Грандамата на пианото Елизабет Леонская изпълнява Григ и Шуман в зала „България“

Грандамата на пианото Елизабет Леонская ще свири отново на сцената на зала „България“ под диригентството на маестро Найден Тодоров на 20 ноември. Специално за българската публика тя ще изпълни два от най-красивите концерти за пиано - от Едвард Григ и от Роберт Шуман.

Следвайки примера на Давид Ойстрах, Святослав Рихтер и Емил Гилелс, които са изцяло посветени на музиката въпреки трудната политическа среда, в която работят, тя запазва своята почти легендарна скромност и остава далеч от медийната публичност. Родена в Тбилиси, Грузия, в руско семейство, Елизабет Леонская изнася първите си концерти още на 11-годишна възраст. Изключителният ѝ талант скоро я довежда да учи в Московската консерватория.

Талантът на Елизабет Леонская до голяма степен е повлиян от творческото ѝ сътрудничество с гениалния руски пианист Святослав Рихтер, с когото я свързва близко приятелство чак до смъртта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и допринася за тяхното развитие не само като учител и наставник, но и като сценичен партньор. През 1978 г. Леонская напуска Съветския съюз и Виена се превръща в новия ѝ дом. Сензационното ѝ представяне на фестивала в Залцбург през 1979 г. бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.

Във втората си родина Австрия Елизабет Леонская е почетен член на Виенския Концертхаус. През 2006 г. тя е удостоена с най-престижната австрийска награда за изключителни заслуги към културата на страната – Австрийския почетен кръст „За наука и изкуство“ първа степен. В Грузия е обявена за „Жрица на изкуството“ през 2016 г. – най-високото художествено отличие в страната.

„Всяко време търси своя Бетовен и своя Шуберт и всяко поколение чува музиката малко по-различно поради факта, че манталитетът или вътрешният ни живот се променят“, казва тя. И още: „Никога не знаем: кой чува музиката по-добре – тези, които идват на концерта по дънки или тези, които идват с диамантена брошка?"

Популярният Концерт за пиано и оркестър в ла минор от норвежкия композитор Едвард Григ (1843-1907) дължи много на Роберт Шуман. Още през първата година на учението си в Лайпцигската консерватория (1858) той чува Клавирния концерт на Шуман, изпълнен от Клара Вик (известна пианистка и съпруга на композитора). Тогава Григ е на 15 години, не заварва жив немския Майстор, но пианистичния му стил приема близко до своя натюрел. Подобно на Шуман, неговото ранно творчество също е обвързано с малките форми – клавирни пиеси, песни и романси.

Григ създава Клавирния концерт на 25 години през 1868 през лятната ваканция, която прекарват в Дания с малката си дъщеричка Александра. Григ не успява да завърши партитурата навреме - премиерата, предвидена веднага след празника Рождество Христово, е отложена за 3 април 1869 г. Обичайно за онова време е очакването на публиката при първото изпълнение на нова творба, композиторът сам да свири солистичната партия. Но Григ, който се чувствал неуверен на голямата сцена, доверява изпълнението на Нойперт, най-добрият пианист на тогавашна Скандинавия, а оркестъра на Кралския театър дирижира Холгер Симон Паули.

На събитието в голямата зала „Казино” в Копенхаген присъства целият елит на града (и датската кралица Луиза). Сред слушателите е известният руски пианист Антон Рубинщайн, който предоставя великолепния си роял, донесен от Русия за гастрола му в Европа. Всички са в екстаз, мощни аплодисменти прекъсват изпълнението не само между частите, а и след виртуозните пиано-пасажи. Григ не присъства на премиерата, Нойперт веднага му известява: „Наистина беше велико! Още след каденцата в първата част в публиката се разрази оглушителна буря… От Рубинщайн трябва да Ви предам привет и да Ви кажа, че е поразен…”

През 1839 г. Роберт Шуман пише на своята бъдеща съпруга, пианистката Клара Вик: „За концерта вече ти говорих: той е нещо средно между симфония, концерт и голяма соната. Виждам, че не мога да пиша концерт за виртуози, а трябва да замисля нещо различно.” Идеята за клавирен концерт живее в композитора още от 18-годишната му възраст. Известни са няколко негови опита в жанра преди да напише единствения си клавирен концерт.

През 1841 г., след първата „Пролетна” симфония той композира „Фантазия за пиано и оркестър в ла минор”, която Клара пресвирва по време на репетициите на симфонията. След като я предлага безуспешно на издатели, Шуман я допълва 4 години по-късно с Интермецо и Рондо. Така се ражда една от най-популярните концертни творби за пиано и оркестър. Но и в тричастната си структура, както много точно отбелязва Ренате Борман, концертът прилича на фантазия, в която поетичната идея определя формата.