Героите от „Под игото“ са изчезнала порода хора - смели и фанатично влюбени в България

Героите от романа „Под игото“ са изчезнала порода хора, безумно смели, влюбени в България до фанатичност. Това каза актьорът Богдан Бухалов, който изпълнява ролята на Бойчо Огнянов в новата постановка по романа на Иван Вазов, реализирана на сцената на Варненския драматичен театър. Премиерното заглавие бе представено официално на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Варна от режисьорката Бина Харалампиева и актьорите Веселина Михалкова, Иван Юруков, Стоян Радев и Свилен Стоянов.

По думите на Бухалов, препятствията мотивират героите в „Под игото“ да продължават да действат без капка съмнение в идеята и това се дължи на тяхното силно и тотално себеотрицание, което вече не се среща в нашето време, в което всеки се е затворил в себе си.

25-годишният артист каза, че в неговото поколение не съществуват такива хора, а ако ги има, тези черти на характера им са дълбоко скрити и трудно се срещат. Той добави, че може да видиш подобни качества, но те не се изпълняват от хората, които ги носят, и остават затворени в тях. 

Бухалов обаче вярва, че театърът, като храм, може да накара хората да забравят бита и да отворят душите си. Той подчерта, че в „Под игото“, чрез добрата драматизация на Юрий Дачев и чудесната режисура на Харалампиева, актьорският състав успява да пресъздаде поне малко от онова титанично обединение на хората при въстанието, предизвикало изключително силен отзвук в света. 

Важно е да бъдем заедно, да сме народ, а не просто население. Това се опитваме да кажем с нашето представление „Под игото“ във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, каза режисьорката Бина Харалампиева.

Тя поставя драматизация по романа на Иван Вазов, направена от Юрий Дачев. Премиерата е на 19 и 21 септември и с нея ще започне новият сезон на театъра във Варна. 

Да правиш Вазов е мисия, а „Под игото“ е два пъти мисия, смята Харалампиева, която си е поставила две свръхзадачи при поставянето на спектакъла. Едната е да се опита да накара голяма част от публиката да заобича себе си.

„Българите в момента имат най-жестока нужда да се харесват, да се сдобрят със себе си, да се заобичат и това може да се случи в театъра“, смята тя и добавя, че тази мисия остава най-важната за нея и екипа. 

Втората й свръхзадача в спектакъла е зрителите да се смеят и да плачат, също както артистите са го правили на репетициите. „Нужно ни е това вълнение, то събира един народ заедно“, каза Харалампиева и подчерта, че то е важно, защото живеем във време, в което сме разделени и се ненавиждаме. „Трябва да се опитаме да намерим нещо, което да събере надеждата на тоя народ, а в театралната зала зрителите се вълнуват по един и същ начин и не се интересуват кой на кого симпатизира“, посочи тя.

По думите й романът „Под игото“ звучи изключително съвременно и не е отдалечен от нас, а ние почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства. „Делим се на две. От една страна са лудите, всеотдайни и обичащи нацията, а от друга - внимателните към това интересът на нацията да не наруши техния“, смята тя и добавя, че тези характерни белези в романа и в постановката са много живи и истински. Друго важно за нея е опитът да бъдем свободни, който правят героите на романа. 

Режисьорката сподели още, че не разбира защо мнозина смятат, че архаичният език от романа е непонятен за децата. „Мисля, че мисия на учителя е той да стане любим и вкусен за децата, както стана за актьорите в спектакъла. Те са толкова млади, а се бореха да запазим някои архаични фрази, които успяха да направят живи“, сподели Харалампиева.

Тя каза, че в екипа си дават сметка, че ще говорят за първия прекрасен български роман с публика, голяма част от която не го е чела и това е направило мисията им още по-важна и голяма, но подчерта, че драматизацията на Юрий Дачев е великолепна и в постановката са намерили директен път към зрителите.  

И днес пред нашето общество стои въпросът какво да правим със свободата, когато я получим, каза актрисата и артистичен директор на Варненския театър Веселина Михалкова, която влиза в ролята на кака Лалка в премиерната постановка „Под игото“. 

За своята героиня Михалкова сподели, че е мъжко момиче, съхранило детското в себе си. Кака Лалка е без автоцензура, безразсъдна, говори, каквото мисли, но се впуска самоотвержено, посочи актрисата и благодари на режисьорката на постановката Бина Харалампиева, че й е поверила точно този образ.

