Госпожо, имате рак на простатата
В кабинета на доктора: „Господине …“
Пациентът: „Моля?! Аз съм госпожа!“
Докторът: „Добре, госпожо, имате рак на простатата.“
Звучи като виц, но е самата действителност в т.нар. либерални държави и най-вече в англоговорящите — САЩ, Великобритания и Австралия.
Дали подобна екзотична и нереалистична ситуация ще стане ежедневие и у нас, решава в четвъртък Конституционият съд — вероятно в най-предизвикателното дело, откакто Съдът съществува. Същевременно последиците от решението на магистратите имат потенциала да унищожат познатия обществен ред в държавата.
Не вярваме те да допуснат това.
Предисторията
На 19 март т.г. в Конституционният съд (КС) постъпва искане от Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, с което върховните магистрати искат тълкуване на няколко разпоредби от Конституцията и установяване дали понятието „пол“, възприето от Конституцията, съответства на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Магистратите отправят три конкретни питания до КС:
Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/или социално изражение, различно от биологичното?
Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?
Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?
Отвъд сложната правна материя стои конкретен случай на транссексуален индивид, който желае да смени пола си, с последваща промяна в личните документи и гражданските регистри, само с молба до съда — без предшестващи медицински и психологически процедури. Модерната практика е все по-разпространена в западните либерални държави.
За докладчик по делото е определен Красимир Влахов.
Със свое Определение от 29 април 2021 г. КС е преформулирал първия въпрос от искането и е отклонил останалите два.
„Съдът намира искането за допустимо по отношение на първия въпрос, тъй като Конституцията не дава изрично пряк отговор на поставеното с него тълкувателно питане, а това е обусловило различни тълкувания и колебания в правораздавателната практика. Отсъствието на изрична правна уредба в Конституцията обуславя допустимост на поставения за тълкуване въпрос). В случая ангажирането на тълкувателната компетентност на Конституционния съд по този въпрос е необходимо, тъй като същият се отнася до реално съществуващ конкретен правен проблем за съдилищата“, пише в Определението на Съда.
Нито Конституцията, нито законите регулират свободата на едно лице да се самоопределя като такова от един или друг пол; предмет на регулация са видът на данните, които могат да бъдат вписвани в регистрите за гражданско състояние, както и редът за промяната им,
т.е. как останалите хора и обществеността в лицето на държавата възприемат (признават) пола на съответния човек. Както е отбелязано в искането до Конституционния съд по настоящото дело, не са уредени в закона и предпоставките за извършване на такава промяна — законодателят е оставил този въпрос отворен.
По отношение на втория поставен от искателя тълкувателен въпрос Конституционният съд намира искането за недопустимо, тъй като същият не поставя самостоятелен конституционнозначим проблем, свързан с тълкувателната компетентност на Съда.
Съдът намира, че по отношение на третия въпрос, насочен към тълкуване на чл. 5, ал. 4 и чл. 4, ал. 3 от Конституцията чрез изясняване на съотношението им спрямо разпоредбите на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз, искането следва да бъде отклонено като недопустимо.
Заради това решение конституционният съдия Филип Димитров подписва с особено мнение. Според него допускането за тълкуване само по първия въпрос обезсмисля самата процедура, защото в това тълкуване конституционният текст не може да направи друго, освен да преповтори очевидното, а именно двата конституционни текста (чл.46, ал.1 и чл.47, ал.2).
С особено мнение подписват и съдиите Гроздан Илиев и Надежда Джелепова. Според тях „въпросът, отправен във връзка с тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията, е недопустим. Той се отнася до разпоредби с ясно и недвусмислено съдържание, по които не се спори и практиката на Конституционния съд е безпротиворечива, а това изключва необходимостта от абстрактното им нормативно тълкуване от Конституционния съд“. Освен това „Липсата на правна уредба в Закона за гражданската регистрация по проблема, третиран в искането на общото събрание на Гражданска колегия на ВКС, не може да бъде отстранена по тълкувателен път“.
Какво ще реши съдът — ще разберем утре.
Какви биха могли да са последствията от решението на Конституционния съд
За да изясним казуса — касае се за създаване на прецедент с промяна на пола и последващи корекции в гражданските регистри (името и ЕГН в документите за самоличност) само на основата на молба до съда.
В становището си известният сексолог доц. д-р Румен Бостанджиев — експерт в областта на сексологията и психотерапията, пише:
„Този избор засяга единствено заинтересованите лица и техните партньори“.
Тази теза обаче е разбита на пух и прах в становищата на редица организации, прависти и учени от други области на познанието.
Юристи предупреждават, че нова дефиниция за пола е нужна поради идеологическото нахлуване на една нова форма на тотален субективизъм и индивидуализъм, която превръща вътрешни психически (душевни) преживявания в норма за всички до степен на „джендъризиране на правосъдието“.
Преекспонирането на индивидуалните права до степен на зачитане на вътрешни убеждения, които очевидно противоречат на фактите и реалността, води до тласък към правен нихилизъм.
„Подмяната на биологичната и обективна реалност с едно разтегливо и субективно понятие в националното законодателство ще има огромен ефект в редица области“, предупреждават от Алианс за защита на свободата. „Ще бъдат засегнати разпоредбите, свързани с родството и кръвните връзки. Трудовите условия, данъците, отпуските на майката или бащата за отглеждане на деца ще трябва да бъдат преразгледани. Нормите на гражданските закони може да се наложи да бъдат преразгледани. Правната сигурност и предвидимостта на съдържанието на правата и задълженията ще претърпят негативно въздействие“, опасяват се от Алианс за защита на свободата.
„Проблемът до голяма степен се дължи на липсата в българския език на еквивалент на наложилия се термин „джендър“, пише в становището си изявеният юрист проф. д-р Даниел Вълчев.
Несъмнено решението на магистратите няма да е лесно.
