Има ли хора -амфибии?

От древни времена в приказките на различни народи са живели митове, епоси и легенди за странни същества, живеещи във водата, наподобяващи хора на външен вид. При древните гърци това са били тритони и сирени, сред славяните - русалки, сред западноевропейците - морски девици, сред арабите - обитатели на морето, сред келтите - коприни и др.

В древни хроники и корабни дневници има множество препратки и описания на забелязани човешки риби. На 15 юни 1608 г. английският мореплавател Хенри Хъдсън записал в корабния си дневник, че моряците на кораба му дълго време наблюдавали морска девойка да плува до кораба.

Англичанинът Ричард Уитборн пише, че през 1610 г. той и неговите моряци видели морска девойка край бреговете на Нюфаундленд. Моряците спуснали лодката и се опитали да хванат съществото. То не избягало, а се приближило и хванало лодката. Изплашените моряци я прогонили с удари на греблата и побързали да се върнат на кораба.

Има и по-нови свидетелства, оставени през 19 век. На 8 септември 1809 г. учител от Северна Шотландия видял гола жена на крайбрежна скала, която се гмурнала в морето, когато се появил.

През 1819 г. в Ирландия друга морска девойка е видяна близо до брега в прибоя. Дотичали зяпачи, един от тях стрелял. Съществото изчезнало във водата с пронизителен вик. През 1830 г. на брега на остров Бенбекула (Западна Шотландия) е намерен странен труп. Свидетели го описват като четиригодишно дете и отбелязват необичайно развити гърди. Висок 1,2 метра, дълга лъскава черна коса, мека и бяла кожа. Тялото завършва с рибешка опашка, като на сьомга, само че без люспи. Местният шериф, на когото бил представен трупът на съществото, оставил запис на събитието и наредил да бъде направен ковчег и тялото да бъде погребано.

През 1682 г. в Италия, близо до град Сестри, в крайбрежните води е уловен „морски човек“. Той живя няколко дни. През 1717 г. нещо подобно е уловено и край бреговете на Борнео. Съществото било поставено в буре с вода, където живяло четири дни.

През 1737 г. рибари в град Екстър (Англия) уловили в мрежа същество, наподобяващо човек с рибешка опашка. Изплашените рибари удряли съществото с пръчки.

Икер Хименес Елизари, испански журналист, открива странна история за Франсиско Вега де ла Касар в църковните хроники. Родом от крайморското село Лиерганес, от ранна възраст той е плувец и гмуркач. На 16-годишна възраст родителите му го изпращат в Лас Аренас, разположен на брега на Бискайския залив, за да учи дърводелство. През 1647 г. родителите получават ужасна новина: Франсис, докато плува, е отнесен в морето от силно течение.

През 1679 г. рибари уловили „морски дявол“. Той е висок млад мъж с почти прозрачна кожа и кичур червена коса. Има люспи по корема и гърба и мембрани между пръстите. 12 души едва удържат „дявола“, който се изтръгва от ръцете им. Три седмици францискански монаси гонят демони от нещастника. Чрез неясно мърморене един монах чува Лиерганес, където е отведен мъжът. Сеньора де ла Казар и нейните синове разпознават в „морския дявол“ своя син и брат. Франсиско живее със семейството две години. През 1682 г. той успява да излезе от дома, веднага се втурва към морето и се хвърля във вълните с радостен вик. Главата му се появи над водата няколко пъти и след това изчезва.

Трябва ли да се вярва на всичко това или не? Океанолози в частни разговори казват, че океанът е изследван не повече от космоса и най-важните открития тепърва предстоят. Възможно е до нас да живеят разумните същества, които човечеството така упорито търси в Космоса, стига само да ръка или по-скоро да се потопи във вода.