Илхан Кючюк: Преди 11 години д-р Доган очерта визията на модерния свят (НА ЖИВО)

11-та Конференция се провежда в критичен момент от развитието на модерното общество и познатите ни форми на демокрацията, както и критично развитие на България. Това заяви в свое обръщение евродепутатът Илхан Кючюк пред делегатите на форума.  

Още на 8-та Национална Конференция на ДПС почетният председател Ахмед Доган очерта предизвикателствата пред света, Европа и България, които останаха неразбрани от много хора- многополюсен свят и преразпределяне на световното влияние, търсене на изход от икономическата криза, конкурентоспособност на евроикономиката, очерта в свой доклад евродепутатът Илхан Кючюк.

Днес можем да кажем ясно - преди 11 години д.-р Доган начерта реалистична картина на тенденциите на модерния свят, тя е актуална и поставя високи изисквания към политическите партии. 

Той предпостави важната роля на ДПС като лидираща партия, която разчита безпогрешно знаците на лъкатушното развитие на съвременния свят, заяви Кючюк. 

В съвременния свят всяка политическа сила трябва да разгадае тенденциите и развитието, обърна внимание евродепутатът. Подрежда се новият световен ред, обърна внимание той.

За ДПС мирът е от висш порядък. Запазването на етническият мир бе завоевание на Движението, но днес заплахите са глобални, заплахите от военни конфликти са огромни, отчете актуалната ситуация евродепутатът.

Дигитализацията е условие за постигане на просперитет, но ДПС се противопоставя на дигиталните манипулации, заяви Кючюк.  

Дали ЕС разбира своето развитие в съвременния свят. Най-горлямото предизвикателство пред него е връщането към очакването на гражданите, техният просперитет. Нужни са промени в ЕС - в лидерството, организацията и инструментите, заяви евродепутатът. 

Дали ЕС може да абдикира от своите отговорности?, попита риторично той. Отговорът е не, заключи той.

Дали е възможно ЕС да се отрече от своето „единство в многообразието“ в името на унифицирането, подклаждано от дезинформацията?

Дали трябва ЕС да пренебрегне исканията на земеделските производители?

Или да се откаже от естественото си разширяване?
Дали ЕС може да абдикира от своите отговорности в геополитиката?

Можем да зададем много подобни въпроси.

Отговорът на Движението за права и свободи, което активно работи чрез своите представители в ЕП за ефективното функциониране и развитие на ЕС е
НЕ!

Преходът към зелена икономика и дигитална трансформация е бъдещето на ЕС, но не може да е за сметка на конкурентоспособността на европейската икономика. Необходимо е намирането на баланс между амбиции и реален свят, постоянен диалог с производителите в Европа и реалистични последователни усилия, които ще направят зелената трансформация не само приемлива, но и носеща печалби за европейската икономика и европейския гражданин.

Необходим е диалог с производителите, индустрията и гражданите. Европейската индустрия настоява призмата на конкурентоспособността да се използва при реализацията на зеления преход в пълен синхрон с дигиталната трансформация. Обединена Европа има нужда от все повече инвестиции за иновации, наука и научно-приложни решения, които са в основата на нейната конкурентоспособност.

Европейският съюз предприе първи крачки към бъдещо ново разширяване. То предпоставя необходимостта от промяна динамиката на взимане на решения и провеждане на политики в ЕС, но заедно с това безспорно ще допринесе за развитието на Обединена Европа.

Огромно предизвикателство пред ЕС остава гарантирането на продоволствената сигурност. Продоволственият проблем има няколко измерения: осигуряване на изхранване на нарастващото население в световен мащаб при ограничени природни ресурси; производство на чисти храни, които да отговарят на все по-високите очаквания на потребителите за качествена и питателна храна; достъпност на храните в условията на растящи цени.

Обезпокоителни са протестите на фермерите в цяла Европа, за които реформираната Обща селскостопанска политика е твърде амбициозна и бюрократична. Екологичните мерки създават усещането сред земеделците, че Европа изоставя своите производители на храна - усещане, което задълбочава опасната антиевропейска тенденция.

За първи път, 65 години след създаването на Общата селскостопанска политика, тя не постига две от основните си цели - гарантиране на продоволствена сигурност и осигуряване на справедливи доходи за земеделците. Остава отворен големият въпрос за бъдещето на европейското селско стопанство в контекста на членството на Украйна в ЕС. Предстои най-голямата реформа на ОСП от създаването й и два фактора ще бъдат водещи - зелените политики на ЕС и бъдещото членство на Украйна в ЕС.

Отново ще повторим – решението е в диалога, в близостта до земеделските производители и отговорните балансирани решения.