Нека изясним какво се случва в други държави, в които половата идентичност (половото самоопределяне) е поставено на пиедестал и дори с по-голяма тежест от биологичния пол.
Първо заливат съдилищата с молби за промяна на пола (от което следва задължително редактиране на гражданските регистри и документите за самоличност).
След това се появяват претенциите за употреба на т.нар. „предпочитани местоимения“ до степен превръщането на този каприз в задължителна норма.
След това започва „приобщаването“ на деца в процеса, защото така повеляват документите на СЗО. (Във Великобритания за по-малко от десетилетие направленията към националната клиника Tavistock — единствената в Англия клиника за работа с деца по въпросите за промяната на пола и проблемите на половата идентичност, са нараснали с 1460% за момчета и 5337% за момичета.) „Най-безобидното“ занимание за децата е да ги окичат със значки, на които те са изписали „предпочитаните“ от тях местоимения.
После посягат на езика и променят дефинициите за „пол“, „жени“ и т.н. в речниците, за да включват те и индивидите, които се самоопределят като такива.
Думата „жени“ се заменя с „менструатори“ („хора, които менструират“) или „хора с матки“, а скоро след това се появяват и „бременните мъже“ и „мъже, които раждат“.
След това решават, че термини като „майка“, „баща“, „син“, дъщеря“ и т.н. са изключително обидни и дискриминиращи. Университети и медицински заведения забраняват подобни думи и ги заместват с абсурдни термини като „кърмещ родител“, „гестационен родител“, „некърмещ родител“. Думи като „майка“, „майчинство“ и „кърмене“ силно травмират психиката на жените, идентифициращи се като мъже. Затова и „кърмене“ се заменя с „хранене от гърдите“.
Паралелно с това се появяват „родител 1“ и „родител 2“.
След това нахлуват в културата, спорта и всички други сфери. А най-яростните проводници на тази „нова нормалност“ са социалните мрежи — Фейсбук, Туитър, Инстаграм и др.
Заинтересувани страни
Засегнати от конституционното дело са три групи индивиди — трансджендърните, интерсекс и небинарните хора.
- Трансджендъри — хора, при които е налице несъответствие между гениталния и психичния пол (джендърната идентичност, джендър).
- Междуполови или интерсекс хора — при тези индивиди полът не може да се определи еднозначно при раждането. В миналото тези състояния са означавани с общото понятие „хермафродитизъм“.
- Небинарни са хората, които не се идентифицират нито с мъжкия, нито с женския пол. Според някои проучвания половината трансджендъри се идентифицират като небинарни.
С оглед предмета на делото и на основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на КС Съдът конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото, Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, Върховния административен съд, главния прокурор, Комисията за защита от дискриминация, Висшия адвокатски съвет и омбудсмана.
Прави впечатление, че в указания 30-дневен срок повечето държавни институции не са реагирали и не са изпратили своите становища по делото.
Освен това от КС са оправени покани до: Българска православна църква, Католическа църква в България, Мюсюлманско изповедание, Религиозна общност на евреите в България, Арменска Апостолическа Православна Света Църква, Съюз на юристите в България, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Българска Психиатрична Асоциация, Дружество на психолозите в България, Българско дружество по генетика и геномика на човека, които могат да дадат писмени становища по предмета на делото в 30-дневен срок от уведомяването.
Поканени са и редица изтъкнати учени от различни областти на науката да дадат становища: чл.-кор. проф. д-р Драга Тончева, проф. д.ю.н. Цанка Цанкова, проф. д. пс. н. Ваня Матанова, проф. д.пс.н. Йоана Янкулова, проф. д. пс. н. Людмил Георгиев, проф. д-р Дроздстой Стоянов, проф. д-р Вихра Миланова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Янаки Стоилов, проф. д-р Върбан Ганев, проф. д-р Савина Хаджидекова, проф. д-р Иванка Димова, проф. д-р Роберт Пенчовски, проф. д-р Станка Маркова, проф. д-р Дончо Градев, проф. д-р Петър Иванов, проф. д-р Златислав Стоянов, доц. д-р пс.н. Румяна Крумова-Пешева, доц. д-р Весела Стоянова, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Румен Бостанджиев, доц. д-р Велина Тодорова, доц. д-р Светослав Димов, доц. д-р Сена Карачанак-Янкова, д-р Невин Фети.
Lupa.bg представя акцентите от становищата на експертите.
Чл.-кор. проф. Д-р Драга Тончева от Катедра по медицинска генетика, Медицински университет-София, посочва, че полът е независим от сексуалната ориентация на индивида.
Външните полови белези (фенотип) може да бъдат коригирани с хирургични интервенции и хормонално повлияване и да се доближат до характеристиките на противоположния пол, не генотипът на индивиди не може да бъде променен.
Индивидът се ражда с генетичен пол (мъжки или женски) и той остава такъв до края на живота му.
Полът се диагностицира чрез дородови или послеродови генетични изследвания, с които се търси наличие или отсъствие на генетичен материал от Y хромозома или наличие на две Х промозоми. Това е общоприетата практика в медицинската генетика за диагностициране на пола и за медико-генетично консултиране.
Според доц. д-р Румен Бостанджиев — експерт в областта на сексологията и психотерапията, „интерпретирането на понятието „пол“ единствено в неговото биологично измерение е едностранно и неадекватно. Закрепването на подобно разбиране като юридическа норма има изключително неблагоприятни последици, свързани с невъзможността лицата в транссексуално състояние да променят по съдебен ред своя граждански пол (името и ЕГН в документите за самоличност).
Такива лица перманентно преживяват тежък стрес и са сериозно затруднени при намиране на работа и контакти с институциите. Това е причина за хронични депресивни състояния.
