднъж.

Трио ЕЛИТ

Какво е усещането да си далеч от близките ти 90 дни, да не усещаш подкрепата им, да се чувстваш сам, изоставен? Как се бореше с това?

Първите дни бяха вълнуващи - ново място, нови хора. Неизвестното вдига адреналина. Липсата на контрол леко изнервя, но приятно. Очакваш неочакваното всеки ден. Адаптираш се към хранене, тренировки. Изненади дебнат отвсякъде. После става по-трудно - трябва да свикнеш с прищявките на новите хора, с които живееш, да им готвиш, чистиш, да търпиш всичките различия и в бита, и в думите, и в разбиранията, да се храниш по график, да тренираш двуразово и да се състезаваш в предизвикателства и игри. Идва момент, в който се замисляш - защо го правя, защо не си тръгна. Преминах през много етапи, за които ще споделя в книгата, която обещах да напиша за този експеримент и период от моя живот. Но с помощта на психолог, диетолог, треньорите, водещата, екипа на продукцията и на моите две прекрасни приятелки - Дани и Меги - успях и оцелях. Имах и още едно тайно оръжие: КНИГИТЕ! От дете обожавам да чета, повече от това да гледам филми и сериали. И книгите бяха моето голямо спасение и бягство от реалността. За 90-те дни далеч от дома успях да прочета 29 книги от различни тематики, автори, заглавия, които никога не бих купила дори, а развълнували ме дълбоко в хижата. А и пеех много… дори и да ми се дразнеха. За всяка ситуация си имах песни. Човек трябва да съхрани себе си и да се чувства добре. Това бяха моите начини.

От колко време със съпруга ти се опитвате да имате деца? Мислили ли сте да осиновите?

Винаги сме искали деца. Започнахме нашата връзка преди да навърша 16 години. Изчака ме да порасна, после да уча, върнахме се в Бургас, започнахме работа и 8 години по-късно се оженихме. Държа да отбележа, защото знам, че е рядкост, но за мен голяма ценност - нито един ден не сме живяли заедно на семейни начала, обещахме си да се изчакаме и да си подарим удоволствието да бъдем истински мъж и жена след брака! Това направи отношенията ни много по-силни, по-истински и по-отдадени. Затова и четири години след нашата сватба, чувайки новината, че не можем да имаме деца по нормалния начин, лесно превъзмогнахме шока, хванахме се за ръка, обещахме си, че каквото Господ е подготвил за нас заедно ще го преминем. И няма да забравя думите на мъжа ми тогава: “Каквото и да става, аз ще съм до теб винаги. Дори и да нямаме наши деца - ти си моята съпруга и никога няма да те оставя!” И до ден днешен не ми е давал повод да се съмнявам в това, въпреки че проблемите са изцяло при мен.

Готови сме да осиновим деца, и то много. И ще го направим. Но искам да съм сигурна, че съм направила всичко възможно да имам свои собствени, за да не бъдат осиновените деца причина за отлагане, както всяко нещо в моя живот. Дори кандидатствахме и за приемни родители, но честите ми пътувания по работа не допуснаха нашето одобрение.

Имаш 2 кучета – мини пудел и йорки. Не те ли обвиняват, че си ги взела, защото е модерно?

Колко да е модерно да имаш куче... не знам. Породите са модерни, а лесно се отглеждат в апартамент. Аз обожавам животните от малка. У дома имахме рибки, папагали, други птички, хамстери, котка по едно време, но куче баща ми не искаше у дома. Мъжът ми също не искаше у дома. Ама аз съм си опърничава и на една Коледа у дома пристигна Сара, мини йоркширски териер (проверена порода, която не пуска косми и не мирише на куче). Ей така - да свикне с идеята за куче. Няколко години по-късно пристигна у дома и Рада (пудел), който разведри живота ни със своята енергия и любвеобилност. В деня, в който нашето семейство заживее в къща с двор - ще увеличим семейството си с още кучета, от по-големите породи, за които винаги съм мечтала. А и да дам един полезен съвет - кучето ще ви държи в по-добра форма, защото ще трябва да се грижите за него, да го разхождате, да му отдавате внимание. Това беше и част от моите егоистични цели. И да, получава се. Обожаваме ги и без тях живота нямаше да е същия. И под секрет да ви издам -

за Сара и Рада плаках повече в стаята си вечер, отколкото за мъжа си.

