Горбачов дойде на власт през 1985 г. и въведе сухия режим

Бащата на перестройката се кълнеше, че не е искал да разруши СССР, най-голямата му лична трагедия бе загубата на жена му Раиса

Личности
00:31 - 31 Август 2022
4294
Горбачов дойде на власт през 1985 г. и въведе сухия режим

Първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов почина на 30 август на 91 години след продължително и тежко боледуване. През последните три години бащата на перестройката често влизаше в болници в Русия и в Германия.

Мненията за човека, който оглави КПСС и СССР през март 1985 г. и стана най-младият генерален секретар на съветската компартия са повече от полярни. В повечето държави извън Русия и днес боготворят Горби и го смятат за човека, донесъл свобода и демокрация в Съветския съюз и в Източна Европа. За Запада и за бившите европейски социалистически страни Михаил Горбачов е герой, дръзнал да се изправи срещу тоталитарната система и да реформира социализма, слагайки по този начин край на комунистическата диктатура.

Той получи Нобелова награда за мир през 1990 г., а списание „Тайм“ го обяви за човек на десетилетието заради заслугите му през 80-те години на ХХ век. В днешна Русия обаче социологическите изследвания показват, че мнозинството от гражданите ненавиждат единствения съветски президент, обвиняват го за разпадането на СССР, смятат, че той е продал Съюза на Запада за милиони, които са му преведени в сметки в Швейцария и в други западни държави.

Видни политици, общественици, историци дори лансират конспиративната версия, че любимецът на всемогъщия шеф на съветските тайни служби - КГБ Юрий Андропов е бил вербуван за агент от английското разузнаване и от ЦРУ в началото на 80-те по време на неговото първо посещение във Великобритания още като никому неизвестен секретар на ЦК на КПСС.

И докато в САЩ, в Западна Европа и особено в Германия благодарят на бащата на перестройката за обединението на ФРГ и ГДР през 1990 г., за освобождаването на Стария континент от съветските войски, за ядреното разоръжаване, за освобождаването на политическите затворници, за реабилитирането на милиони убити от Йосиф Сталин невинни граждани, то в нова Русия го заклеймяват, че заради неговото предателство днес НАТО е пред вратите на Москва и Северноатлантическият алианс е заобиколил Русия от всички страни.

Не бива да бъде подценявана и още една много важна причина поради която руснаците ненавиждат Горбачов. С идването си на власт през 1985 г. той започна борба с алкохолизма и въведе административни мерки в опит да ограничи масово ширещото се пиянство. „Сухият“ режим на Горбачов и до днес е най-омразната мярка за милионите граждани на Русия, които имат спомени от преди 35 години. Забраната да се пие водка за някои руснаци се оказа много по-голямо престъпление отколкото чудовищните изстъпления на Сталин и неговите наследници.

Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС на 54 години и става първият съветски лидер, роден след болшевишката революция през 1917 г.

Михаил Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, което се намира в безкрайните степи на Ставрополския край. Баща му е руснак, а майка му – украинка. Има тежко детство по време на тоталитарния режим на Сталин – бабите и дядовците му са депортирани за това, че били „кулаци“, репресирани и измъчвани в лагери, но за щастие оживяват и още по времето на Сталин са реабилитирани. По време на Втората световна война, когато Горбачов е на 10 години, баща му заминава на фронта да се бие с германците. Две години по-късно в семейството, което живее под немска окупация, пристига известие, че Сергей Горбачов е загинал на фронта. А за щастие дни по-късно пристига и писмо от бащата на Миша, който се оказва жив и известието за кончината му се оказало сбъркано.

Младият Михаил пък е първенец на класа. Още като ученик активно помага на баща си в работата му в колхоза и е награден с орден „Червено знаме на труда“. За преизпълнение на труда по събиране на реколтата като комбайнер Горбачов получава и други отличия.

Той завършва училище със сребърен медал. На 19 години директорът на училището и преподавателите го препоръчват единодушно за член на КПСС. Отличието му помага да влезе в Московския държавен университет без изпити, където по-късно завършва право. Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си съпруга Раиса, която е студентка по философия. Сключват брак през септември 1953 г. и се преместват в Ставропол през 1955 г., където за съвсем кратко Горбачов работи като прокурор.