Присъствието на ЕС на международната сцена е далеч от желаното и очаквано. Геополитическите условия поставят изискване пред дипломация от висок ранг - политическа и икономическа.

Тромавият подход, породен от липсата на консенсус и прегрупиране по секторни политики на отделни държави вътре в Съюза, допринася за нарастващ скептицизъм и възход на популистки тенденции, предразполагащи вътрешно разделение, подкопаващи общия европейски стремеж за развитие на европейско ниво. Но ЕС не е призван да присъства, неговото призвание е активно да участва в управлението на геополитическите и икономически процеси.

За ДПС да има свои избраници в ЕП е отговорност пред родината ни, но и отговорност за развитието на ЕС. Само активно и компетентно участие в процесите на взимане на решение може да бъде предпоставка за пълноценно членство на България в ЕС в контекста на многополюсния съвременен свят.

ДПС има потенциала да работи за превръщането на предизвикателствата пред ЕС във възможности, ние можем да допринесем за обновяването на ЕС и ще го докажем на предстоящите избори за членове на ЕП, нашият Европейски парламент.

Според ДПС България има изключително важната роля на стабилизиращ фактор и двигател за развитие на Балканите.

На европейско ниво ДПС твърдо настоява за разширяване и по-твърд ангажимент към страните от Балканите и перспективата за тях в рамките на Европейския съюз, въпреки появилите се националистически настроения и скептично отношение спрямо по-нататъшното разширяване на ЕС. Отчитайки нуждите от засилване на механизмите за върховенството на закона и реформирането на ЕС, ДПС поддържа развиването на тези политики да върви ръка за ръка с процеса на разширяване, а не като взаимоизключващи се оси.

Подкрепяйки добросъседските отношения и отстоявайки, че процесът на разширяване продължава да бъде от взаимен интерес и полза както за ЕС, така и за присъединяващите се страни, на международно ниво ДПС промотира спрямо Западните Балкани българския етнически модел, чийто архитект е почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган, благодарение на когото България запази мирния характер на прехода към демокрация на фона на етническите противоречия. ДПС отстоява твърдо, че европейският просперитет и сигурност са тясно свързани с процеса на интеграция и развитието на мира, демокрацията, зачитането на правата на човека и върховенството на закона в региона на Балканите, чието бъдеще принадлежи в един по-силен и обновен Европейски съюз.

Безспорно българското общество определя икономическата криза като основна и възприема други кризи като фактори, които задълбочават икономическата, изразена в повишаване на нивата на инфлация и рязко увеличаване на разходите за живот.

Ефектът на глобалните кризи се задълбочава в България от тежката национална демографска криза, но и глобалните кризи допълнително усилват измеренията на демографската криза в България, която достигна категорията на демографска катастрофа и обезлюдяване на населени места и райони от страната.

Дългосрочно е отражението на кризите върху националните финанси и необходимостта от бързи реакции на последователни кризи и породени от тях обществени напрежения. Предстои много работа по балансирането на националния бюджет като база и инструмент за ускорен икономически растеж.

Безвремието на поредица служебни правителства, които управляват България точно в периода на кризи, води до тежко изоставане на страната ни в инвестирането на финансовия ресурс от европейската солидарност, изразена в Механизма за възстановяване и устойчивост и Политиката на сближаване. И в началото на 2024 година процентите на реалното изпълнение, т.е. разплатени средства е впечатляващо нисък – 2,9 % за Плана за възстановяване и устойчивост и 2,34% по оперативните програми за периода 2021-2027 година.
Бавното преодоляване на Кризата, предизвикана от Ковид-19 и последвалата я икономическа криза съвпадат в България с период на политическа нестабилност, която бързо се превръща в политическа криза, провокирала 5 последователни безрезултатни парламентарни избори. Те от своя страна задълбочават опитите за разбиване на партийните системи и тежко дълбоко разделение на обществото. Политическата криза задълбочава въздействието на всички глобални кризи и за съжаление води до пропуснати възможности за възстановяване, хаотични непоследователни решения, обществено напрежение, абдикиране на държавата от поредица от отговорности, противопоставяне на институциите, което прераства в открити конфликти, концентриране върху вътрешни проблеми на властта и пренебрегване на местните и регионални проблеми.

В тази среда на служебни правителства и политическа криза местните власти са без подкрепа от централната изпълнителна власт в разрешаването на проблемите на хората, в преодоляване на кризите и последиците от тях, без ясно определено финансиране, без възможност да получат подкрепа от европейските инструменти за подкрепа и сближаване.

Централната изпълнителна власт абдикира от голяма част от отговорностите си на местно ниво. Местните власти на практика компенсират отсъствието на ясна визия за управлението на страната, отказът от реформи и непоследователните решения.