Той разбираше къде съм и какво правя. А те - не. Знаех, че са там, на вратата във всяка минута, в която ме няма и ме чакат… всеки час, всеки ден, непрестанно … и живеят с мисълта кога ще се прибера! Дори сега разказвайки това очите ми се пълнят със сълзи. Такава е любовта на тези чисти създания!

Как ти стига времето да си фотограф, подкастър, ментор, дизайнер? 

Времето никога не стига. Затова и стигнах до 130-килограмовата версия на тялото си. Но благодаря на Бог, че въпреки този огромен товар, който съм носила година след година, и свръх заетия ми график и вечно нестигащите 24 часа от денонощието, ме е опазил и не съм повалена от нито една болест. И преди операцията за отстраняване на стомаха и преди влизането ми в реалити формата - никой не вярваше, че аз не съм с диабет, с високо кръвно, с инсулинова резистентност, че не съм със сърдечно-съдов проблем, а напротив точно обратното. Няма да забравя думите на хирурга преди да заспя на операционната маса “Ти си напълно здрава, просто си дебела, но именно това ще поправим!” И сега

две години след моята операция по всички възможни начини и методи от 130 кг аз тежа 83 кг. И ако това не е успех!

Защо ти лепнаха прякора Барби в предаването?

След свалените килограми от операцията видях себе си много по-красива и по-различна жена. Самочувствието ми се промени и малко по-малко започнах да се грижа повече за външния си вид. Тогава истински заживя мечтата ми да имам собствена линия дрехи, защото вече се харесвах и исках да се показвам. Започнах да се уча да поддържам косата си, да се гримирам, да внимавам как изглеждам. А за самото предаване бях проучила дори какви гримове да си взема, за да издържат на тежките тренировки, на потенето, на студа, да жегата, дори и на условия под вода (ако имахме басейн, в който да тренираме). Бях подготвена. И не защото съм суетна. Аз съм фотограф и знам как изглежда човек с грим и без грим пред камерата. Е, зрителите не заслужаваха да виждат моето изморено, подпухнало, зачервено и дори на моменти болнаво лице. Достатъчно им беше (според мен) да се задоволят с моето дебело и полуголо тяло на всеки кантар. Аз не заслужавах да се виждам такава в огледалото. Затова жертвах голяма част от съня си, за да ставам по-рано и да лягам по-късно от другите, но да вдигна самочувствието си като се постарая да изглеждам по-красива за самата себе си и за другите. И това ми навлече прякора “Барби”, с който се борих три дни. Не исках да приема и ми беше трудно да се съглася с него, защото за мен Барби не е символ само на красота, а и на изкуствен, фалшив човек, без дълбок смисъл за живота. А аз не съм такава. С взаимни усилия всички ме убедиха, че този прякор ми подхожда заради русата коса и уважението, което демонстрирам с поддържания си вид. Виновникът за този прякор първи бе Мартин, подкрепен от Меги. И така си остана.. дори от екипа на продукцията ми казват до ден днешен “Барби”.

И ако гледате предаването, държа да забележите как другите жени “разцъфват” пред екраните ви. Малко по-малко всяка една от тях започна да се кипри, да се гримира, да се разхубавява и да се стреми да ми подражава в този аспект. Удовлетворена съм, защото с пример най-лесно се заразяват и другите за промяна.

В предаването теб, Йорданка и Миглена ви нарекоха трио Елит. С какво заслужихте тази „чест“?