Според него, всякакви доводи да се откаже категоричното желание на хората в транссексуално състояние да променят гражданския си пол да в грубо нарушение на човешките им права и не отговаря по никакъв начин на никакви социални интереси, тъй като този избор засяга единствено заинтересованите лица и техните партньори.
(Това категорично не е вярно и е детайлно изяснено в позицията на ADF International по-долу.)
Идеологизирането и политизирането на темата за пола противопоставя традиционните религиозни догми на съвременните научни познания и утвърдената в съвременния свят терапевтична практика, пише сексологът.
Човекът като мъж или жена е творение Божие и не е въпрос на личен избор. Така, както ние не можем да избираме родителите си, по същия начин не можем да избираме и своя пол — той е наша природна характеристика, която подлежи на освещаване н Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства… Божията благодат в Църквата не подменя природните свойства, а ги освещава, като им дава възможност да се разкрият и осъществят в пълнота…
Само по себе си поставянето на подобен въпрос днес показва до каква степен грехът и порокът са повлияли на човешкото съзнание, така че да поставя казуси, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими.
Не бива да допускаме едно противоестествено мислене да подменя очевидни истини, както и самата действителност, защото това би било пагубно за нашия народ и за нашата Родина.
Това пише в становището на Светия Синод на Българската православа църкв
Според Католическата църква в България трябва да се признава и зачита реалната и първоначална структура на човешкото същество, а именно неговата двуполовост, която се изразява като мъжки или женски пол. Необходимо е, следователно, гражданското законодателство да не допуска да се затъмнява и пренебрегва факта, че половото различие е основната структура на човешкия живот и обществения живот. Друга постановка би нанесла тежка вреда на брака и семейството, които са първоначалният източник на общото благо. Полът — мъжки или женски — на човека пронизва цялото естество на личността и няма самостоятелно психологическо и/или социално изражение различно от биологичното, се казва в позицията на Епископската конференция на Католическата църква в България.
Религиозната общност на евреите в България изказва по-витиевата позиция:
В еврейската традиция има ясно разбиране за разлика между отделните полове — техните отговорности, права и задължения. Всеки човек носи тези права и задължения спрямо своя биологичен пол при раждане. Еврейската традиция и закон, бидейки религиозно право разбира и тълкува като поведението на човек, така и душевните търсения на индивида. Затова и осъзнаваме, че различни, дори и биологически определени факти могат да бъдат променени, на база различни търсения на душата на човек. Без значение от поведението на индивида, техните душевни търсения и решения, дори и те да противоречат на еврейското право, традицията и законът забраняват категорично потискането, подигравките, насилието и незачитането на човешкия живот и право на всеки индивид… Категорични сме, че всяка форма на дискриминация, обида или отричане на правото на човек е в тотално противоречие с еврейските религиозни норми.
Доц. д-р Велина Тодорова от Института за държавата и правото при БАН и Юридическия факултет на ПУ „П. Хилендарски“ счита, че понятието за „пол”, както и много други правни понятия, не може да е застинало и неизменно. Развитието на обществените отношения и на науките, които се занимават с пола, например медицинските, хуманитарните и обществените, водят до промяна в разбирането за „пол“.
Съвременното обяснение за „пола” е, че той се определя както от биологични (анатомични, генетични или хромозомни), така и от социални и психологически фактори. Социалните и поведенческите науки развиват и понятието за полова идентичност, като я определят като усещането за себе си като мъж или жена.
Половата идентичност включва повече от анатомичната му определеност — тя включва вътрешното познание и външния израз на нечий пол.
Понятието полова идентичност не отхвърля биологичното разбиране за пола, а само го обогатява като въвежда като значим фактор и половото самоопределяне от всеки, като израз на свободата да осъзнаваме и определяме собствената си идентичност. Изследванията на пола довеждат и до нов подход към феномена интерсексуалност, вкл. медицински, юридически и правозащитен, пише още в становището на доц. д-р Велина Тодорова.
Според адв. Виктор Костов от Софийска адвокатска колегия Конституцията, и по-скоро конституционният законодател, не може да реши що е „пол“ — това е въпрос, вече решен от иманентната същност на човека, от неговото битие и устройство. Конституцията не създава етимология и нов понятиен апарат, а твори право и правила, основаващи се на вече съществуващия език и понятия. С даването на тълкувание за някакво различно от това значение на думата „пол“, която означава принадлежност на човека към мъжете или жените, Конституционният съд би поставил Конституцията над смисъла и значението на думите, над етимологията, наложена от обществения консенсус, историята, традицията, християнската религия и другите религии, здравия разум и естеството на нещата.
Тоест КС може да си служи с думите, за да разясни значението им, доколкото следва да се прилага Конституцията и закона, но не може да променя това значение на тези думи, с което те са употребени в Конституцията.
Адвокат Костов уточнява, че проблемът с нуждата от дефиниция на „пол“, поради неяснота на понятието, не идва в действителност от някаква същинска неяснота, а новата дефиниция е нужна поради идеологическото нахлуване на една нова форма на тотален субективизъм и индивидуализъм, която превръща вътрешни психически (душевни) преживявания в норма за всички до степен на „джендъризиране на правосъдието“.
Правото на неприкосновеност на личността не може да бъде възприемано като право на личността вътрешните й преживявания да бъдат нормативно уредени и санирани, особено когато те са „ненормални“ по отношение на реалността, историята и установената правна система.
