Джаз легендата Огнян Видев на 75 (СНИМКИ)
Джаз музикантът Огнян Видев - един от най-изтъкнатите представители на пловдивската бохема, празнува 75-годишен юбилей. Дълги години с елитната формация на Веселин Николов - Весо Червения „Бели, Зелени, Червени“ китаристът участва ключово в многобройни концерти в България и чужбина. Изявява се и като концертиращ артист соло и самостоятелно. Стилистиката му е бленд от блуз, латино, фламенко, джаз класик и джаз авангард в широк диапазон.
Записите му са в златния фонд на БНП и БНТ. Гастролира на джаз фестивали в САЩ, Германия, Полша, Чехия, Унгария, Югославия. Индия и др. В Сопот, Банско, Созопол, Банкя, Габрово, Русе, Пловдив, Пазарджик, Варна, Смолян, Стара Загора, Казанлък.
За него известният творец и звукорежисьор Джони Пенков казва: "Една китара в Ню Йорк, Калкута, Цалапица, Бомбай, Чалъково, Токио, Дълбок извор, Берлин, Москва преплита: джаз, фламенко, блус, балкански ритми с бразилски акорди, за да кажем веднага – ами, това разбира се, е Огнян Видев." Свирил с емблематичните пловдивски музиканти от "Бели, зелени, червени", Милчо Левиев и Теодосий Спасов, Оги Видев е преплитал струни и със знаменити световни китаристи."
Видев, който е роден на 4 февруари, бе поканен в Община Пловдив от кмета Здравко Димитров. Вчера юбилярят отиде заедно със съпругата си - художничката Цветана Видева. на нея с поздрав за рожденика пристигна и зам.-кметът по култура Пламен Панов, чийто баща, баскитаристът Дочо Панов, е един от основателите на "Джаз линия". На нея с поздрав за рожденика пристигна и зам.- кметът по култура Пламен Панов, чийто баща, баскитаристът Дочо Панов, е един от основателите на "Джаз линия". Той показа на Огнян Видев няколко албума със снимки от запомнящите му се концерти и джемсешъни.
За Огнян Видев има посветен документално-игрален филм – „Дъждовен ден“ на режисьора и оператор Андрей Чертов. „Джазът е манталитетът на аутсайдера – казва Милчо Левиев в черно-бялата лента – на човека, който хем е с обществото, хем е срещу него.“ „Нямаш ли манталитета си оставаш просто един музикален чиновник“, отговаря Огнян Видев.
„Когато чух китарата за пръв път, имах чувството, че вече съм свирил на нея, като че ли съм роден за китарата“, спомня си китаристът във филма. Легендарният футболист на „Ботев“ – Пловдив Динко Дерменджиев, който за съжаление вече не е сред живите, му подарява първия инструмент в живота, когато са още хлапета в Кършияка, и му показва няколко акорда от популярната по онова време песен на Леа Иванова „Чико от Пуерто Рико“. От песента идва и прякорът на Дерменджиев - Чико. По-късно Оги усвоява китарата, благодарение на Кирил Апостолов, а в казармата се запознава с Веселин Николов, - Весо Червения, който истински го вдъхновява за джаза. „Весо ме разболя по тази музика, за да осъзная философията ù“, разказва Огнян Видев.
Отляво надясно: Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона, Милчо Левиев, Леа Иванова, Радой Ралин. Веселин Николов. Клекнали: Джони Пенков и Огнян Видев. Снимката е направена на Главната в Пловдив
Знаменитият джазмен казва, че е повлиян от „тримата големи“ джаз музиканти Асен Овчаров, Веселин Николов и Милчо Левиев, пътищата на които, макар и косвено, се пресичат в Пловдив, но се определя и като приемник на Людмил Георгиев, Ангел Везнев – Ачо, Антон Казаков и Райчо Любенов.
„Ако ги нямаше тях, нямаше да ни и има и нас, нямаше да ги има и тези след нас“, казва Оги и допълва, че дължи много и на Тома Спространов и на Румен Петров – Хъмфри, на когото, по думите му, също трябва да има паметник в града, подобно на този на Сашо Сладура.
Незабравимо за Огнян Видев е турнето в Калифорния: „Просто излязохме и започнахме да свирим нашите си неща, за които в България казваха, че не били джаз. И то хора, за които джазът все още беше Hello, Dolly. Весо Николов беше 30 – 40 години напред с нещата. Не можехме да отидем в Америка и да продаваме краставици на краставичаря. Нямаше да мине, публиката там е слушала изпълнители като Джо Пас и Уес Монгомъри на живо. Затова ние свирихме нашите си парчета и изведнъж залата избухна в аплодисменти! След края съдържателят дойде и символично ни подари един златен ключ от името на клуба. Хората казаха, че сме им отключили сърцата…“.
Снимки от филма "Дъждовен ден"
на режисьора Андрей Чертов