Иван Гешев иска по-дълъг срок за СРС-тата

Роднина, който веднъж е бил разпитван по дело срещу свой близък - майка, баща, брат, сестра, деца, съпрузи, да няма възможност после да се отказва от показанията си.

Това е едно от предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които главният прокурор Иван Гешев е изпратил до председателя на парламента Цвета Караянчева. Те са внесени и в Министерския съвет. За тях той съобщи пред депутатите от правната комисия и в пленарната зала по време на изслушването си в сряда и четвъртък.  

Предложенията, които са изготвени от прокурори, а после одобрени и от експертния съвет към обвинител №1, имат за цел да се намали формализма в наказателния процес.

По сега действащия закон роднина може веднъж да даде показания срещу свой близък, но по-късно да се откаже от тях и да се възползва от правото си да не свидетелства.

Такъв например беше случаят с брата на Йоан Матев, подсъдим за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина. Пред разследващите Марсел Матев подробно разказа какво му е споделил брат му на 2 юни 2015 г., дори заведе разследващите до шахтата, където бил изхвърлен ножа. Пред съда обаче той се възползва от правото си да не дава показания и се отказа от думите си пред разследващите.

"Възможността свидетел да обезсилва по своя воля доброволно дадени и законосъбразно доказателствени материали противоречи както на принципа за разкриване на обективната истина, така и на безспорната у нас концепция за субектите на ръководно решаващата функция в наказателния процес", посочват експертите, изготвили предложенията.

"В случай на приемане на настоящото предложение, трябва да има ефективни гаранции, че отказът от правото да се дават показания във вреда на лица, с които свидетелят е в особено близки отношения, е информиран и доброволен, изричен и недвусмислен", посочват те.

Другото предложение е да се предвиди, че не всяко формално нарушение при събирането на доказателства води до негодността им.

Експертите посочват, че основният проблем на българския наказателен процес е формализма на доказателственото право. Друго съществено предложение засяга поемните лица. Проблемът с намирането на поемни лица е известен от години, тъй като хората често отказват на разследващите да се ангажират с подобна дейност.

От държавното обвинение обясняват, че дори има международна подкрепа за премахването на поемните лица. В същото време добавят, че не бива да се премахват те, а да се предприемат по гъвкави стъпки.

Първата крачка би било ограничаването на задължителния им брой и в НПК думите "поемни лица" да се заменят с "поне едно поемно лице".

"До законовия минимум от едно поемно лице следва да се прибягва само в изключителни случаи – когато действията по разследване се извършват в труднодостъпни местности; когато е възможно да възникне опасност за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е трудно и ще забави сериозно действието по разследването, а то е неотложно или е неповторимо, както и в други подобни случаи“, посочват от прокуратурата.

Друго предложение е свързано с използването на СРС.

„Да се предвидят по-дълги срокове за използване на специални разузнавателни средства при разследването на извършено тежко умишлено престъпление по глава първа от НК, както и на престъпления по чл.321 и чл.321а от НК“ (организирани престъпни групи), предлагат от прокуратурата. Сега срокът за прилагане на СРС е до 2 месеца с възможност за удължаване до не повече от 6 месеца.

Идеята е по делата срещу организирани престъпни групи първоначалният срок е до 4 месеца, с възможност за удължаване до 12 месеца, а за служител под прикритие – до 6 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца.

„Мотиви за това се извеждат от спецификите на дейността на организираните престъпни групи и от необходимия по-дълъг период от време за проследяването й, а за агентите под прикритие и от продължителния период от време за инфилтриране в престъпната група и създаване на отношения на доверие.

Тези престъпления са не само внимателно подготвяни, но също така професионално осъществявани и прикривани“, се изтъква в мотивите.

Има предложение и за касационната проверка. Идеята е тя да стане извънредна.

„Касационният способ за проверка на делата да се установи като извънреден, а не като редовен, по отношение на въззивните решения на апелативните съдилища, с които се потвърждават или изменят присъдите“, предлагат от прокуратурата. 

 "Решенията на апелативния съд като въззивна инстанция няма да подлежат на касационна проверка и ще влизат в сила от момента на постановяването им - точно както е решен въпросът de lege lata с решенията, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция", посочват от проверката.

Предлага се също така военните съдилища да разглеждат дела на служители на ДАНС, МВР, ГДИН и ГДО.