Според адв. Костов ситуацията е заради мнението на влиятелни „здравни“ организации и под идеологически и политически натиск. Объркването у т.нар. „транссексуални лица“ по отношение на собствения им пол и възприемането на себе си като противоположния такъв не може да бъде обект на правна защита само по себе си. Подобно объркване следва да подлежи по-скоро на корекция. В искането си ВКС посочва, че до 2019 г. една от влиятелните организации, които се занимават със здравни въпроси — Световната здравна организация, класифицира транссексуализма като психична болест. Неизвестно защо, в своята 11-а ревизия на Международната класификация на болестите, през 2019 т. СЗО извежда транссексуалността от раздела за „умствено здраве” и я включва в раздела за „сексуално здраве“ (впрочем това е станало и с подкрепата на нашата страна — б.р.). Тоест СЗО възприема, че вече не е нужна помощ и лечение за коригиране на психическото състояние на личността с транссексуални отклонения във възприятията (и те не са вече „умствени отклонения“), а е нужно да се реализира „сексуалното здраве“ на тази личност, като така евентуално се нормализира умственото възприятие за собствения пол като противоположен на действителния пол…
Но ако дадена болест е извадена от класификацията на болестите, тя не е вече болест; това значи, че е излекувана. Ако тази класификация е променена, но болестта не е излекувана, тогава имаме друг, външен натиск за налагане на промяната.
Юристът отбелязва, че следва да се отчита и идейното влияние на т.нар. „джендър мейнстрийминг“, който предполага равнопоставеност чрез „деконструиране на бинарния йерархичен полов порядък, за да се стигне до разнообразие от полове с еднаква стойност и еднакви права. Според него очакването да се вложи ново съдържание в понятието „пол“ поради транссексуалните възприятия на много тесен кръг лица, за които това състояние дори не е гарантирано перманентен белег, може да бъде окачествено като идеологически натоварено.
Преекспонирането на индивидуалните права до степен на зачитане на вътрешни убеждения, които очевидно противоречат на фактите и реалността, води до пореден тласък към правен нихилизъм, предупреждава юристът.
Границите на полово „самоопределяне” не могат безпрепятствено да бъдат местени и да се твърди, че се простират не само до избора на поведение, основано на половата идентичност, тоест на морала, но и до легитимирането на „право“, основано на разрив с действителността. В такъв случай не би имало рамка срещу едно пълно изоставяне на здравия разум и превръщане на правото в игра с абсурдни правила.
Мнението на адв. Костов е подкрепено от 12 евангелски християнски вероизповедания.
ADF International (Алианс за защита на свободата) — световна адвокатска правозащитна организация (в работата на организацията участват повече от 3400 адвокати от цял свят, посветени на защитата на основните права на човека) активно се занимава с въпроса за семейния живот в Европа и извън нея. Бележките на организацията показват, че
международното право не изисква предефиниране на пола и че освен това определението за пол съгласно международното право отразява биологичната реалност.
Освен това експертите на организацията подчертават правните последици, породени от предефинирането на основополагащ термин в други юрисдикции по света.
Според тях в международното право определението за термина „пол“ се отнася до двата пола -- мъжки и женски. В международното право няма основание за алтернативни дефиниции на този термин и държавите по никакъв начин не са длъжни да дават място на ревизионистки усилия за преосмисляне на „пол“ (sex — англ.) или „полова принадлежност“ (gender — англ.).
Правителството на България има не само суверенния прерогатив да защити автентичното определение на термина „пол”.
Освен това, обясняват те, терминът „пол“ (sex), а не терминът „полова принадлежност” (gender), се появява във всички съответни разпоредби за недискриминация в международните договори за правата на човека (или са използвани като синоними) — въпреки непрестанните усилия на ООН да предефинира термините. На 46-ата сесия на Съвета по правата на човека (2021 г.) България представи тълкувателна клауза, в която се казва: „Във всички разпоредби, както и във връзка с всички препоръки, където се употребяват термините „полова принадлежност“ (gender) и/или „полова идентичност“, България разглежда тази терминология в светлината на бинарния модел на пола, залегнал в Конституцията на Република България, където физическите признаци са неразривно свързани със социалните конструкции”.
Подмяната на биологичната и обективна реалност с едно разтегливо и субективно понятие в националното законодателство вероятно ще има огромен ефект в редица области,
предупреждават от Алианс за защита на свободата. Ще бъдат засегнати разпоредбите, свързани с родството и кръвните връзки. Трудовите условия, данъците, отпуските на майката или бащата за отглеждане на деца ще трябва да бъдат преразгледани. Нормите на гражданските закони може да се наложи да бъдат преразгледани. Правната сигурност и предвидимостта на съдържанието на правата и задълженията ще претърпят негативно въздействие. Сред някои от областите, които може да бъдат засегнати, са следните:
1. Брак — Конституционно определение на България за брака е съюз между мъж и жена. Но ако самото значение на това да бъдеш мъж или жена се обляга на „независими психологически и/или социални изрази, различни от биологичните“, тогава бракът ще бъде предефиниран по същество, за да обхване и съюзите на еднополовите двойки.
Това може да се случи, ако например биологична жена се идентифицира като мъж и се опита да се омъжи за друга биологична жена.
2. В резултат на това може да се наложи България да се задължи да предприеме мащабни действия за промяна, коригиране и предефиниране на основни понятия в своето законодателство, тъй като думите „брак“, „член на семейството“, „съпруг“, „съпруга“, „майка“, „баща“, „брачен партньор“ се срещат многократно във вътрешното законодателство. В други държави удостоверенията за раждане са преуредени с цел да сочат „Родител 1“ и „Родител 2“, вместо „майка“ и „баща“.
3. Изскачат предизвикателства пред осиновяванията и достъпа до медицински асистирана репродукция.
4. На практика неизброими са потенциалните рискове от искове за защита от дискриминация. Разбирането за пола като нещо различно от биологичното му значение би довело до липса на предсказуемост е предвидимост в областта на антидискриминационното законодателство. Това също така би увеличило риска от несериозни съдебни спорове в областта на търговската дейност, благотворителната работа или достъпа до образование. Например:
- Фитнес зали, санитарни възли, съблекални, приюти за жени, претърпели насилие, могат да бъдат принудени да отворят врати за достъп на биологични мъже, които се идентифицират като жени. Всичко това непрекъснато се случва в държавите, заменили „пола“ с „джендър“.
