Хелоуин е – руските ватници турят маски на генерали от НАТО

Интересна е нощта срещу Първи ноември – дечица с кървави рани и ятагани в ръце обикалят за бонбони, полупияни висшистки висят по баровете с тежък вещерски грим и надеждата за кратък флирт, а отчаяни патриоти се молят на Тангра, хан Аспарух и Георги Димитров да ни простят поругаването на българските ценности. Всички те на другия ден се връщат към що-годе нормалния си начин на живот, но има определени фигури в българското битие, за които маските са се превърнали във втора кожа.

Със сигурност най-тежко му е на държавния глава, който е принуден в студ и в пек да носи под генералската униформа дебелата съветска ватенка. При него става дума за нещо повече от обикновена маскировка, тук говорим за някакъв хибрид на молекулярно ниво, половин брюкселски орел, половин московска мечка, а всъщност – проскубана кокошка от село Славяново.

Гледам го онзи ден в поредната му бавна реч в Петрич по случай юбилея от освобождаването на града и сякаш виждам нежните руси косъмчета на Владимир Путин да пълзят по олисялото му теме. „Несправедливият Берлински конгрес остави македонските българи отвъд граничната бразда на свободна България“, каканиже маскираният президент и сякаш чувам мракобесните заплахи на кремълските рупори Соловьов и Мирошник. Разбира се, без професионалната артикулация.

И тук прозира злият и несправедлив Запад, който с неразбирането и нетолерантността си към смърдящата на евтин алкохол руска душа е принудил орките да пускат ракети над болници и детски градини. Същите гадни империалисти, които са разпокъсали България, а сега се опитват да я довършат с тротинетката на Емили и вибратора на гаджето й Тихомир. И чат-пат с бидон кемтрейлс, дето Радев още преди първия си мандат обеща да ги разследва, ама явно е твърде зает с коремни превъртания и нагъзване към пенис-колана на Елеонора Митрофанова.

Думата ми обаче беше за маските по принцип и ролята им на културен феномен в обществения живот. Те са много повече от бутафорен инструмент – маските са своеобразни рамки на светоусещането, както на индивидуално, така и на общностно ниво. Като цяло ние всички – изпаднала ориенталска чалга пасмина с червени кончета на китките и Баба Ванга в сърцето, се прикриваме като европейци от 21-и век. Доста неуспешно, трябва да признаем.

Комплексирани психо джуджета се маскират като доценти – инфекционисти, мазнокоси алчни агро бизнесмени се правят на съсловни лидери и водачи на обществено мнение, долнопробни курви с очила за празнене мимикрират като полицаи, плешиви селски жигола с катамарани се преструват на министри.

Че на нас всеки ден ние е Вси светии, направо можем да превърнем 31 октомври в национален празник. Ама ще рекат, че това предложение са ми го пошушнали Големите братя от „Козяк“, за да ни ликвидират съвсем културната идентичност. Все едно, само ще припомня какво е казал авторът на „Психо“ Робърт Блох: „Истинският ужас не е в маските. А в това, което ще се покаже, когато ги свалим.“