Има ли интелигентен живот на дъното на океана ?

Ако говорим за причините, поради които човечеството знае толкова малко за живота в моретата и океаните, те се крият във факта, че ние все още не сме в състояние да изследваме тези дълбочини - съвременната цивилизация все още не разполага с необходимите технологии.

Животът на Земята е възникнал във водата и това е добре известно. Нещо повече, земната суша заема само една четвърт от територията на планетата и може да се разглежда само като двуизмерна проекция. Докато океанът е многообемен свят с дълбочина на места до 11 километра – Марианската падина. Човечеството все още не може да каже със сигурност дали има още по-големи дълбочини, да не говорим за предполагаемите подземни водохранилища на големи дълбочини (1000-1500 километра), които най-вероятно са свързани с проходи със Световния океан. Учените доказват, че такива резервоари са в дебелината на земната кора и в нея има стотици пъти повече вода, отколкото в океаните.

В своята гордост и самочувствие човечеството все още смята, че не съществува разумен живот в морските дълбини. Може би защото спускането с батискаф е трудно или може  би защото е удобна хипотезата, че на шест километра под нивото на океана животът свършва. По-лесно е да се лети в космоса и дори до Луната на 400 хиляди километра от Земята, отколкото да се слезе на 10 километра под водата. И там трудно се вижда нещо заради трудното осветяване на ледения мрак около батискафа. И все пак има напредък в това отношение.

Миналата година американският изследовател Виктор Весково се спусна със специално конструиран батискаф на 10 927 метра под морското равнище в Марианската падина. Весково открива непознати морски организми, но също така пластмасова торбичка и опаковки от десертчета. Спускането на американеца е третият път, в който човек достига най-дълбокото място в Световния океан. Първото спускане е през 1960 г., осъществено от американския флотски офицер Дон Уолш и швейцарския инженер Жак Пикар в батискафа „Триест”. През 2012 г. филмовият режисьор Джеймс Камерън осъществява второто спускане на такава голяма дълбочина.

Марианската падина е най-дълбоката известна засега океанска падина, както и най-дълбокото място в земната кора. Намира се в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови. В нея са срещани някои фантастични феномени, които не се вписват в рамките на традиционните представи за физическия свят. Дори там има живот.

Съществуват две хипотези наличието на интелигентен живот в океаните. От една страна, там може да се намира земна подводна цивилизация, най-вероятно много по-стара от нашата и следователно по-развита. От друга страна, под водата могат да се намират огромни колонии от извънземни, които отлично разбират, че ние никога (поне не скоро) ще ги достигнем. Възможно е и едните и другите да съжителстват отлично помежду си, ако по развитието си са по-подходящи един за друг от извънземни и земляни, живеещи на повърхността на планетата.

Официалната наука все още отрича съществуването на русалки (въпреки че те дори са улавяни), не може да обясни откъде са морските чудовища като Карадагските змии в северната част на Черно море, опитва се да се прави, че не съществуват летящи чинии, които безшумно излизат от дълбините на океана и изчезват внезапно във въздуха.

Има свидетелства на моряци, наблюдавали фантастични кръгове (въртящи се колела) от светлина в океана, които били огромни с диаметър от няколкостотин метра. Световноизвестният изследовател, етнограф и пътешественик Тур Хайердал също описва фантастични картини от плаването със своята Кон-Тики.

„Близо до борда няколко пъти се доближаваха кръгли глави, които излизаха от водата, стърчаха над черната бездна и внимателно ни оглеждаха с искрящите си, ясни и разумни очи. Нещо повече, това беше някакъв хипнотизиращ поглед, от който започваш да се чувстваш не на себе си. Наред с това постоянно виждахме в дълбините странни горящи топки, които или мигаха, или избледняваха като електрическа крушка”, разказва Тур Хайердал. Той описва и друго странно и мистично преживяване: „Една спокойна нощ под Кон-Тики се появи светещ предмет. Може би това беше морски призрак, тъй като приемаше различни форми, беше разделен на няколко части, след което отново се съединяваше в някаква цялост. И всичко това, сякаш играеше, плаваше под нас в продължение на няколко часа, въпреки че беше доста дълбоко под водата”, допълва Хайердал.