Решение на Върховния съд на САЩ остави в сила политиката на училищна административна единица, позволяваща на учениците, идентифициращи се като противоположния пол, да използват бани и съблекални по техен избор. Приют за жени в Аляска, свързан с вероизповедание, е съден от властите, които се опитват да го принудят да позволи на биологичен мъж да спи и да използва помещенията му, предназначени за жени, бягащи от домашно насилие и трафик на хора. Въпреки че в крайна сметка се съгласи на спогодба по делото в полза на приюта, град Анкоридж сега се опитва да промени местното законодателство, за да принуди този приют да приема биологични мъже.
- От работодатели, работници и служители, еднополови религиозни институции и учебни заведения може да се изисква да правят сериозен компромис със своите убеждения.
Такъв е случаят с Мая Фостатър, която загуби работата си след туит, в който пише, че хората не могат да променят биологичния си пол. (Впрочем за подобно твърдение, което за хората със здрав разум не предизвиква никакво съмнение и зад което стои сериозна биология, социални мрежи като Фейсбук и Туитър блокират профили или отправят предупреждения.)
- Женски спортни състезания ще трябва да включват биологични мъже, които се самоопределят като жени. (Това вече се случи на последните Олимпийски игри в Токио — б.р.)
Две конкретни опасения произтичат от тези примери, посочват от ADF International. Първо,
ясно е, че подобна фундаментална промяна засяга НЕ САМО онези, които се стремят да предефинират пола
(противно на мнението на сексолога Бостанджиев - б.р.). Тя се простира далеч отвъд тези рамки и ще окаже влияние на всеки, който не би одобрил новото определение и не би живял според него, изправяйки го пред професионални и финансови разорения, потенциални съдебни дела и публичен тормоз.
Второ, предефинирането на пола засяга по-специално жените. Най-често законите за дискриминация по полов признак се приемат с цел защита равните възможности на жените. Това постижение виси на косъм, ако полът престане да бъде обективен белег. Това е причината, поради която много феминисти са възразили срещу предефинирането на пола.
Сред тях е известната писателка Дж. К. Роулинг, която стана обект на безпрецедентна враждебна реакция онлайн, след като направи коментар на статия, в която вместо думата „жени“ е използван изразът „хора, които менструират“.
Според Дружеството на психолозите в Република България, от гледна точка на природната целесъобразност на биологичното междуполово разделение, което единствено може да води до възпроизводство на човешкия род, биологичното определение на пол е водещо и определящо при дефинирането на понятието пол. Според документа, за народопсихологията на българина оценката за транссексуалността и съпътстващите я практики се определя от мястото й по отношение на създаването на поколение, морала на традиционните семейни ценности, възпитанието на децата и тяхната безопасност.
Сложността на ситуацията изисква особеното внимание на законодателя, чиято задача е да опазва не само личния, но и обществения интерес,
ако транссексуалното самоопределяне се превърне в юридически модел и постави граница между биологичния и психологичния пол, пише в становището на организацията, подписано от проф. Сава Джонев.
Проф. д-р Върбан Ганев, дбн, Медицински факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, пише:
В нашето законодателство, както и в много други законодателства, неприкосновеността на личния живот не е безгранична. Самоопределянето към пол, различен от биологичния, е лично право.
То обаче прави опит да се промени базисна характеристика на индивида, каквито са пол, възраст, раса, при които е налице същностно развитие във времето, но то остава в рамките на характеристиката, поради което може да се каже, че те не подлежат на самоопределяне както физически, така и в административно-правното пространство.
Доц. д-р Светослав Димов — ръководител Катедра „Генетика“ към Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и председател на Секция „Генетика“ към Съюза на учените в България изказва становище само от биологичния аспект на проблема.
Според Висшия адвокатски съвет конституционно закрепеното понятие за пол и неговото тълкуване от Конституционния съд следва да отговори на въпроса не дали държавата признава или отрича правото на едно лице на полово самоопределяне, каквото право лицата без съмнение имат, а до това — следва ли държавата да зачете самоопределянето на лицето към пол, различен от биологичния.
Стъпвайки върху тази принципна позиция, самоопределянето на отделния индивид към другия пол, когато неговите обективни биологични характеристики категорично го причисляват към един от двата пола, от гледна точка на Основния закон е правно ирелевантно.
Друго решение би било несъвместимо с основното начало на правовата държава по чл. 4 от Конституцията, тъй като би довело до хаотичност, неяснота, нестабилност и несигурност в правното регулиране на редица особено важни социални отношения, вкл. съпружеството, майчинството, бащинството, брака, статуса на лицата, произтичащ от гражданското им състояние и т.н.
Самоопределянето към някой от двата пола би могло да има правно значение, само когато от биологичните характеристики на отделен индивид не следва принадлежност нито към мъжкия, нито към женския пол,
пише още в становището на ВАС. Такива според юристите са индивидите, при които се наблюдава съчетание на биологичните признаци на двата пола, без да е възможно по категоричен начин да се отдаде предимство за принадлежност към някоя от обособените групи. В такива гранични от гледна точка на биологията положения, свободно изразената воля на засегнатия индивид по отношение на половата му принадлежност, неговото желание да се самоопредели към единия от двата пола биха могли да имат правно значение. Този принцип трябва да е приложим както в процедурите за внасяне на промени в гражданското състояние, така и за медицинска намеса.
С други думи — ВАС намира за целесъобразно самоопределянето на пола да е възможно само за интерсекс хората.