Когато имаш мнение и отстояващ позицията си - ще си винаги на прицел. Така се случи, че ние трите почти винаги бяхме на едно мнение, а другите не. И се превърнахме в трън, не, даже в плевел, който трябва да бъде изкоренен. Известно време бяхме на прицел и другите всячески се опитваха да ни изхвърлят от играта една по една, дали с лош резултат от игрите, дали от предимства, дали с гласуване. Трио Елит ще си остане емблема и дългосрочен символ за приятелство, победило въпреки всичко и всички. Не е важно да стигнеш върха пръв, а да стигнеш успешно с приятели.

На какво те научи предизвикателството „Живот на Кантар“? Какво ти даде или може би взе?

Ще е трудно да бъда кратка тук, не случайно пиша книга по темата, защото тези три месеца, за мен са равнозначни на три години в реалния живот. Но основните уроци, които научих са следните: търпимост към различните от теб хора; уважение към различните мнения; не винаги липсата на контрол е лошо нещо, понякога е най-доброто, което можеш да направиш; изненадите са подправките на живота и не е нужно винаги да знаеш какво следва; приятелства се раждат на необичайни места;

книгите са винаги добро решение; музиката лекува душата;

можеш повече от колкото очакваш; колкото повече те подценяват - толкова повече те амбицират; не е важно да си пръв или последен - важно е никога да не спираш да се движиш по пътя към целите и мечтите си; не е важно да не се проваляш - важно е никога да не се откажеш и да се бориш; не е срамно да признаеш проблемите, слабостите и провалите си; отърви се от бремето, вината, обидите, емоциите - съсредоточи се върху важните неща и не се колебай нито за миг. Ти можеш! Ти заслужаваш!

Инцидентът в ученическите ти години ли провокира качването на килограми?

За съжаление да. На 10 години заради непослушание към родителите си аз претърпях нелеп инцидент, който застраши живота ми. Разрязах до основна кост китката на дясната си ръка. Живея по Божие чудо днес. Този момент от моя живот беше причината освен за моето качване на килограми (поради тотална забрана за всякаква физическа дейност и натоварване), но и за по-бързото прескачане на детския период, осъзнаване и духовен растеж. И за да докажа още един път чувството на хумор на Бог - пръстите на дясната ми ръка са почти безчувствени и до днес, а с тях освен че свиря на пиано, изкарвам и прехраната си като фотограф.

Сега имаш ли мотивация да продължиш с режима на хранене и тренировки или ще се окаже трудно, а може би 3 месеца бяха достатъчни?

Мотивацията е само началния тласък да започнеш. Сега нямам мотивация, имам дисциплина, изграден навик, знание, което дава насоки, лекотата при тренировките и опознаването на това всъщност на какво е способно тялото ми… няма как да спра! Не искам да спра! И не, няма да спра. Искам да предам тази зараза на семейството си, на децата си, на приятелите си, на всички, които ще ме гледат, ще ме следват и ще чакат дори да направя грешни стъпки. Три месеца не са достатъчни, но са добро начало. Благодарна и щастлива съм, че изживях именно целия период в предаването: от първия до последния ден, за да мога да преосмисля живота си и да го трансформирам изцяло.

На себе си или на хората искаше да докажеш с участието в предаването, че можеш да обърнеш нещата в твоя полза?

Не влязох в предаването, за да се доказвам, а за да се излекувам от заболяването, наречено затлъстяване и да намеря решение на проблема си с това да бъда майка. Егоистично намерение, за което не се извинявам! Влязох заради себе си, заради мъжа си и заради бъдещите ни деца. Когато попаднах вътре и бях оценена като “кльощава”, несправедливо попаднала тук заради нечестно предимство - “операция на стомаха”, което видяхме, че не ми помогна особено,  “чупеща си краката за 1000 лв”, и какви ли не лепнати ми етикети - това ме мотивира и да се докажа. Не само, че съм силна, не само че съм издръжлива, но и това, че не съм привилегирована, никой нищо даром не ми е дал, а съм си го заслужила и спечелила. Това дразнеше още повече и участници, и зрители (както разбрах сега), но с помощта на психолога в предаването се оцених, потупах се по рамото и осъзнах, че не е нужно да се извинявам, ако съм по-добра в нещо и ако успея повече от другите. Не трябва да се съобразявам с хорското мнение. Винаги ще има недоволни. Защо трябва аз да се изтезавам и спирам заради тяхното мнение за мен, която дори не познават. Може би ще се забележи как в процеса на предаването придобивам все повече самоувереност и повишавам себеоценката си. Благодаря, д-р Аничкина. Това е благодарение на вас.

