Интересни теории за човешкото съществуване

Вселената – това удивително място! Благодарение на науката научаваме все повече невероятни неща за нейния строеж. Но когато се обяснява някоя от по-долу поставените теории за нашето съществуване мнозина от нас  ги възприемат с известна доза скептицизъм.

Не бива обаче да се забравя, че те са разработени от известни учени и независимо от „безумните” им идеи, в тях може би има частица истина.

Вселената е матрица

Теорията: Всички ние живеем в матрица

Във филма „Матрицата” главният герой, чиято роля изпълнява Киану Рийвс научава, че Вселената, в която той живее, е само една компютърна програма, създадена от огромен роботизиран интелект. Но има учени, които сериозно се замислят над идеята за това, че в действителност ние живеем в Матрица.

Британският философ Ник Бостром (Nick Bostrom) стига до извода, че ние живеем в много сложна версия на играта “The Sims”. Идеята е, че ние сме способни и склонни да изграждаме изкуствена реалност, което се доказва от постоянно разрастващата се индустрия за виртуални игри.

Неизбежно е в един прекрасен ден, когато технологиите ще ни позволят това, ние да създадем своя Матрица. Тя ще става все по-реалистична и сложна, докато в един ден не създаде своя цивилизация, която на свой ред ще създаде своя Матрица и така нататък – до безкрайност.

По-късно физикът Силас Бин (Silas Beane) от университета в Бон – Германия, предложи своя теория. Според нея, ако ние живеем в компютърен модел, то нашата Вселена би трябвало да се разширява.  С други думи – необходимо е да има ограничение за това доколко мъничък може да бъде обектът, така както нищо не може да бъде по-малко от пиксел на компютърния монитор.

Такова ограничение бе намерено и наречено границата на Грайзен-Зацепин-Кузмин. Макар на научен език това да звучи достатъчно сложно, счита се, че това е първото доказателство, че околният свят се състои от изкуствени битове, създадени от друг интелект.

Двойници във Вселената

Теорията: Някъде съществува ваш двойник

Ако са прави някои от експертите, това означава, че във Вселената всеки си има двойник. Според това предположение, възможно е само на определено количество съчетания на частици.

Така например, ако в стая с деца оставите комплект от пет детайла на LEGO то някой непременно ще построи еднакви структури. Точно така всичко в света, в това число и хората, подобно на конструкциите на LEGO, са направени от мънички частици.

Съществува определено количество съчетания и в огромната Вселена всички тези части неизбежно ще се съберат на едно място и ще създадат друга версия на Вас.

Но вие едва ли ще се срещнете някога. Според изчисленията вашият двойник живее на около 10 до 10^28 метра от вас.

Нещо повече. Колкото по-голяма е Вселената, толкова е по-вероятно, че някъде ходи още един като нас.  Учените не знаят колко голяма е Вселената, но ако се окаже, че тя е безкрайна, то фактът, че всеки от нас си има космически близнак, е съвършено определен. В безкрайните мащаби всяка структура в края на краищата се повтаря.

Вселената и Струнната теория

Теорията: Все някога ние ще се сблъскаме с друга Вселена

Според теорията за струните цялата Вселена е затънала в 4-измерен лист тъкан, наречена „брана” или мембрана. Нещо повече, в космическото пространство плуват и други брани зад пределите на нашата Вселена. С други думи – паралелни Вселени. Нищо не регулира движението им и в един прекрасен момент те могат да се сблъскат.

Физикът Антъни Агире (Anthony Aguirre) от Калифорнийския университет счита, че това прилича на огромно огледало, което пада върху нас от небето.

Физикът от университета Тавтса Алекс Виленкин (Alex Vilenkin) откри следи от сблъсъци на нашата с друга Вселена в някакъв момент от историята.

Известно е, че реликтовото излъчване  – слаб радиоактивен сигнал, който пронизва цялата
наша Вселена, е равномерно в цялата Вселена. Но в някои места са намерени „горещи” и „студени” места, което може да свидетелства за това, че други Вселени са се сблъсквали с нашата.

Светът е квантов компютър

Теорията: Нашия свят е огромен компютър

Съществува още една теория, която твърди, че нашият свят всъщност е компютър. Според нея всички звезди и планети, галактики и черни дупки – това не е нищо друго освен схеми на процесори върху  дънна платка.
В теорията, предложена от Влатко Ведрал (Vlatko Vedral) от Оксфорд, основният компонент на Вселената се явява не материята и не енергията , а бит-ът – най-малката единица информация, която се използва в компютрите.  По същество един бит – това е отговор „да” или „не”, 1 или 0 и компютърът използва малките превключватели за своите разчети.

Субатомните частици също представляват трилиони такива битове. Всеки път, когато частицата влиза в контакт с друга, става обмен на битове информация.

Професор Сет Лойд (Seth Lloyd) от Масачузетския технологичен институт също смята, че Вселената представлява огромен квантов компютър, който е създал всичко, което виждаме както и нас самите, стартирайки космическа програма.

Черните дупки

Теорията: Ние живеем в черна дупка

Както е известно черните дупки са толкова плътни обекти, че дори светлината не може да ги напусне. Според д-р Никодем Поплавски (Dr. Nikodem Poplawski) от университета Индиана, цялата материя, която пропада в черната дупка, може да се превърне в нова Вселена от другата й страна.

И досега учените не знаят какво се случва, ако нещо се окаже в черна дупка. Според изчисленията на Поплавски материята, преминаваща през черна дупка, е подобна на Големия взрив в друга реалност. По този начин черната дупка може да бъде врата към друг свят.

Иначе казано черната дупка привлича материята вътре, смила я, а „бялата дупка” я изплюва. Свиването и разширяването на материята математически е равностойно на създаването на Вселена.

Големият взрив и спирането на Вселената

Теорията: Вселената може да спре

Нашата Вселена се разширява. Но въпреки логиката, скоростта на нейното разширяване започна да се увеличава.  До неотдавна се смяташе, че всичко трябва да се забави.

Много физици предлагат теорията за „тъмната енергия” – невидима антигравитация, която отдалечава далечните галактики още повече. Но според нова теория на два испански университета, Вселената не се ускорява, а на практика се забавя.

Ако това действително е така, може да се обясни защо далечните галактики сякаш се ускоряват.  Просто е необходимо дълго време, за да достигне тяхната светлина до нас и ни е ги виждаме в онзи момент от време, когато те са се движили по-бързо, отколкото сега. Това също така означава, че времето продължава да се забавя докато в един момент не спре и не застине на място завинаги.