Михаил Горбачов си припомня младостта, като вече в качеството си на генерален секретар кара комбайн

Самият той обаче предпочита да се занимава с комсомолска и партийна дейност. Горбачов влиза в КПСС през 1952 г. на 21 години. Оттук насетне кариерата му се развива като на апаратчик от средно ниво. Първоначално се издига в рамките на Ленинския комсомол, а след това – и в КПСС, като се посвещава на агитацията и пропагандата. Паралелно завършва и „Аграрна икономика“ във Висшия селскостопански институт в родния му Ставропол. През 1966 г. става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 г. – на Ставрополския крайком (краеви комитет) на партията.

През 1971 г. е избран и за член на Централния комитет на КПСС и преизпълнявайки петилетките в поверения му регион, успява да спечели доверието на двамата най-силни мъже в партията и в държавата – на генералния секретар Леонид Брежнев и на председателя на КГБ – Юрий Андропов. Така през 1979 г. Горбачов е избран за кандидат-член, а през 1980 г. и за член на висшето съветско ръководство – Политбюро на ЦК на КПСС. Ръководителят на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Леонид Брежнев – Андропов, който инициира  навлизането на съветски войски в Унгария, Чехословакия и Афганистан, прехвърля все повече отговорности на младия и енергичен Горбачов.

Ерата от 1982-1985 г. в СССР е известна като управлението на „мъртъвците“. Единственото, с което престарелите и тежко болни членове на Политбюро на ЦК се занимават е да организират тържествените погребения на починалите генерални секретари и на други висши дейци от КПСС.

Болният Андропов е начело на СССР година и три месеца, като след смъртта му през февруари 1984 г. за генерален секретар е избран не по-малко болният  Константин Черненко. Тогава тръгва и вицът, че Черненко е избран за генерален секретар без да дойде в съзнание. 

Четирима генерални секретари на КПСС заедно – Михаил Горбачов (крайният вляво), Леонид Брежнев (в средата), Константин Черненко (вторият отдясно наляво) и Юрий Андропов (крайният вдясно) на Киевската гара в Москва през 1981 г. С тях са и външният министър Андрей Громико, премиерът Николай Тихонов и главният идеолог и цензор на партията Михаил Суслов

Средата на 80-те години вече са време, в което в Източна Европа се усеща полъхът на промяната, започнал с раждането на първия независим профсъюз в социалистическия лагер „Солидарност“ и с раждането на политическа опозиция – нещо немислимо в Източна Европа от 1945 г. Западът усилва натиска върху комунистическите държави за осъществяване на демократични промени, а американският президент Роналд Рейгън всячески се старае да разгроми „Империята на злото“ не само чрез икономически санкции, но и чрез усилена надпревара в Космоса и във въоръжението. СССР е почти в състояние на колапс.

В този сложен период съветското Политбюро решава, че трябва да отговори по достоен начин на новите обстоятелства в Съветския съюз и в света и по предложение на външния министър Андрей Громико, който е начело на съветската дипломация от края на Втората световна война, на 11 март 1985 г. Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. Тогава той е на 54 години и става първият партиен лидер, роден след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г.

Във вътрешноикономически план Горбачов се опитва да осъществи икономически реформи с цел съществено повишаване на стандарта на живот на съветския народ, като част от т.нар. политика на „перестройка“. Първоначално тези реформи са наречени „ускорение“, а по-късно се въвежда терминът „перестройка“. Самият термин Михаил Сергеевич използва за пръв път в началото на 1987 г. Съществена част от перестройката е и „гласността“ – след дългогодишната цензура и ограничаване на медиите се дава възможност на хората свободно да изразяват своето мнение, появяват се независими медии, публикуват се стотици книги, останали неотпечатани поради наличието на цензура.

Новият съветски лидер слезе сред народа малко след избирането си през март 1985 г.

