Измама! Българският мед се оказа украински

Българският пчелен мед се оказа внос от страни извън ЕС, предимно от Украйна. Скандалът гръмна на протестно шествие срещу употребата на пестициди в земеделието в столицата, организирано от Сдружение "Български свободни пчелари".

Исканията на производителите са химичните препарати, които се използват за пръскане да бъдат заменени с биологични, също така да бъде създаден и пчеларски борд.

Недоволните пчелари направиха и символично пръскане за растителна защита пред държавните институции в знак на протест, информира БНР. Няма санкционирани за отравянията на пчели тази година. Няма наложени санкции за хилядите изтровени пчелни семейства тази година, сред които и такива в Бургаско и други райони на страната, припомниха участниците в протеста.

Настоява държавата да упражни контрол върху сектора за създаване на пчеларски борд, който да следи за налагане на санкции на нарушителите що се отнася до пръскането с химикали на земеделски насаждения и ще подкрепя пчеларите за лабораторни анализи на меда.

По наредба има изискване фермерите да предупреждават поне 3 дни по-рано, ако ще пръскат, но пчеларите масово се оплакват, че това не се спазва, а реални санкции няма. Сред исканията на сдружението е и намаляване вноса на мед у нас. Те настояват пчеларството от пенсионерско хоби да се превърне в достойна професия.

Сред останалите искания на „Български свободни пчелари” са държавна политика в сектор „Пчеларство” и субсидиране на всяко пчелно семейство от 100 до 300 лева според района.

Ефективен контрол

„Пчеларско сдружение Бургас“ не подкрепяме мотивите на протеста по начина им на приоритетно представяне. Протест трябва да има, но с основен акцент – ефективен контрол на държавните институции по отношение на нерегламентираните третирания на растенията, тровенето на пчелите и ефективен контрол на преработвателите на пчелен мед, които търговци уронват авторитета на българския продукт на международните пазари. Трябва да се настоява за ефективна държавна подкрепа, която да съхрани българския пчелар и да популяризира продукцията му, а не да се създават нови и нови работни групи, чиято ефективност се поставя под въпрос“, категорична е Павлина Кесерджиева от пчелин „Кесери“.

Отлив от пчеларството

Още по-далеч отива един от засегнатите тази пролет от  нерегламентираното пръскане на нивите - д-р Пламен Димитров, в чиито проби бе отчетено наличие на хипермитрин и арендаторите бяха глобени през пролетта. За него проблемът не е само в пръскането и произтичащия от него мор, а и вносът на мед от различни страни, сред които е и най-много от Украйна, което пречи на реализацията на качествената продукция. „Изкупните цени се сринаха 3.70 - 3.50 лв. Има голям отлив от пчеларството“, категоричен бе той.

„Вносът бърка всички пчелари“, категоричен е и Андрей Стойчев, чийто пчелин е в Странджа и отглежда манов мед, който тази година доби защитено наименование за произход, но той поддържа контакт със свои колеги от други части на региона и страната и е наясно с проблемите в пчеларството като цяло.

„Най-лесно е да развалиш хубавия продукт, докато лошия няма как да го  направиш добър. Има фирми, които предполагам, че злоупотребяват.

Трябва контролът върху прекупвачите да е много голям и да им се държи сметка за резултатите от полевите анализи, които трябва да се правят съвестно, защото не съм сигурен, но смятам, че не се правят обстойни анализи на продукта“, казва човекът, чийто пчелин е сертифициран за биопроизводство и добивите му са много по-ниски, но пък залага на качеството на стоката, която предлага на пазара.По негови думи тази година добивът на манов мед е доста нисък. „Доста колеги са на нулева година, не са изкарали и килограм мед, други пък взеха по 10 - 15 килограма, което ако го сравним с добивите в полето, е смешна работа като количество“, допълва той, подчертавайки че годината е слаба за всички пчелари.

Според младия пчелар нещата не се решават със закони и стачки, а с нормална комуникация между пчелар и земеделец: „При съвременните комуникации е смешно да се каже, че двама души не могат да се намерят и да се уведомят. Още повече, че си има и закон за забрана на пръсканията и това как те да се извършват“, допълва Андрей и подчертава, че трябва да се уважава труда на другия и отношенията да са човешки, на основата на разбирателство. „Сигурен съм, че арендаторите са далеч по-доволни от опрашването на пчелите, отколкото от пръсканията“, подчертава той.

Ниска изкупна цена

Необработеният мед се изкупува от пчеларите на цени около 3,50 лева за килограм. След преработването му от специализираните предприятия се губят най-важните ензими, като по този начин се губи 70 на сто от положителния ефект на меда, смятат пчелари.

В България има внос на мед от страни извън ЕС. Преработвателни фирми купуват мед от трети страни, като Украйна, след това го предлагат като български, твърдят още производителите.

„В пчеларския бранш едни упрекват други защо продават на ниски цени. Със сигурност цената не трябва да е такава, но пък, без да засягам никого, тези, които лягат в цената си, знаят качеството на меда. Има хора, които злоупотребяват, както от прекупвачите, така и от пчеларите. Вторите разчитат, че фирмата Х ще му изкупи меда без да направи обстоен анализ, затова и неговото подхранване продължава цяла година и от там  качеството на меда е никакво.

Има колеги, които пък третират и със забранени вещества  и към това като се добави и вносът от трети страни. Пчеларството го обърнаха на бизнес, което само по себе си не е лошо, но трябва да се държи на качеството“, заключава Андрей Стойчев и смята, че всеки пчелар, който уважава труда си и е сигурен в качеството на меда, който произвежда, не трябва да продава продукта си на тази цена.

Европарите и пишман пчеларите

Странджанският пчелар е и против високите субсидии. Той смята, че 10 – 15 лева на пчелно семейство е нормална. Навлизането на „пишман пчелари“, които смятат, че ще вземат едни пари по европроекти и субсидии, пчелите ще си вършат сами работата, а те ще лежат на гръб, продължава да пречи на истински отдадените хора в този бранш. „Някои си мислят, че като вземе 30 – 50 хиляди лева, трябва да отиде да си купи кола, да си направи ремонт на апартамента, а те се дават, за да подпомогнат стопанството да се развие и да започне да те храни – тебе и семейството ти.

А какво се случва – усвоява се програмата, вземат се тези пари, минава програмният период, през който едва се крета и след тези 5 години, понеже никой не го задължава да продължи дейността, започва масово разпродаване. Аз попаднах на един разсадник в Малко Търново, в местността Качул, който е за редки видове растения. Ако не се лъжа – усвоени са около 5 милиона по европроект и разсадникът не се вижда от треволяци. Направена е вила с климатик и парници. Подадох сигнал към фонд „Земеделие“ и съответно ми отговориха, че щом е минал програмният период, никой не ги задължава да продължат дейността. Та питам се тогава защо са били дадени тези пари“, дава  пример, който е далеч от пчелите, но адекватен на това, което се случва и в част от пчеларството.

Нерегистрираните пчелари

От бранша казват също, че има много нерегистрирани пчелари, които категорично подбиват цената на пазара, скривайки се под шапката на това, че е любител. Такива „любители“ обаче отглеждат и по 50 кошера и добиват по тон мед, който няма как да се каже, че е за собствени нужди. Само че не плащайки разходи – продава на ниска цена. За това се настоява и за засилване на контрола.