Георги Касчиев пред Lupa.bg: Аварията във "Фукушима" е с много по-опасни последствия от тази в "Чернобил"

Актуално интервю
13:10 - 28 Април 2021
8463
Георги Касчиев пред Lupa.bg: Аварията във "Фукушима" е с много по-опасни последствия от тази в "Чернобил"

Проф. д-р Георги Касчиев е атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил в Института за изследване на риска към Виенския университет, научен ръководител за пуска на пети блок на АЕЦ "Козлодуй". Пред Lupa.bg той говори за това научихме ли нещо от трагедията в "Чернобил" и каква е потенциалната опасност от нови аварии.

- Г-н Касчиев, на 26 април се навършиха 35 години от аварията в "Чернобил". Научихме ли нещо за тези 35 години?

- Научихме много, но за съжаление и бързо забравихме наученото. Опитът до момента показва, че никой не се учи от уроците на историята.

- Проблемът тогава е възникнал не само заради човешка грешка, но и заради дефект в реактора. Какъв точно е този дефект, защо е бил толкова знаков?

- Преди всичко проблемът идва от неправилния проект на реактора, който всъщност е едно уголемено копие на реакторите, които първоначално са въведени за военни цели, тоест за изработване на плутоний. Тази комбинация от запалител графит и охладител вода е била най-евтината и постижима технология тогава. Тя например не получава развитие в САЩ, защото от Комисията по реакторна сигурност е отхвърлена заради именно тези рискове. Има още други проблеми с този реактор, например ниското обогатяване, което го прави труден за управление, укриването на данни от някои неблагоприятни резултати от тестове, твърде сложни задачи, възложени на операторите. Цялата тази система тогава там, а и в България не позволяваха операторите да взимат самостоятелни решения, това бе много хубаво показано и във филма за "Чернобил", който излезе преди няколко години. Има и грешки и на операторите разбира се, но на фона на другите неща, те не са толкова съществени. 

- Всъщност стрес тестът, който е трябвало да направят, отприщва тази авария...

- Това е тест, който отдавна е бил планиран. Нещо, което било внедрено и доказвано при реакторите от другия тип ВВЕР, когато турбината се изключи при някакви обстоятелства, допълнителни генератори, които са на същия вал продължават да генерират енергия докато турбината все още се върти. Това е трябвало да го проверят. Самият факт, че са били принудени да останат едно денонощие на ниска мощност на реактора, говори за грешки. При това положение в реактора тръгват едни процеси, които го правят много нестабилен. Въпреки многото допуснати грешки, има и едно стечение на обстоятелствата, което е доразвило проблема. 

- Аварията в АЕЦ "Фукушима" има ли сходства с тази в "Чернобил"?

- Аварията във "Фукушима" свидетелства за това, че нищо не сме научили от трагедията в "Чернобил". Горе долу същите неща видяхме и в Япония, едно високо самочувствие, неуважение към чуждото мнение.

Лично за мен аварията във "Фукушима" е много по-рискова и дълговременна, отколкото в "Чернобил". Взривът в Русия разпръсна горната част на реактора и горивото наоколо, реакторът се стопи, стана пожар, след няколко дни проби дебелата бетонна плоча отдолу, но под реактора имаше басейн за аварийни цели, които успяха да изпразнят. Така тази лавоподобна маса се разля там и застина. Използваха биороботи събраха всичко, което беше изхвърлено от реактора, направиха защитна обвивка.

Докато във "Фукушима" трите реактора, където се разтопи активната зона, тази лавоподобна маса стопи всички устройства, проби корпуса на реактора, изтече надолу. Там обаче пространството е много ограничено, няма свободен обем, те трябва да продължат да впръскват вода, която да охлажда масите. Тя от своя страна се замърсява с радиация отива в ниските части на помещението, оттам те изпомпват. Така събраха огромни количества вода и това продължава и ще продължава.

В един момент японците казаха, че нямат повече резервоари, които да пълнят с тази радиоактивна вода и взеха решение да започнат да я изхвърлят в океана. Става дума за огромни количества вода 1 250 000 кубически метра. Според японците понеже океанът е голям, концентрацията на радиацията ще спадне. Това предизвиква обаче голямо напрежение с много държави, които са категорично против това действие.

- Има ли риск към момента такъв тип аварии да има и занапред?

- Повечето работещи реактори в момента са от второ поколение. Такива от първо поколение има предимно в Русия и един в Армения. И все пак колкото и да е малък риска от авария в активната зона при второто поколение, все пак я има. Това, че ще стане нова авария е ясно, няма как да бъде избегната, въпросът е кога.