Михалкова припомни, че „Под игото“ е вторият емблематичен роман, поставен във Варненския театър след „Тютюн“. И преди, и сега, за да сме свободни да работим, не мислим колко са гениални и емблематични тези книги, колко пъти и в какви варианти са поставяни, обясни актрисата.

Според нея това е направило възможно съзнанието на екипа да е свободно и всички да работят с вдъхновение, безкрайно почтени към Вазов и към написаното от него. Вярвам, че "Под игото" ще е вълнуващ спектакъл, посочи Михалкова. Тя сподели, че е имала същата увереност и за „Тютюн“, като очакванията й са били надминати с повече от 50 представления в цялата страна, пред препълнени зали.

Това, с което се занимаваме в „Под игото“, засяга изключително съвременни теми, допълни Михалкова. По думите й най-важната е за свободата, но и за отговорността и как я поемаме. Тези теми са съвременни и само те да стигнат до зрителя, това е достатъчно, посочи актрисата.

Ние в театъра трябва да поддържаме естетическа и морална „цедка“, която да ни позволява да отсяваме доброто от злото, каза Иван Юруков, който влиза в ролята на Доктор Соколов.

Актьорът смята, че театралите трябва да бъдат пример за хората, от които зависи добруването на обществото. Той посочи, че в изконната битка между добро и зло е необходимо, за да бъде изобличено злото, то най-напред трябва да бъде дефинирано, да му се даде облик.

Тогава хората ще знаят от какво да се пазят и бъдещето ще бъде по-гостоприемно. По думите му в днешно време се работи повече да се размива неговият образ, затова хората се объркват и трудно разпознават доброто. Според актьора във Вазовото произведение „Под игото“ двете сили са ясно дефинирани. 

За своя персонаж в пиесата, Иван Юруков сподели, че въплъщава бунтарството и бохемството. „Доктор Соколов е изпълнен със съмнения заслужаваме ли своята свобода и имаме ли право да преследваме амбицията си за нея, защото тя може да е утопия“, посочи той и добави, че и в днешно време никой не е свободен истински.

„Именно Соколов е героят в спектакъла, който поставя съмненията дали истината е такава, каквато я искаме ние, или тя има друго измерение, което не познаваме. Той е сложен персонаж и за мен е любопитно и предизвикателно да се занимавам с тези въпроси“, допълни актьорът.

Стаеното зло всъщност е по-голямо от откровено заявеното, каза актьорът Стоян Радев, който се превъплъщава в Кириак Стефчов. 

Кириак Стефчов е нарицателен образ, символ на злото, посочи Радев. Според него достойнството на героя е в това, че той ясно и категорично е заявил и защитава своята позиция. Стефчов е редом с идеалистичните бунтовници, но и с много голяма орда от герои-българи, които уж имат своите идеали, но ги съобщават тихомълком, неясно, без да ги изричат, обясни актьорът.

Според него точно такъв тип хора и днес населяват нашето общество. По думите му проблемът е, че мнозина и днес са твърде внимателни в своята позиция, камо ли да я защитават и отстояват. Точно тези образи са негативни, защото това е стаеното зло, бе позицията на Радев, за когото е много е важно да има ясен сблъсък на изразени позиции. Актьорът допълни, че съвремието ни има много паралели с „Под игото“. За него най-важното във Вазовото творчество е обичта, с която патриархът пише за българите.

Трябва да се замислим как ще съзидаваме, ако сме толкова разединени, каза днес актьорът Свилен Стоянов, който влиза в ролята на чорбаджи Йордан. За своя герой актьорът посочи, че се опитва да го разбере, но най-хубавото, което вижда у него е, че мисли за децата си и за бъдното. В постановката има пъстра палитра от образи и от актьори, и е хубаво, че Бина Харалампиева ни събра на едно място, каза Стоянов.

Героите в постановката са изпълнени с жажда за случването на нещо, лошото е, че не става и трябва да се замислим как ще градим, когато сме разединени, как да отсяваме важното от маловажното, допълни актьорът.

Според него днес всички имаме нужда от вяра, да се събираме заедно, имаме нужда преди всичко да загърбим омразата, да преминем през пречистващ, осъзнаващ и много мъдър духовен процес и, както героите от „Под игото“, да се замислим къде сме тръгнали, къде отиваме, какво всъщност правим.

Спектакълът „Под игото“ е реализиран с художничката Свила Величкова и композитора Асен Аврамов.

В ролите влизат актьорите Богдан Бухалов, Иван Юруков, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Христина Джурова, Николай Божков, Константин Соколов, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Недялко Стефанов, Симеон Лютаков, Габриела Боева, Гергана Арнаудова.