Историк пред Lupa.bg: Каквото и да е подписвала Велислава Петрова в Киев, то има юридическа стойност
Посланикът ни в Скопие диктува на външния ни министър какво да прави с РСМ, недопустимо е, заяви Радостин Христов
Премиерът Румен Радев има по-различно отношение към конфликта в Украйна, но се съобразява с доминиона в лицето на САЩ и НАТО. В нашето обществено пространство се появи една много евтина пропаганда по този паралел - Радев каза, че споразуменията на предишните правителства по отношение на Украйна са невалидни, а едновременно с това обаче ние ще продължим да подпомагаме Зеленски, доколкото ни позволяват силите. Опозиционните медии отразяха част от това изказване, като внушиха, че премиерът слага кръст на някои свои разбирания. Виждаме, че това не е така. От друга страна по всички личи, че министър-председателят ще продължи да се съобразява с ангажиментите, които имаме към НАТО. Това каза в интервю за Lupa.bg историкът Радостин Христов.
По отношение на Иран Радев заяви по един също много евтин начин, че ще предоговорим условията, при които американски самолети ще пребивават на наша територия. Това предоговаряне ще се състои на база на визовия режим, установен между Българи и САЩ. Видяхме, че движение по този въпрос няма, тъй като от американската администрация прецениха, че това е евтин популизъм. Така или иначе Радев няма да има възможност да спре самолетите. Всички медии твърдяха, че самолети няма и няма и да има, но преди 2 седмици отново се появиха на летището. Министърът на отбраната Димитър Стоянов тогава обясни, че от ВВС-то на САЩ е кацнал самолет само за 2 часа на нашето летище.
- На кого да вярваме за Киевската декларация – на Велислава Петрова или на това, което се появи в медиите за съгласие за военна помощ на Украйна?

- Ако външната министърка Велислава Петрова е подписала Киевската декларация, това няма да бъде изненада. От самото й встъпване в длъжност започнаха критиките по неин адрес. Тя няма абсолютно никаква експертиза да заема поста. Това се видя няколко пъти – първият път на срещата на високо ниво между нея и турските правителствени кръгове, когато тя бе облечена в недопустим вид за дипломатическия етикет. След това я видяхме как се държа по отношение на ескалацията на напрежението между София и Скопие. Когато се готвеха протести на граничните пунктове с РСМ, от Външно имаше само декларации.
Разбрах по свои канали, че МВнР не е взело по-особена позиция по отношение на протестите, а се е доверило сляпо на мнението на посланика ни в Скопие, който директно заявил, че такива неща не трябва да се случват. Позицията на Външно е била изготвена на база инструкциите от Скопие. Мога да ви кажа като историк и като гражданин, че това е нелепо. В дипломатическите среди МВнР трябва да диктува на своите дипломати в чужбина какво да правят, а не обратното.
Несериозно е да се твърди, че Киевската декларация няма никаква правна стойност. Дори протоколирането на политически разговори имат юридическа стойност.
- Да се пренесем в Близкия Изток. Какво да очакваме там от Тръмп?
- Правителството на Иран недвусмислено показва, че няма да се съобразява с поредните заплахи на Тръмп. Той в един момент казва, че САЩ няма да извършват удари по инфраструктурата, в следващ момент говори точно обратното. Тръмп не може да уплаши правителството в Техеран. Той няма полезен ход, ако продължава да се придържа към сегашната си военна тактика – въздушни удари без сухопътна интервенция.
Дори Демократическата партия да управляваше в момента би постъпила по същия начин като Тръмп. Конфликтът в Украйна започна по времето на Байдън и беше подкрепен от демократите във Вашингтон. В момента продължава да бъде подкрепян от Тръмп въпреки неговите изявления в началото на втория му мандат.
- Има ли изход?
- Според мен два са вариантите. Единият е САЩ да се изтегли на всяка цена. Но това ще породи много въпроси както за американците, така и за цяла Западна Европа по отношение на Иран и неговата ядрена програма, както и за влиянието на Русия и Китай там. Другият вариант е САЩ да продължат военния конфликт по начин, по който го правят в момента, а това няма да доведе до фактически резултати. Иран показа, че по никакъв начин няма да се огъне пред ударите. Ако САЩ искат напредък, трябва да извършат сухопътна интервенция. За нея обаче нямат обществена подкрепа както вътре в страната, така сред съюзниците си в НАТО. САЩ са в ситуация, в която досега не са били. Във войната в Ирак през 2005 г. американците използваха сухопътна интервенция за превземането на Багдад, бяха подкрепени от много европейски държави, вкл. от Великобритания. За сухопътна операция в Иран обаче САЩ може да не намерят подкрепа дори в републиканските среди. Вътрешният натиск върху Тръмп все повече и повече се увеличава и рейтингът му пада с всеки изминал ден. Увеличава се недоволството от неговата външна политика дори в републиканските среди. В началото на 2026 г. едва 5 % от републиканците не подкрепяха политиката му в Близкия изток, до края на юни тези проценти набъбнаха до 21.
Администрацията на Тръмп мисли в перспектива, всички знаем, че той и неговата партия подготвят кандидатурата на Джей Ди Ванс за следващите избори през 2028 г. Шансът му към момента е малък заради Тръмп. Изказванията му започнаха да нажежават страстите още когато на дневен ред се постави въпроса за Гренландия и интервенцията във Венецуела.
- На фона на войната цените на петрола започнаха да падат. Докога ще продължи това?
- Петролните доставки остават несигурни. Ние виждаме, че цените на петрола в момента спадат, но това няма да продължи дълго. Това е определящ въпрос за хода на конфликта. Когато се подписа споразумението в Исламабад на 18 юни, два дни по-късно Иран въпреки подписа си отново затвори Ормузкия проток, изтъквайки две причини за това – първата беше намесата на Израел срещу Хизбула в Ливан и втората – Иран заяви, че ще желае по определен коридор да се извършва излизането и влизането в протока, което не се хареса на САЩ. От Техеран тогава казаха, че ще искат такси и няма да се съгласят с възстановяването на довоенното положение на протока.