ГЕРБ и ПП не се разбират за инвестиционните планове, допълнително ще ги напасват

На поредна работна среща представители на първите две политически сили нищиха бюджета. Темата за държавните пари е базата, на която ще се управлява държавата, заяви бившият финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев. По някои от основните точки представителите на Бойко-Борисовата партия се съгласиха с тези на ПП-ДБ, но има и моменти за донапасване. 

“Съгласен съм с това, за което се разбрахте на срещата на лидерите, че ситуацията е извънредна, нестандартна, как това се отразява върху бюджетния процес.  В момента имаме предложение на Министерство на финансите, което ще анализираме и разгледаме. То е направено на базата на действащите политики, като е взето предвид отчета на бюджета за миналата година. С всичките му недостатъци, ще стане въпрос и за този отчет.

В същото време двете политически сили се разбраха да разработят своята управленска програма. Тя също трябва да бъде остойностена, като тези два процеса трябва да вървят паралелно. В един момент трябва да се съберат, за да постигнем поставените от нас цели. Крайният резултат ще бъде базата, на която ще се управлява държавата”, добави той. 

“Не знаем какво има в капиталовата програма. Това е първият въпрос, на който трябва да намерим отговор, от колегите от Министерство на финансите, може би още днес. Трябва да си говорим и за консолидация по отношение на политическите приоритети.

Конкретен пример: във вашата програма са заложени на годишна база инвестиции от порядъка на 12,5 милиарда. Боя се, че това число трябва да бъде леко ревизирано предвид бюджетните реалности. Двата процеса трябва да текат паралелно”, заяви, от своя страна, Томислав Дончев. 

Теменужка Петкова зададе въпрос на ПП-ДБ за намерението им да се подготви управленска програма със срок на действие 18 месеца. “В тази връзка ние трябва много добре да прецизираме това, което е заложено във вашата управленска програма, тъй като то предвижда пълен четиригодишен мандат. Говорейки за бюджета, ще се наложи да помислим и за тригодишната бюджетна прогноза и как ще подходим към нея. Трябва да кажете кое вие смятате за важно за тези 18 месеца и че трябва да бъде реализирано. Трябва да остойностим всяка една от тези мерки, за да кажем имаме ли ресурс и възможност”, посочи тя. 

Асен Василев посочи, че на първо място е добре да се разгледа базисният бюджет, предложен от финансовото министерство. “Да погледнем какви са заложените в него политики и къде има резерви. След това да видим евентуално какво пространство остава за допълнителни мерки и това да се приоритизира.

Моето предложение е да зададем серия от въпроси на Министерство на финансите, за да подготвят серия от сценарии. Единият сценарий, който според мен е разумен, е какво се случва, ако ние получим едно от двете плащания тази година, което изглежда може би най-реалистично.

Да изпълним всички законопроекти и мерки, извън законопроектите, които са 60 на брой и в рамките на правителството, които трябваше да бъдат изпълнени към декември миналата година.

Да кажем, че до средата на годината могат да бъдат изпълнени и да се получи плащане на база на това. Мерките за третото плащане може би не е много реалистично да смятаме, че ще бъдат изпълнени. Това е едното искане - да направят съответния разчет.

Да се направи и разчет, който са дали като линия при тях, но да потвърдят ефекта и да го заложат в бюджета, е при 100% дивидент от държавните предприятия, ако има нужда от изключения. Миналата година имаше 3-4 предприятия с изключения. Това да се изговори и да се обясни защо има нужда от изключения”, добави той. 

Според Асен Василев има необясним ръст от над 43% в разходите за издръжка, спрямо миналата година. “Предлагам да се направи разчет, който да е съобразен със заложената инфлация спрямо миналата година, която мисля, че е заложена към 8,5-9 % в бюджета и това какво означава като разходи за издръжка, ако те нараснат с темпа на инфлация, а не с 43%. Ако има изключения по определени ведомства, нека видим защо ги има. Ако има започнати големи проекти, които налагат нещо в издръжката, което да е по-драматично, например”, допълни той. 

Василев отбеляза,  цитиран от "Novini.bg", че приходите, като абсолютна стойност в Митниците растат почти толкова, колкото и тези в НАП.

“Въпреки че НАП събират 2 пъти и половина повече приходи. Да се види какво обуславя този по-малък ръст на приходи, особено от ДДС. Заложеният ръст на приходи от ДДС е по-нисък от заложената инфлация, без да броим ръста на БВП. Да се види внимателно в приходите от акцизи на Агенция “Митници” - беше вдигнат акцизът на цигарите, тази нова ставка влезе в сила от 1 март, да видим дали е напълно отразена в приходите на Агенция “Митници".

Предлагам подходът за капиталовюата програма да бъде една идея по-диференциран. За проектите над определена стойности, примерно над 50 милиона, да се даде степен на готовност: дали има избран изпълнител и проектът се изпълнява, дали има пусната поръчка, кога се очаква да бъде избран изпълнител, дали още сме на фаза изготвяне на документация преди да е пусната поръчка. Ако е така, шансът да се направи този разход става много минимален. Да огледаме капиталовата програма голям проект като голям проект”, посочи той.