Така Горбачов провъзгласява, че СССР ще върви по пътя на гласността, преустройството и демокрацията, но оставяйки верен на заветите на Ленин. Литературните списания започват да печатат забранени от цензурата творби на съветски поети и писатели. Излиза и книгата на Александър Солженицин за сталинските лагери на смъртта „Архипелаг ГУЛАГ“. Горбачов връща в Москва ядрения физик дисидента Андрей Сахаров, който пък е избран в съветския парламент и става един от лидерите на опозицията.

Управлението на новия съветски лидер е белязано и от една огромна трагедия за Съветския съюз – точно година след като е избран гръмва аварията в Чернобилската АЕЦ. Въпреки че е провъзгласило гласността за основна ценност съветското ръководство прави всичко възможно да цензурира истината за голямата катастрофа и за нейните последици върху хората и природата.

На 15 март 1990 г. Горбачов се заклева като президент на СССР пред Конгреса на народните депутати. Той е първият и последен съветски президент

През 1986 г. Горбачов прави стъпка към пазарна икономика –позволява на хората да създават малки частни фирми за първи път от близо седем десетилетия. Така се появяват първите частни кафенета, ресторанти и магазини. Дава се и зелена светлина за валутната търговия. Чуждестранните марки започнат да стъпват и да се утвърждават на съветския пазар. Михаил Сергеевич и Раиса, смятана дори за генерален секретар в сянка, непрекъснато обикалят страната, срещат се с трудовите колективи, разясняват новата политика на КПСС. Обикновеният съветски гражданин може свободно да пипне своя лидер, да му зададе дори неудобен въпрос, да спори с него – нещо немислимо в продължение на 70 години. Горбачов се среща всекидневно с руснаците, които първоначално го приемат радушно и му симпатизират. 

След като поема властта в Кремъл Горбачов се стреми да установи близки приятелски отношения с всички западни лидери. Британският премиер Маргарет Тачър вече е очарована от него, благодарение на нея постепенно за американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща, френския президент Франсоа Митеран и за германския канцлер Хелмут Кол Горбачов се превръща просто в „Миша“ и съветският лидер се обръща към тях на малки имена – нещо немислимо за генералните секретари преди него.

С първата си среща в Женева през ноември 1985 г. Михаил Горбачов и Роналд Рейгън поставят началото на края на Студената война

Половин година след избирането си за генерален секретар Горби, който вече е звезда на Запад, се среща в Женева с американския президент Роналд Рейгън, като двамата започват дълги и трудни преговори за ядрено разоръжаване. И макар че край Женевското езеро съветският колхозник нарича Рейгън „динозавър“, а някогашният актьор каубой описва Горбачов като „твърдоглав болшевик“ между двамата все пак се заражда взаимна симпатия. Тази среща поставя началото на края на Студената война, а мнозина приемат, че финалът настъпва на срещата в Малта през декември 1989 г., когато съветският президент и американският му колега Джордж Буш се договарят за демократизирането на Източна Европа и за обединението на Германия.

По време на първата си среща с Рейгън в Женева Горбачов произнася историческата фраза, че докато той е президент никога няма да започне война срещу САЩ. За да покаже мирните си намерения Горбачов изтегля съветските войски от Афганистан, а на 8 декември 1987 г. подписва с Рейгън в Белия дом един от най-значимите договори за гарантиране на мира в света - Договорът за съкращаването на ракетите със среден обсег. Това е първият договор за разоръжаване след края на Втората световна война.

Съветският президент гостува на американския Роналд Рейгън и на вицепрезидента Джордж Буш в Ню Йорк през декември 1988 г. Месец по-късно Буш-старши се заклева като президент на САЩ

През юни 1987 г. в Западен Берлин пристига американският президент Роналд Рейгън. Десетки хиляди германци демонстрират по онова време по улиците на Берлин срещу неговото посещение и политиката на САЩ. Речта на Рейгън, произнесена на 12 юни пред Бранденбургската врата, все пак остава в историята. Думите му: „Mr. Gorbachev, tear down this wall!“ (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!) вълнуват повечето германски граждани и днес. Година по-късно президентът Рейгън казва, че вече не смята СССР за „Империя на злото“.

