Хунтата в Мианмар блокира Фейсбук

Новата военна власт в Мианмар блокира достъпа до фейсбук, което е основното средство за съпротива срещу хунтата, съобщи ВВС. В социалната мрежа бяха създадени групи, призоваващи за гражданско неподчинение срещу превратаджиите.

Фейсбук е особено популярен в азиатската страна и сваленото правителство често пуска съобщения там.

Превратът в понеделник, воден от началника на въоръжените сили ген. Мин Аун Хлайн, постави начело на страната 11-членна хунта. Военните твърдят, че изборите през ноември са били фалшифицирани - въпреки че избирателната комисия на страната заяви, че няма доказателства за измама. Избраната лидерка Аун Сан Сучи, заедно с президента Уин Минт и десетки други висши фигури в управляващата “Национална лига за демокрация” бяха задържани. Полицията повдигна обвинения срещу тях за притежание на незаконни комуникационни средства и нарушаване на правилата срещу коронавируса.

В няколко града в бившата Бирма бяха забелязани първи признаци на неподчинение. Две вечери поред в Янгон противници на военните обикалят улиците с автомобили и надуват клаксони.

Медици от няколко здравни заведения обявиха, че отказват да работят при “незаконна военна власт”. В град Мандалей имаше протест срещу превратаджиите. Четирима души бяха арестувани. Улиците в по-голямата част на страната обаче са спокойни, без признаци на голям протест, има и нощен комендантски час.

Относно заповедта за фейсбук норвежката компания “Теленор”, един от основните доставчици на телекомуникационни услуги в Мианмар, потвърди, че има разпореждане за временно блокиране на социалната платформа. Компанията е била принудена да “отреже” достъпа, но “не смята, че тази мярка е в съответствие с международното право”. Фейсбук пък съобщи, че услугите му в Мианмар са “нарушени”.

“Блокирането на фейсбук означава, че свободата на младите хора е ограничена отсега нататък”, каза студентка от Янгон пред Ройтерс. Според експерти продължаващите смущения в достъпа до интернет и комуникациите означават, че мнозина в Мианмар все още не са наясно какво се случва.

Протестите възродиха песен, свързана с неуспешното въстание през 1988 г. срещу военната диктатура. Мианмар бе под военно управление в продължение на пет десетилетия след преврат от 1962 г., а петте години като лидер на Аун Сан Сучи са най-демократичният период. Видеа в социалните медии показват, че медици пеят “Кабар Макайа Бу” - “Няма да се успокоим до края на света”.

“Светлините светят в тъмното. Трябва да покажем колко хора са против този несправедлив преврат”, коментира Мин Ко Наинг, ветеран от минали кампании срещу военните.

Анализатори предполагат, че превратът е по-вероятно да бъде свързан с личната амбиция на генерал Мин Аун Хлайн, който трябваше да подаде оставка тази година, а не с твърденията за измама на изборите.

“Изправен пред задължително пенсиониране след няколко месеца, без път към гражданска лидерска роля и на фона на глобални призиви да му бъде повдигнато наказателно обвинение в Хага, той беше в ъгъла”, казва Джаред Генсер, международен адвокат по правата на човека.

Западните държави осъдиха преврата безрезервно, но усилията на Съвета за сигурност на ООН за постигане на обща позиция се провалиха, тъй като Китай се противопостави. Пекин отдавна защитава страната от международен контрол и предупреди след преврата, че санкциите или международният натиск само ще влошат нещата. Заедно
с Русия Китай многократно защитава
Мианмар от критики в ООН заради военните репресии срещу мюсюлманското малцинство рохинги.

Мианмар е държава в Югоизточна Азия с 54 милиона души, която граничи с Бангладеш, Индия, Китай, Тайланд и Лаос. Страната беше управлявана от военна хунта от 1962 до 2011 г., което доведе до международно осъждане и санкции. По това време хиляди критици, активисти, журналисти, академици и художници бяха затваряни и измъчвани.
Аун Сан Сучи прекара години в кампания за демократични реформи. През 2010 г. започна постепенна либерализация, въпреки че военните все още имаха значително влияние.

Правителство, водено от Сучи, дойде на власт след свободни избори през 2015 г. Но смъртоносна кампания две години по-късно срещу рохингите прокуди стотици хиляди в Бангладеш и предизвика разрив между Сучи и международната общност.

Лидерката остана популярна у дома и нейната партия отново спечели убедително изборите през ноември 2020 г. Но сега военните се намесиха, за да поемат контрола за пореден път.