Неслучайно в определението по допустимостта на искането по настоящото дело КС посочва, че проблемът с нееднаквата практика на ВКС, станала причина за производство пред КС, се свежда не до правото на субектите да се самоопределят полово, а единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето им към пол, различен от биологичния, пише в становището на министъра на здравеопазването. Оттук КС е достигнал и до конкретния тълкувателен въпрос, на която настоящото производство формално следва да даде отговор — понятието „пол“ по Конституция има ли смисъл, различен от биологичен пол. Министерството на здравеопазването намира за правилен отрицателният отговор на този въпрос. Особено подробни аргументи в посока на отрицателния отговор се съдържат в решение по к.д. №3 от 2018 г. Що се касае до медицинските процедури във връзка с пола в утвърдената медицинска наука и практика, същите са в рамките на конституционната концепция за биологичния пол и бинарното съществуване на човешкия вид.
Биологичният пол, поставен в основата на цялата вътрешно-нормативна система и обществена организация в България, е елемент от българската ни идентичност,
предавана през вековете, част от ядрото на ценности, приети и защитавани от Основния закон на страната. Това следва да се отчете при задължителната преценка на относимата уредба на правото на ЕС, която КС ще извърши по делото.
В становището на министъра на правосъдието се припомня, че с Решение №13/2018 г. Конституционният съд е дал отговор на въпроса „има ли смисъл понятието „пол“, различен от биологичен пол”. Накратко: понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията (Истанбулската конвенция — б.р.).
Полът е биологичен и неизменен — той не се придобива или изменя в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото. Социалното измерение на понятието „пол” в конституцията не създава социален пол, независим от биологичния.
В становището на Министерството на правосъдието, подписано от служебния министър проф. д-р Янаки Стоилов, се припомня, че възприетото в Конституцията на Република България понятие за „пол” като биологичен пол и утвърденото разбиране за традиционното семейство като съюз между мъж и жена представляват основна ценност за българското общество и са част от националната идентичност по смисъла на чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, която подлежи на зачитгане от ЕС.
Доц. Сена Карачанак от Катедрата по медицинска генетика към Медицински факултет, МУ-София и Катедра „Генетика“, Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ изразява становище, че генетичните фактори за определяне и развитие на пола са заложени преди раждането и не подлежат на промяна.
Според проф. д-р Дроздстой Стоянов, д.м.н., академик на Българската академия на науките и изкуствата, в социален и морално-психологически план този акт на нормализация и легитимация ще роди анти-утопия, в която от една страна допълнително ще пострада демографския профил на нацията, а от друга — извънредно уязвимата популация на деца, останали без родителски грижи, ще бъде подложена на безкритичен натиск за усвояване на трансджендър поведение като приемливо и адаптивно.
Легализацията на смяната на гражданския пол съдържа в себе си потенциала за „пандемично“ разпространение и възприемане на тази „нова нормалност“ в разрез с познатите за момента етически, демографски и културни интереси на нацията.
Като извод: смяната на пола се явява заболяване от медицинска гледна точка, като такова не следва да бъде толерирано и поощрявано посредством тълкувателно решение на Конституционнни съд.
ILGA – Europe и Transgender Europe (Европейското представителство на Международната асоциация на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, транс и интерсекс хората; Трансджендър Европа е организация, представляваща транс общността в Европа и Централна Азия) припомнят, че в своите заключителни наблюдения от 2018 г. относно задълженията на България по Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) Комитетът на ООН по правата на човека е изразил загриженост относно пречките пред промяната на правното признаване на пола, вкл. информацията, че съдилищата поставят като условие за такава промяна преминаването на хормонална терапия.
Комитетът на ООН по правата на човека призова българската държава да „създаде проста и достъпна административна процедура за промяна на гражданското състояние по отношение на половата идентичност“. …
Освен това България гласува на Световната здравна асамблея през 2019 г. за това СЗО да спре да класифицира транссексуалните идентичности като психични разстройства. С този свой глас България призна и подкрепи международния медицински консенсус, установяващ, че не съществуват стандартни пътища за развитие на половата идентичност на човека и следователно не може да се изведе патологично психиатрично отклонение.
Тоест: всички полови идентичности са равностойни и валидни.
Организациите посочват, че правото на ЕС не налага никакви изисквания за законово признаване на пола на своите държави членки. Въпреки това лице, чиято полова идентичност не е призната с официални документи, не може да участва например на пазара на труда без да стане обект на дискриминация и не може да упражнява правото си на свободно движение. По този начин правното признаване на пола е предварително условие за ползване на гарантираните от ЕС права и свободи.
От OII Europe (Европейски клон на международната интерсекс организация) изразяват становище, че отбелязването на пола в официалните документи, отразяващо и признаващо половата идентичност на лицето, има положително въздействие върху психическото му и емоционално здраве.
Правното признаване на пола подобрява живота на лицата в отношение на социалното им включване и намалява риска от дискриминация.
Във Всеобщата декларация за правата на човека е заложено основното човешко право да се създаде семейство. Изискванията дадено лице да бъде несемейно или бракът му да е прекратен, за да бъде признат полът му, нарушават това право. За интерсекс хората достъпът до правото на създаване на семейство може да бъде особено затруднен поради произволно определяне на пола при раждането, административни и правни пречки за придобиване на документи за самоличност, отразяващи половата им идентичност, както и социална изолация и травми. Допълнителните ограничения под формата на принудителен развод са само допълнителна форма на натиск и наказание, пише още в становището на организацията.
Български хелзинкски комитет обяснява в становището си, че има няколко вида пол — хромозомен, гонаден, генитален (фенотипен), хормонален, граждански (приписан при раждането), психичен (невроцеребрален, джендърна идентичност). Според адвокатите на БХК балансът между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от конституцията,
изисква държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от вписания в регистрите и актовете за гражданско състояние при раждането на лицето…
На последно място, но не по важност, следва да се отбележи, че ако КС се произнесе по настоящото дело по начин, който води до невъзможност на трансджендърните, интерсекс и небинарните хора да променят данните за пола си в регистрите и актовете за гражданското си състояние, Република България ще е в нарушение на задълженията си по международни договори, по които е страна — на първо място и преди всичко чл. 8 от ЕКПЧ, което ще доведе до множество осъдителни решения пред ЕСПЧ и други международни органи, пише още в становището на БХК.
Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков припомня, че разбирането за пола като единство на биологично и социално измерение е залегнало в Римския статут на международния наказателен съд, съгласно който терминът „пол“ означава двата пола — мъжки и женски в контекста на обществото.
Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.
В решение №14 от 10.11.1992 г. по конституционно дело №14/92 конституционните съдии, тълкувайки чл. 6, ал. 2, приемат че критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото.
Считам, че решението Ви по конституционно дело №6/2021 следва да бъде съобразено с българската народопсихология и с духа на българското законодателство, препоръчва на магистратите министърът на вътрешните работи.
От Фондация Ресурсен център - Билитис (най-старата действаща организация в България, защитаваща правата на лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс хора) дават конкретни препоръки как да се промени Законът за гражданската регистрация и да се включи детайлно описание на правната процедура за смяна на пола, както и да се конкретизират критериите, на базата на които съдът може да одобри молба за смяна на пола. От фондацията настояват още да се изключат операциите за смяна на пола и хормоналната терапия като релевантни фактори за вземане на положително решение от страна на съда.
Според Сдружение Български родителски централен комитет, тези, които ратуват за размиване на човешката полова идентичност, насочват своите усилия най-вече към младежите и децата.
Причината е очевидна — възрастният човек, изграден като характер и самосъзнание, трудно би могъл да се поддаде на подобни идеи.
В същото време неукрепналата детска психика лесно може да стане жертва на всякакви манипулативни внушения, пише в становището на организацията.
Д-р Моник Роблес — магистър по биоетика, Колорадо, САЩ, сама е пожелала да изкаже своите съображения по темата.
Тя посочва, че в съответствие с изискванията на науката, полът не може да бъде променен с никаква химическа или хирургическа намеса. Той е вроден е неизменен. Всяка клетка в индивида има генетична характеристика на мъж или жена. Всъщност полът е бинарен, това е научен факт. Човечеството притежава само два вида жизнени репродуктивни системи, които се различават по един вид полови клетки — яйцеклетка или сперматозоид.
При раждането никой не определя пола. Той се определя още при зачеването, а не се решава субективно. Този факт е незаличим и не се остстранява чрез хормони или пластична хирургия, обяснява експертът.
Непрекъснатото добавяне на наименования на операциите за смяна на пола (операция за утвърждаване на пола, операция за смяна на пола, операция за потвърждение на пола) е показателно за постоянно променящия се език на джендър идеологията. При отстраняване на части от тялото и опити за създаване на подобни части никога няма да се промени полът на човека и да се създаде нов пол. Полът се определя от функцията на индивида за възпроизводство. Жена, която претърпява хистеректомия поради болестно състояние, си остава жена.
Мисълта, че човек може да бъде всеки желан пол чрез промяна на хормоните и манипулиране и осакатяване на част от тялото оказва сериозно въздействие върху децата и юношите.
Джендър идеологията е навлязла в общообразователните класове. Децата вече не се учат на научната истина, а на фалшива идеология, което води до объркване на основното разбиране на човешката личност.
Д-р Мишел Кретела (изп. Директор на Американския колеж по педиатрия) наред с другите неща, обяснява действието на станалите твърде популярни на Запад блокери на пубертета, за опасните ефекти, за които много малко се говори — обяснимо. Тези синтетични субстанции спират сексуалното развитие чрез въздействие върху мозъка.
Момчетата са химически кастрирани, а момичетата — химически доведени до преждевременна менопауза, още докато трае пубертетът.
Това спиране на развитието може да доведе до трайна сексуална дисфункция, безплодие, загуба на костна тъкан и изменение в развитието на мозъка.
Според Фондация „Български адвокати за правата на човека“ съвременната наука разграничава няколко вида пол — генетичен, гонаден, хормонален, психичен, социален, граждански и др. В езика на хуманитарните науки, на медицината и психологията, понятието „пол” има всички тези значения. То е по-широко по обхват от биологичното обяснение на пола, пише в становището на фондацията… Транссексуалността е особено състояние, при което се наблюдава разлика между психичния и биологично детерминирания пол. Безспорно установената транссексуалност е и медицински критерий, залегнал в практиката на съдилищата по делата за промяна на юридическия пол. Медицинската наука е доказала, че адаптирането на психичния пол към биологичния е невъзможно, но от друга страна обратното е възможно от много години насам.
В българското общество съществува разделение за това какво включва понятието „пол“, поради което най-целесъобразно би било да се приеме дефинирането му в хуманитарните науки, психологията и медицината, а именно като единство от биологичното, психологичното и социалното му измерение.
Не съществуват конституционни пречки пред зачитане на самоопределянето на едно лице към другия пол, различен от биологичния, при наличието на конкретни критерии, които следва да бъдат установени от Върховния касационен съд на Република България в своето тълкувателно решение, поради което държавата е длъжна да зачете това самоопределяне като част от правото на личен живот, пише в становището на Фондация „Български адвокати за правата на човека“.
От Асоциация Общество и ценности са на мнение, че решението на съда ще определи не само практиката на съдилищата у нас по отношение на транссексуалните лица, но ще засегне бъдещето на децата и жените, на брака и семейството, на образованието и спорта. Улесняването на юридическата промяна на пола и приемане на пол и полова идентичност, различни от биологичните, допринася значително за разрастване на транссексуалността. Най-потърпевши от това са децата е жените. От сдружението привеждат и примери за това:
- В Англия броят на децата, решили да променят пола си и подложили се на хормонална терапия е нараснал с 4500 процента за по-малко от 10 години. Същевременно изследванията показват, че много малка част от децата, които се идентифицират с пол, различен от биологичния си, продължават да го правят по време или след юношеството. С нарастване на транссексуалността значително нарастват и случаите на транссексуални, които са се върнали към пола си по рождение.