Избирането на 49-тото Народно събрание на Република България дава надежда, че политическата криза може да бъде преодоляна. Трудно работещото мнозинство определя като основен приоритет пълноценното участие на България в ЕС и изпълнение на ангажиментите на страната като съюзник в НАТО. Силното, политически компетентно, ясно в посланията си и мотивирано участие на Парламентарната група на ДПС в Народното събрание отговаря на волята на суверена и връща центъра на взимане на политически решения в сърцевината на българската демокрация – Народното събрание.

Едно от очакванията към нашата конференция е ДПС да представи своите приоритети за работа през следващите години и да дефинира основните предизвикателства пред България.

Демографска криза - демографска политика

В България демографските проблеми са изострени до степен на тежка криза. Демографската криза застрашава бъдещето ни. В търсене на по-добър живот стотици хиляди наши съграждани напуснаха България. Според най-нови изследвания България е 11-тата най-бързо топяща се нация на света.

Ефективното управление на демографските процеси и мащабът на проблема изискват координиран подход, който обхваща всички равнища на управление и всички участници в икономиката и обществото по демократичен и приобщаващ начин. Значение имат икономическото развитие, социалните гаранции, достъпът до здравеопазване, качественото образование, добрата инфраструктура, транспортната свързаност, екологичната ефективност, личната и социалната сигурност, културата и културните институции. Нещо повече, демографската политика трябва да отговаря на очакванията на хората за развитието на страната и за по-добър живот.
ДПС призовава: Да преминем от констатации към действия за преодоляване на демографската криза като приемем, че тези действия трябва да се отразяват във всички политически полета и изискват комплексен подход, изразен в национална доктрина „Бъдещето на България са българските граждани!“

Наложителни са ключовите реформи и инвестиции с активното участие на гражданите и бизнеса, социалните партньори, организациите на гражданското общество. Адекватни политики, които отчитат местните реалности може да имаме само с активното участие на местните власти.

Днес, когато младите хора все повече търсят реализация в чужбина, е по-важно от всякога да им дадем възможност да се реализират в България и да участват в процеса на взимане на решения, които формират бъдещето на страната, такова в каквото те биха искали да изживеят. Нужна е актуализация и модернизация на пазарите на труда и образователните системи. Време е да се подготвим за професиите на бъдещето.

Здравеопазването е основополагащ елемент на демографската политика и националната сигурност. Здравето на българските граждани и нормалното ефективно функциониране на обществената здравна система изискват политическа воля и конкретни последователни действия.

Приоритет на ДПС е провеждането на цялостна реформа в системата на здравеопазването, предприемане на конкретни действия за: изработването на национална здравна карта и преструктурирането на общинските лечебни заведения в координация с местните власти; осигуряването на достъпност до качествено медицинско обслужване за всички граждани, независимо къде живеят - в градовете или малки и отдалечени населени места; грижа за детското и майчиното здравеопазване чрез конкретни програми; увеличение на средствата в годишните бюджети на НЗОК за извънболнична помощ, профилактика и превенция с цел откриване на социално значими заболявания на възможно най-ранен етап; решения за преодоляване на кадровите дефицити в системата на здравеопазването.

Социалната политика е ключов инструмент за преодоляване на демографската криза. Необходима е нова визия за социалната политика, която е: координирана с всички политики – здравеопазване, образование, регионална политика, местно самоуправление, култура, транспорт, околна среда; има дългосрочен хоризонт; планира и реализира по-високи нива на социална защита за всички граждани на България, независимо от тяхната възраст, пол, етнос и религиозна принадлежност, като обръща особено внимание на уязвимите групи от населението и младите хора; използва пълноценно всички инструменти на европейската солидарност, но провежда и национални програми. Изключително важно е тази социална политика да е адресирана към младите хора.

Демографската криза в България изисква целенасочени инвестиции в общините в селските райони. Демографският спад и застаряването на населението е най-вече в селските райони. Хората, живеещи в селските райони, особено младите, имат право на еднакъв достъп до услуги и качество на живот като тези от градовете, също така и възможности за професионална и личностна реализация

Важен компонент в провеждането на успешна демографска политика е образованието – предучилищно, училищно, университетско. Подготовката на кадри и специалисти в средното и във висшето образование и тяхната реализация в България е в пряка зависимост от потребностите на пазара на труда и от индустриалното и технологично развитие. Необходима е модернизация и дигитализация; равен достъп до качествено образование; програмно финансиране на училищното образование; обучение, квалификация и продължаваща квалификация за учители; изучаване на майчин език; устойчиво законодателство; развитие на академичния състав. Решенията на тези проблеми в комплекс, в широката рамка на демографската политика, могат да допринесат за промяна на тенденциите.