Иранката с Нобеловата награда за мир - осъдена на 31 години затвор и на бой с камшик

Носителката на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади е посветила живота си на защитата на човешките права в Иран, за което е платила с години в затвора и раздяла със семейството си, предаде Франс прес.

Мохамади се бори срещу задължителното покриване на косите на жените, порицава сексуалните злоупотреби в ареста и продължава неуморно борбата си, дори и зад решетките на затвора Евин в Техеран, където беше затворена преди повече от година.

Наргес "е най-решителната личност, която познавам", заявява съпругът на 51-годишната активистка Таги Рахмани, който от 2012 г. е бежанец във Франция, заедно с техните близнаци, които днес са 17-годишни.

Арестувана многократно от 1998 г. насам Наргес Мохамади е получила множество присъди и все още ѝ предстои да бъде съдена по нови обвинения. Според организацията "Репортери без граници" тя е жертва на "истински съдебен тормоз".

През 2021-а иранските власти осъдиха Мохамади на 2,5 години лишение от свобода и 80 удара с бич за "антидържавна пропаганда". Правозащитничката е била арестувана в Иран 13 пъти, общата продължителност на присъдите ѝ е 31 години, осъждана е общо и на над 100 удара с камшик, като тя и в момента се намира зад решетките.

От Нобеловия комитет изразиха надеждите си, че Мохамади ще бъде освободена от затвора в Иран. Позицията на ООН е, че връчването на наградата на 51-годишната правозащитничка привлича вниманието към смелостта на иранските жени.

"Тя се бори за правата на жените срещу систематичната дискриминация. Тя поддържа борбата на жените за правото да водят пълноценен и достоен живот. В Иран тази борба е придружена от преследвания, арести, мъчения и дори смърт. Тя се бори за свободата в изразяването на мненията и правото на независимост, както и против правилата, изискващи от жените да остават извън полезрението и да прикриват тялото си", подчертават от норвежкия Нобелов комитет.

Неговата председателка Берит Райс-Андерсен започна словото си с думите "Жена, живот, свобода" - мотото на иранското протестно движение.

Решението да се присъди Нобеловата награда за мир на Мохамади е изпълнено със символика, особено в момент, когато движението "Жена, живот, свобода" разтърсва Иран от повече от година. Протестите, започнали след смъртта на младата кюрдка Махса Амини, починала след задържане от нравствената полиция за неправилно носене на забрадката си, бяха потушени с кръв. Според Мохамади обаче промяната е "необратима".

"Движението ускори процеса" на установяване на свобода, равенство и демокрация, заяви тя в отговор на писмени въпроси на АФП. Освен това то "отслаби основите на властта на деспотичното религиозно правителство", смята тя.

Два месеца преди началото на протестите в Иран на 16 септември 2022 г., Мохамади е публикувала в акаунта си в приложението "Инстаграм", управляван от семейството ѝ, текст, в който заявява, че отхвърля задължителното носене на забрадка, припомня АФП.

Родена през 1972 г. в Занджан, Северозападен Иран, Наргес Мохамади е учила физика, преди да завърши инженерство. Паралелно се захваща и с журналистика, като работи за реформаторски вестници. През 2000 г. се присъединява към Центъра за защита на човешките права, основан от Ширин Ебади, носителка на Нобелова награда за мир за 2003 г. Тя се бори специално за отмяната на смъртното наказание.

"Наргес имаше възможността да напусне страната, но винаги е отказвала. Тя се превърна в гласа на безгласните. Дори в затвора не забравя задълженията си и ни осведомява за положението на затворниците", заявява Реза Мойни, ирански правозащитник, който живее в Париж и я познава добре.

Мохамади беше задържана от май 2015 г. до октомври 2020 г. за "създаване и ръководене на незаконна група", призоваваща за отмяна на смъртното наказание. По-късно тя е била осъждана на бой с камшик и години затвор за "пропаганда срещу режима", "бунт" и "посегателство срещу националната сигурност". "Амнести интернешънъл" я смята за политически затворник. 

Нобеловият комитет се надява, че Иран ще освободи иранската активистка за човешките права Наргес Мохамади, която днес бе обявена за носителка на тазгодишната Нобелова награда за мир, за да може тя да получи наградата си този декември, предаде Франс прес, като се позова на председателката на комитета Берит Райс-Андерсен.

"Ако иранските власти вземат правилното решение, те ще я освободят, за да може да присъства на връчването на тази награда, на което всички ние се надяваме", каза Райс-Андерсен.

Междувременно Върховният комисариат на ООН по правата на човека заяви, че връчването на Нобеловата награда за мир на намиращата в затвора активистка насочва вниманието към смелостта и решимостта на иранските жени, предаде Ройтерс.

"Ние сме виждали тяхната смелост и решимост в лицето на репресии, заплахи, насилие и задържания", каза говорителката на организацията Елизабет Тросел. "Те са подложени на тормоз заради това, което носят или не носят. Там се въвеждат все по-строги правни, социални и икономически мерки срещу тях. Това наистина е нещо, което подчертава смелостта и решителността на жените в Иран, и ги превръща във вдъхновение за света", добави тя.

Мохамади е деветнадесетата жена, която печели връчваната от 122 години награда.

В парично изражение Нобеловите награди носят на лауреатите 11 милиона шведски крони (около 1 милион долара). По време на церемониите по награждаването през декември победителите получават също 18-каратов златен медал и грамота.

За тазгодишната Нобелова награда за мир имаше списък с малко над 350 номинации - на 259 личности и 92 организации.

Миналогодишната награда беше спечелена от правозащитници от Украйна, Беларус и Русия, което беше възприето като силен упрек към руския президент Владимир Путин и неговия беларуски колега и съюзник.

Наградата може да бъде присъдена на отделни лица или организации. Сред другите предишни носители на наградата са Нелсън Мандела, Барак Обама, Михаил Горбачов, Аун Сан Су Чжи и Организацията на обединените нации. 

За разлика от другите Нобелови награди, които се определят и обявяват в Стокхолм, основателят Алфред Нобел постановява наградата за мир да се определя и присъжда в Осло от петчленен норвежки Нобелов комитет. Независимият комитет се назначава от норвежкия парламент.