- Когато на биологично родени мъже им бъде дадено правото да променят юридически пола си, те ще могат да се състезават и да печелят срещу жени в редица спортове, както вече се случва в други страни. В Кънектикът, САЩ, двама младежи държат 15 титли от щатски шампионати за девойки, принадлежали преди това на момичета. Трансджендър атлет се състезава в женския отбор по вдигане на тежести за жени на Олимпийските игри в Токио.
- Младежи и мъже ще могат да използват обществените тоалетни, бани и съблекални за жени, в т.ч. в детски градини и училища. В мъжкия затвор в Калифорния 255 мъже се определиха като транссексуални и небинарни тази година, за да ги прехвърлят в женския затвор…
Терапията, която насърчава преминаването в противоположния пол е съпроводена от редица вредни за здравето последствия, свързани с прием на блокери на пубертета и токсични хормонални препарати (които увеличават депресията и психичните разстройства),
медицинска зависимост за цял живот, отстраняване на здрави гърди и потенциално хирургическо унищожаване на репродуктивните органи, което неизменно води до безплодие.
Категорична е позицията на Института за принципите на правото: както по международното, така и по вътрешното право, българският Конституционен съд може и трябва да дефинира пола като биологично определен. Практиките на Европейския съюз, които не са признати в България, предполагат полът и половата идентичност да бъдат биологично разграничени.
Според проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, правната идентификация на субектите е претърпяла огромно развитие през последните няколко века. Това развитие е поне в две посоки — към все по-голямо навлизане на техниката и технологиите при физическото идентифициране на лицата (със следващите от това юридически проекции) и към все по-голяма свобода на отделните индивиди да определят някои от характеристиките на тази идентификация (облечена в съответни юридически процедури). Моето разбиране е, че правната идентификация на лицата (и особено на физическите лица) не е и не би следвало да бъде изцяло техен личен въпрос. Това е въпрос, който е значим за цялото общество.
Биологичните характеристики на човешкия индивид не могат напълно да бъдат отделени от неговата правна идентификация. Нещо повече, днес в регистрите за гражданско състояние стоят отбелязани без възможност за заличаване дори обстоятелства, които са от чисто социално естество — например предходен брак или починал съпруг(а). Възприемането на обратното разбиране (да приемем, че хромозомният набор не е определящ за правната идентификация) би отворило дебат по серия от въпроси, голяма част от които са поне към момента практически нерешими.
И езиковото тълкуване, и систематичното тълкуване, а и функционалното тълкуване (доколкото според мен в българското общество няма нов консенсус относно съдържанието и обема на тълкуваното понятие) водят еднозначно до извода, че понятието „пол“ в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 — самостоятелно и в контекста на други конституционни разпоредби и в частност на разпоредбите на чл. 14, чл. 46, ал. 1 и чл. 47 от Конституцията, означава биологичен пол. То изразява идеята за определен вид различие между две групи човешки индивиди — жени и мъже, основаващо се на различен хромозомен набор. Мисля, че са налице всички основания това принципно разбиране да се разглежда като част от българската конституционна идентичност по смисъла на чл. 4, пар. 2 от ДЕС.
Моето мнение е, че би било добре в българския език да се утвърди езиков еквивалент на gender (genre), най-малкото за да може да се води разговор по тези теми с ясни тези и относими аргументи.
Обратното означава да продължат опитите за водене на формални езикови игри с важни социални последици, както и злополучните опити за преднамерен превод на международни актове, както в случая с т. нар. Истанбулска конвенция, препоръчва проф. Вълчев.
Освен това, според него, на хората със сексуална ориентация, различна от типичната, следва да им се признае същото право на лична и професионална изява и същото право на щастие, както на всички останали, в това число и да бъдат създадени възможности за уреждане правните последици от еднополов съюз.
Това не води непременно до възприемането в тези случаи на понятието „брак“, уточнява изявеният правист.
В изключително пространно изложение на Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране експертите изтъкват основно медицинските и психологическите аспекти на проблема със смяна на пола.
Културата влияе върху развитието на полово несъответстваща идентичност, като в някои страни културата дори е създала мода за подлагане на съмнение на идентичността през периода на юношеството, пише в становището.
През 2013 г. Американската психиатрична асоциация констатира в своето Ръководство по диагностика и статистика, че честотата, с която транссексуалната идентичност се среща сред възрастните американци е между две и четиринадесет хилядни от процента (0,002% до 0,014%).
Само четири години по-късно — през 2017 г. — в щата Калифорния вече 27% от юношите между 12 и 17 години се самоопределят като в една или друга степен полово несъответстващи.
Препращанията към клиники за промяна на пола са се увеличили в една от здравните организации в Северна Калифорния с 504% за 3 години (от 2015 до 2018 г. и са нараснали с 880% в щата Джорджия за същия период от време; във Великобритания за по-малко от десетилетие (от 2009 до 2019 г.) направленията към националната клиника Tavistock (единствената в Англия клиника за работа с деца по въпросите за промяната на пола и проблемите на половата идентичност) са нараснали с 1460% за момчета и 5337% за момичета.
Тези факти свидетелстват за развитието на културно обусловена мода да се подлага на съмнение половата идентичност сред подрастващите, а също за когнитивна незрялост, импулсивност и ограничена способност за здрава преценка
относно това как може да се чувстват юношите в бъдеще, като възрастни, при загуба на фертилитет, загуба на сексуална функция или потенциално намаляване на способността за сексуално удовлетворение.
Вероятно и други експерти са дали своите правни мнения. Според закона те могат да пожелаят становищата им да не се публикуват на интернет страницата на Конституционния съд.
Само да напомним, че във високоразвита Япония индивидите, които променят пола си, биват подлагани на задължителна стерилизация.