За краткото време, в което е бил начело на Кремъл, Горбачов се среща 5 пъти с Рейгън и шест пъти с приемника му в Белия дом Джордж Буш. Това не е правено от никой руски или съветски политик преди Горбачов. След него Борис Елцин се среща с президентите Буш и Клинтън общо 18 пъти. Времето на двамата лидери – Горбачов и Елцин – е периодът на най-близки отношения между Русия и САЩ в историята. Вятърът на промените вече е обхванал Източна Европа и връщане назад няма. Берлинската стена рухва на 9 ноември 1989 г., ден преди в България да падне Тодор Живков.

Лидерите на СССР и на САЩ подписват на 8 декември 1987 г. в Белия дом Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег

Юридически, обединението става факт с договора „Две плюс четири“ подписан на 12 октомври 1990 г. в Москва от външните министри на ФРГ и ГДР, както и от четирите държави-победителки във Втората световна война, създали свои окупационни зони в Германия - СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Документът слага край 40-годишното разделение на Германия. В този договор са уточнени границите, както и въпросите, свързани със сигурността, в това число членството на обединена Германия в НАТО. Москва първоначално пледира за неутрален статут, но правителствата в Бон и Вашингтон са против. В крайна сметка Горбачов отстъпва и обединена Германия се присъединява към НАТО.

През март 1990 г. Горбачов става първият и единствен президент на СССР, след като е избран от първия избран в демократични избори парламент, наречен Конгрес на народните депутати. Докато политиката му на гласност довежда до демократизация на режима в СССР и Източна Европа, то перестройката не е в състояние да реши проблемите на командно-административната икономика. Разходите по войната в Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 г., водят съветската икономика, разчитаща предимно на износ на тази суровина, до огромна криза.

Неуспехът за справяне с въоръжения конфликт в Нагорни Карабах между съветските съюзни републики Армения и Азербайджан създава предпоставки за сепаратизъм в Съветския съюз. Постепенно всяка от 15-те републики започва да търси начини да не се подчинява на центъра и да води собствена вътрешна и дори външна политика. Старите конфликти между републиките, уж заровени по времето на тоталитаризма, избухват един след друг, а републиките една след друга обявяват независимост и заявяват, че законите на СССР вече не действат на тяхна територия. На 10 януари 1991 г.

Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено литовското правителство, при което загиват 14 души, а над 600 са ранени. Това решение на Горбачов има много силен отзвук в Западна Европа, която обявява подкрепа за Литва и на другите прибалтийски републики, които се отцепват от Съюза.

Михаил Горбачов и семейството му се връщат в ранните часове на 22 август 1991 г. в Москва от Крим след неуспешния опит за преврат

В отговор на разрастващия се сепаратизъм президентът на СССР предлага създаване на нов съюз – на независимите държави, в който участието да е на доброволни начала. Твърдолинейните комунисти в ръководствата на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ обаче са против всякаква реорганизация на СССР и организират военен преврат за сваляне на Горбачов от власт на 19 август 1991 г. Използват, че той е на почивка със семейството си в черноморската резиденция във Форос в Крим, създават Държавен комитет за извънредното положение в името на спасението на СССР, обявяват военно положение, изкарват танкове на улицата, преустановяват комуникациите на Горбачов и твърдят, че президентът е болен и не може да изпълнява функциите си.

Пучът е организиран от най-близкото обкръжение на Горбачов - вицепрезидента Генадий Янаев, шефа на КГБ Владимир Крючков, премиера Валентин Павлов, министъра на вътрешните работи Борис Пуго и военния министър маршал Дмитрий Язов. Спецчасти и военна техника обграждат руския парламент в Москва, известен като Белия дом, опитват се да арестуват и президента на Русия Борис Елцин, но безуспешно. Елцин, който отдавна е в конфликт с Горбачов и смята, че реформите на съветския президент са половинчати, организира съпротива срещу преврата и това му носи допълнителна популярност.