След като излезе успя ли да прочетеш какво се пише за теб не само от медиите, но и от хората в социалните мрежи? Какво ти се отразява тази допълнителна известност? Мислиш ли, че хората ще те възприемат по друг начин? 

Любопитството ми надделя и да, започнах да се запознавам с тази интересна и вълнуваща хората личност - Барби от алиекспрес, Противчева, Ненка, връзкарката, не наялата се и т.н. Известността от риалити формат никога не е кой знае какъв бонус, затова и не съм разчитала на нея. Вярвам, че след 2-3 месеца хората ще забравят за нас, но ще надничат тайно в профилите ни, за да видят дали поддържаме постигнатото или не. Моят път следващите години ще е към майчинството.

Никога не съм страдала от липса на идеи и възможности за кариера, бизнес и реализация. Но мъдро ще подбирам и пресявам всяко едно предложение, защото опасност да ме отклонят от целта ми се скрие на всеки ъгъл.

А как и дали хората ще променят изграденото си от телевизията мнение за мен - това е тяхна грижа, не моя. Не мога, не искам и няма да се променя, за да се харесам на обществото. Това съм аз - искрена, честна, откровена, с моите си слабости, грехове, падения, успехи. Който припознае историята и пътя ми със своя - добре дошъл е в моя свят.

Първи кантар от БТВ - разголена пред хората

Как ти се отразяват негативните коментари, които никак не са малко (типично за всяко риалити предаване)?

Засега ме забавляват, обогатяват общата ми култура, карат ме да се замисля какви хора стоят зад думите, защо са провокирани да пишат това, колко ли са изстрадали, за да не състрадават на човек, а да търсят все скрити замисли, схеми и подмолни стратегии. Обожавам психологията на отделния човек и на тълпите, както и философията за живота. Та със сигурност ще ми е полезно да изследвам тези потоци на информация. Ще се опитам да изолирам емоциите и чувствата, които се опитват да провокират у мен пишещите ги, макар да си призная - трудно е. Но пък знам как и от лимона става прекрасна и здравословна лимонада. Та ще видя уроците и в това.

Забелязахме, че доста често снимките на предаването се случваха в града, привилегирован да има най-много шеги за него – Перник. Как го усети, хората, местата, природата, ти си от Бургас, климатът е различен? А Бургас шеговито го наричат „Перник на морето“?

Няма майтап, но никога нямаше да опозная толкова добре град Перник, ако не бях в предаването. Уникален град, с уникални хора, които винаги щом ни видеха ни подкрепяха и поощряваха, че се справяме прекрасно и да не се отказваме. В Перник Меги похапна от невероятните шедьоври на шеф Кустев (аз за съжаление не успях, но ще се коригирам в бъдеще), строих макет на пирамида на Маите от захар, играх баскетбол с Миньор Перник, събирах ябълки в автосервиз, бягах на стадиона за царевица и семки, гледах кино в мола, пазарувах в голям търговски център, играх боулинг и дори обядвах с любимата си диетоложка.

А на последното ми идване се “изгубих” по централната улица, откривайки емблематични за града места.

Скоро ще дойда отново в Перник, защото погазих няколко цветенца в бързината и обещах на общината, че ще положа обществено полезен труд за компенсация. А и най-добрият ми приятел, живее в Перник, повод да се връщам и пак, и пак, и пак.

СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