Хирурзи трансплантираха сърце от прасе на умиращ мъж, жив е

Хирурзи трансплантираха свинско сърце на умиращ мъж в опит да удължат живота му - това е едва вторият пациент, подложен на подобен експеримент. Два дни по-късно мъжът вече разказваше вицове и можеше да седи на стол, съобщиха в петък лекари от Мериленд, съобщава БТА като цитира АП. 

58-годишният ветеран от военноморските сили е бил изправен пред почти сигурна смърт от сърдечна недостатъчност, но според лекарите от Медицинския университет в Мериленд поради други здравословни проблеми не е отговарял на условията за традиционна сърдечна трансплантация.

„Никой не знае от този момент нататък. Сега поне имам надежда и шанс“, казва пациентът Лорънс Фосет от Фредерик, Мериленд, във видео, записано от болницата преди операцията в сряда. „Ще се боря със зъби и нокти за всеки дъх, който мога да поема“, добавя той.

Въпреки че следващите няколко седмици ще бъдат критични, лекарите са развълнувани от добрата ранна реакция на организма на Фосет към свинския орган.

„Знаете ли, все още не мога да повярвам - как говоря с човек, който има свинско сърце“, казва д-р Бартли Грифит, който е извършил трансплантацията. Той добави, че лекарите се чувстват „много горди, но, знаете, и под голямо напрежение“.

Миналата година същият екип от Мериленд извърши първата в света трансплантация на генетично модифицирано свинско сърце на друг умиращ мъж - Дейвид Бенет, който оцеля само два месеца.

Съществува огромен недостиг на човешки органи, дарявани за трансплантация. Миналата година в САЩ са били извършени малко над 4 100 сърдечни трансплантации, което е рекорден брой, но предлагането е толкова ограничено, че само на пациенти с най-голям шанс за дългосрочно оцеляване се предлагат такива.

Опитите за трансплантация на органи от животни на хора се провалят от десетилетия, тъй като имунната система на хората незабавно унищожава чуждата тъкан. Сега учените правят нови опити, като използват прасета, генетично модифицирани, за да се доближат органите им до човешките.

Неотдавна учени от други болници тестваха свински бъбреци и сърца в донорски човешки тела, надявайки се да научат достатъчно, за да започнат официални проучвания на така наречените ксенотрансплантации.

За да направят този нов опит с жив пациент, изследователите от Мериленд са се нуждаели от специално разрешение от Управлението по храните и лекарствата, съгласно процедура, запазена за някои спешни случаи без други възможности.

Необходими са били над 300 страници документи, подадени в Управлението по храните и лекарствата, но изследователите от Мериленд са доказали, че са научили достатъчно от първия си опит миналата година - въпреки че пациентът е починал по причини, които не са напълно изяснени - и че има смисъл да опитат отново.

А Фосет, който се пенсионира като лаборант в Националния институт по здравеопазване, трябваше да се съгласи, че разбира рисковете на процедурата.

В изявление съпругата му, Ан Фосет, каза: „Нямаме други очаквания, освен да се надяваме да прекараме повече време заедно. Това може да бъде просто седене на верандата пред къщи и пиене на кафе заедно“.

Какво е различното този път: Едва след миналогодишната трансплантация учените откриват признаци на свински вирус, който се крие в сърцето - и вече разполагат с по-добри тестове за търсене на скрити вируси. Направили са и някои промени в лекарствата.

Вероятно по-важното е, че макар Фосет да е в крайна фаза на сърдечна недостатъчност и да не е имал други възможности, той не е бил толкова близо до смъртта, колкото предишния пациент.

До петък новото му сърце е функционирало добре без никакви поддържащи машини, съобщиха от болницата.

„Невероятно е усещането да видиш как това свинско сърце тупти в човек“, казва д-р Мохамед Мохиудин, експертът по ксенотрансплантация от екипа в Мериленд. Но той предупреди, че „не искаме да предсказваме нищо - ще приемаме всеки ден като победа и ще продължим напред“.

Свинското сърце, предоставено от базираната в Блексбърг, Вирджиния, компания „Ревивикор“, има 10 генетични модификации - изключени са някои свински гени и са добавени някои човешки, за да се направи по-приемливо за човешката имунна система.