Качен на танк руският лидер Борис Елцин призовава всички в СССР да застанат на страната на законната власт в лицето на Горбачов

Въпреки желанието на заговорниците те нямат пълен контрол над военните части, затова още в първия ден на преврата, редица дивизии преминават на страната на защитниците на Белия дом. Именно от танк на една от демократичните дивизии Борис Елцин прави знаменитото си обръщение към народа и призовава да се подкрепи законната власт в лицето на Горбачов. Държавните телевизионни канали преминават на страната на реформаторите, докато държавното радио в продължение на три дни – колкото трае превратът, „информира“, че новата власт жъне успехи и „вкарва в затвора“ корумпирани висши чиновници.

По призив на руските власти пред Белия дом се стичат представители на различни социални групи – студенти, интелектуалци, ветерани от войната в Афганистан, както и някогашни затворници. Превратаджиите губят всякакъв контрол над ситуацията, предават се и един по един са арестувани. И досега милиони граждани не само в СССР, но и по света, които наблюдаваха преките репортажи по телевизията на онези драматични събития, си спомнят как в ранните часове на 22 август Михаил Горбачов и семейството му се върнаха от Форос в Москва на борда на правителствения самолет Ту-134.

Михаил и Раиса се запознават като студенти в Москва в началото на 50-те години на ХХ век

Слизайки от самолета облеченият в светлосиви панталони и яке в същия свят президент на СССР изглеждаше повече от съкрушен. На лицето му бе изписано объркване, дори страх, а Раиса Максимовна, дъщерята и внучките на президента бяха в шок. В директен ефир Елцин в присъствието на Горбачов подписва Указ за прекратяване дейността на КПСС на територията на РСФСР. А два дни по-късно Горбачов взима съдбоносното решение да напусне поста генерален секретар на ЦК на КПСС и да подпише указ за забрана на КПСС. Решение аплодирано от цял свят и заклеймено от комунистите.

На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус – трите страни-учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз, известно като Беловежкото споразумение.

На 25 декември 1991 г. първият и единствен президент на СССР Михаил Горбачов обявява оставката си по телевизията. На следващия ден e приета декларация, която обяви, че СССР прекратява съществуването си. Червеният флаг със сърпа и чука над Кремъл беше сменен с бяло-синия-червен трикольор на Русия. Така бе сложен край на една тоталитарна държава, която се роди чрез насилие през 1917 г.

Загубата на любимата жена през 1997 г. се превърна в огромна лична трагедия за Горбачов

Най-голямата лична трагедия, която бащата на перестройката преживя след като напусна Кремъл, бе загубата на любимата му съпруга Раиса Максимовна Горбачова. Тя бе негова спътница в живота от студентските години. Самият той признава, че зад всеки успял мъж стои една жена. Така че амбициозната му съпруга има немалка роля за редица съдбоносни решения на Горбачов като съветски лидер.

Стресът причинен от августовския пуч на консерваторите в КПСС срещу президента през 1991 г. отключи онкологично заболяване у Раиса Максимовна и тя си отиде през 1997 г. в германска клиника след дълга битка с рака. На погребението й Горбачов за пръв път бе заснет да плаче публично. Раиса Горбачова придружаваше неотлъчно съпруга си по време на обиколките му в СССР и в чужбина и тя бе първата съветска Първа дама. След кончината й Михаил Горбачов и дъщеря им Ирина основаха благотворителна фондация в нейна памет.

Първият и последен генерален секретар на КПСС бе убеден в правотата на перестройката: „Дълбоко съм убеден, че перестройката беше необходима и че я водехме в правилната посока. Основното, което постигнахме вътре в страната, е, че хората получиха свобода и сложихме край на тоталитарната система“.

На 25 декември 1991 г. в телевизионно обръщение Михаил Горбачов обявява, че подава оставка като президент на СССР и разпуска съюзната държава

Горби се закле, че перестройката не е имала за цел разпадането на СССР. Според него, ако Съветският съюз е продължил да съществува, то светът е щял да бъде по-стабилен, по-сигурен и по-справедлив. Михаил Горбачов ръководи СССР от 1985 до 1991 г. - първоначално като генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР, а след това и като президент на СССР. След подписването на Беловежките споразумения през декември 1991 г. той подава оставка като президент и обявява разпускането на Съветския съюз.