Италиански ученици разказаха съдбите на деца - жертви на мафията

Италиански деца написаха книга, в която да се чуе гласът на връстниците им, пострадали от мафията.

„Здравей, аз съм Коко и днес ще ти разкажа моята история". Тези думи са написани от ученици от средните училища в района на север от Милано. 

Никола „Коко" Камполонго е бил едва на три години, когато е убит от калабрийската ндрангета. Той загинал при взрив на автомобил, в който се намирал заедно с дядо си. Неговата история е една от 31-те, събрани в книгата „Мафията отнема невинни животи. Истории на непълнолетни жертви, разказани от ученици", която излезе неотдавна в италианските книжарници.

От 1945 г. до днес в Италия 117 деца и младежи са били убити от организираната престъпност. Книгата се ражда именно от нуждата тези числа да придобият лица и имена. Тридесет и едната истории, различни по време, място и контекст, са обединени от една трагична съдба: да бъдеш „на грешното място в грешния момент" или да си син, дъщеря, внук или роднина на човек, попаднал в орбитата на мафиотското насилие.

Сред разказаните съдби са тези на Джузепе ди Матео, 12-годишен, отвлечен и убит, за да бъде наказан баща му, сътрудник на правосъдието; на Симонета Ламберти, 11-годишна, загинала при атентат, насочен срещу баща й, магистрат; на Емануела Сансоне, 17-годишна, убита през 1896 г. и призната като „първата жена жертва на мафията". Този тип истории често остават в периферията на обществената памет, но тук са поставени в центъра.

Разказите са представени чрез кратки литературни текстове, комикси и графични интерпретации. Те не са просто училищни упражнения, а съзнателен опит да се разбере, да се възстанови достойнството на жертвите и да се разбие мълчанието. Учениците не обясняват мафията абстрактно, а разказват за живота на връстниците си, поставяйки в центъра прекършената невинност и моралната отговорност да се помни.

Проектът е част от конкурса „Истории за мафия и несправедливост", организиран от социалната кооперация „Ла Тела" в Рескалдина в сътрудничество с асоциацията „Либера" и с активно участие на училищата. Учениците работят с архиви, исторически източници, книги и документални сайтове, превръщайки реални събития в разкази, илюстрации и комикси. В някои случаи тази работа допринася за „зашиване" на разкъсани спомени, връщайки забравени имена в общественото пространство и предизвиквайки конкретен отзвук в местата, от които произхождат жертвите.

Предговорът на книгата е подписан от Алесандра Долчи, главен прокурор на Окръжната дирекция за борба с мафията в Милано. Тя категорично разбива един от най-упоритите митове, според който „мафията не убива деца". „Твърдение, опровергано от числата и най-вече от историите", пише Долчи. „Деца, убити за отмъщение, за сплашване, по погрешка, защото мафиотското насилие не познава морални кодекси и граници. Разказването на тези съдби означава да се напомни, че не съществува „добра" или „приемлива" мафия и че паметта за невинните жертви е колективна отговорност".

Послесловът е поверен на дон Луиджи Чоти, основател на асоциацията „Либера" и една от най-авторитетните фигури в сферата на борбата срещу мафията. Дон Чоти подканва читателя да възприеме книгата като инструмент за гражданско осъзнаване и не като обикновен училищен проект, а като акт, който засяга цялото общество. Силата на тома, според него, се крие именно в погледа на младите, способен да говори едновременно на връстници, възрастни и семейства, напомняйки, че паметта, ако не се превърне в ангажимент, рискува да остане само възпоменание.

В центъра на проекта стои социалната кооперация „Ла Тела" която управлява едноименното заведение, намиращо се в имот, конфискуван от организираната престъпност и върнат на общността. Днес то е ресторант, културен център и място за срещи, истински бастион на законността и гражданската отговорност. „Тази книга се ражда от същия принцип, който вдъхновява „Ла Тела" от самото начало", обяснява Джовани Арцуфи, председател на кооперацията. „Един имот, отнет от мафията, може да стане отново общо благо, само ако създава култура, участие и гражданско съзнание."

Първите екземпляри на книгата са предназначени за президента на Италия, за папа Лъв XIV и за архиепископа на Милано. Това е символичен, но силен жест, който признава националната стойност на едно дело, родено на местно ниво. Проектът вече е привлякъл вниманието на президентския дворец „Куиринале", който през последните месеци се е заинтересувал пряко от една от възстановените от учениците истории -тази на Винченцо Муле, 15-годишен, убит от мафията през 1981 г.